Убийствена библиотека: Богдан Русев



8 ноември 2018 текст Севда Семер
Причината да заровим нос в библиотеката му е най-новият том в нея – тъкмо излязлата Мозайка от убийства на Антъни Хоровиц, на която е преводач. Това е криминален роман-матрьошка, в който решавате две истории една в друга заедно с изненадващ детектив: Сюзан Райланд, редактор в лондонско издателство. Самият Богдан Русев има дълъг опит като редактор (главен на Егоист, Капитал Light и Една седмица в София), а също и преводач, творчески директор, сценарист, писател и, с риск да усложним нещата – автор на книги-игри като тийнейджър (под псевдонима Робърт Блонд – малко по-надолу казва, че никога не е превеждал имена, но ето че не е съвсем вярно). В библиографията си има и три криминални романа, така че чудно ли е защо преди да разтворим Мозайка от убийства, искаме да ни разходи из най-добрите крими истории, на които е попадал? Все пак този жанр не е проста дъвка за плажа – само трябва да знаете кого да питате за препоръка, за да намерите перла. Днес започваме от книгата, която ни среща.


Оръжието, което Антъни Хоровиц крие в ръкава си
Хамелеонското му умение да изчезва напълно в гласовете на различните си герои.

Разследването, в което влезе със Сюзан Райланд
Беше предизвикателно удоволствие. По принцип държа на това да не чета предварително книгите, които превеждам, защото ми е по-интересно да откривам как се развива историята в ролята на особено бавен и внимателен читател, какъвто би трябвало да е един преводач. В този случай това ми изигра лоша шега, защото Мозайка от убийства е толкова внимателно сглобена в оригинала, че ми се наложи няколко пъти да я разглобявам и да започвам отначало с превода.

Най-трудното за превеждане парче от Мозайка от убийства
Името на главния герой от поредицата романи, за която се разказва в самия роман. (Защото детективските истории, съответно разследванията и главните герои в Мозайка от убийства, всъщност са две.) За пръв път ми се случва да "превеждам" име на главен герой в книга, но няма да кажа нищо повече, за да не проваля изненадата.

Криминалето, което би дал на онзи приятел, който не чете криминалета
Поредицата на Адам Брукс за британско-китайския сблъсък на тайния фронт, която започва с Нощен жерав и продължава с два романа, които си останаха непреведени на български: Spy Games и The Spy’s Daughter. След като човек прочете някоя толкова добре написана книга, е склонен да забрави за леко снизходителните конотации на думата "криминале".

Авторът, с когото видя в тази литература нещо повече от бързо забавление
Греъм Грийн. Не си спомням коя негова книга прочетох първо – Тихият американец или Нашият човек в Хавана – но това беше първият ми сблъсък с писането отвъд границите на жанра, към което винаги съм се стремял след това.

Крими историята, която дълго не можеше да изкараш от главата си
Действителната история около разследването на опита за покушение срещу папа Йоан Павел II, което беше централна тема във всяка емисия на новините до средата на осемдесетте. Надявам се да имам възможност да напиша книга за това.

Най-непростимата грешка в жанра за теб (като читател и писател)
Несръчна експозиция. Сещате се: води се ожесточена престрелка; единият герой заляга зад укритието, до другия... и започва монолог от две страници и половина, в който обяснява кои са лошите в геополитически план.

Царят на стила, когото уважаваш, дори понякога да греши
Чайна Миевил. Реално погледнато, той има само една книга, която съвсем условно би могла да бъде наречена "криминална" – Градът и градът – но е толкова голям, че мога да му простя всичко, дори това, че последната му книга е историческо изследване за Октомврийската революция.

Детективът, с когото би тръгнал да разследваш
Спенсър от поредицата на Робърт Паркър.

Второстепенният герой, когото искаш да видиш като главен
Хоук – най-добрият приятел на Спенсър от поредицата на Робърт Паркър.

Фаталната жена, която нямаш против да стои зад всичко това
Почти всяка femme fatale може да научи нещо от Айрин Адлър, единствената жена в живота на Шерлок Холмс. Но тъй като тя е на твърде достопочтена възраст, в последно време останах доста впечатлен от Виланел, "лошото момиче" от Killing Eve. Сериалът е екранизация на поредица от новели от Люк Дженингс, които също ми се иска да прочета. (Или дори да преведа, ако някой издател чете това.)

Развръзката, която още те вбесява, щом се сетиш
Развръзката в собствения ми криминален роман Къщата. След като го написах, се опитах да представя очевидния злодей като ироничен жест към жанра, но това са глупости. За щастие, след това се научих малко по-добре как се прави, така че Стаята и Туристът са със сносни развръзки.

Серията от книги, в която ти се иска да няма последна
Няма такава. Изкуството да завършваш една история навреме все повече остава в миналото. Последната книга от една поредица е невероятна възможност да кажеш нещо важно, която не бива да се пропилява заради някакви си милиони продадени екземпляри и още няколко, все по-слаби сезона от телевизионната екранизация.

Кримката с най-добра екранизация
Играта на Рипли с Джон Малкович прави чест на романа от Патриша Хайсмит.

Крими книгата, която един ден би дал на сина си да чете
О, има една крими книга, която бих дал на Вихрен да чете още утре. Казва се Vom kleinen Maulwurf, der wissen wollte, wer ihm auf den Kopf gemacht hat, на Вернер Холцварт, с илюстрации от Волф Ербрух. Издадена е за пръв път през 1989 и е преведена на 27 езика, но кой знае защо на български я няма. Разказва се за едно малко къртиче, което една сутрин се събужда с ако на главата и започва разследване кой му се е изакал на главата, като разпитва всички животни в гората. (Не, честно, наистина се надявам някой издател да чете това.)

Мозайка от убийства е в книжарниците от Еднорог за 21.90лв
 

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.