Мария Вирхов - кучката на утрото

20 август 2021 Десислава Желева
В средата на август на книжния пазар с логото на издателство Жанет 45 излезе Вирхов блус - книга, събрала (приблизително) цялото творчество на апокрифната поетеса Мария Вирхов. Неин съставител е Биляна Курташева, а изданието включва всички излизали на български език стихосбирки на поетесата, нейни преводи, част от стихосбирката ѝ Никомея, издадена в Русия в началото на 90-те, както и други, непубликувани досега текстове.


Допреди Вирхов блус книгите на Вирхов, както и самото ѝ име, са потънали в забравените и трудно достъпни прашни кътчета на 90-те години. И почти никой не си ги спомняше. Почти никой.

Punk’s not dead.
Мария Вирхов също. Тялото на поетесата Мария Вирхов е намерено на брега на Перловската река през 2011 година. Първоначално се смята, че то принадлежи на клошар и чак седмици по-късно се разбира, че става дума за поетесата Мария Вирхов. За порасналото момиче, чийто постоянен адрес е широкият свят и чийто таван е небето. За жената с циничен език, която не се вписва почти никъде още от малка. За поетесата, която живее на ръба на физическата бедност, но чиято душа остава пълна до края. Може би смъртта на Вирхов още повече затвърждава образа ѝ на бунтар, който не принадлежи съвсем на своето време и на света, в който живее. Пънкът присъства не само в съществото ѝ, но и в стихотворенията ѝ.

Непосилната лекота на битието (ѝ)
Мария Стефанова е родена в Ямбол през 1969 година (години по-късно ще се завърне от Русия с името Вирхов). Майка ѝ Зинаида е рускоезична казахо-украинка и учи дъщеря си на руски още през детските ѝ години. Предходната година в Ямбол е роден и Георги Господинов, който по-късно, заедно със съпругата си Биляна Курташева, се превръща в един от близките приятели на Вирхов. Животът на поетесата е броеница от бунтове - срещу обществото, лицемерието на времето, преходността на тялото, срещу себе си. В малкото информация за нея онлайн се споменават и зависимости към различни субстанции, пак като опит за противопоставяне на заобикалящото я. Може би заради това съставителката на Вирхов блус определя поетесата като „парола за бунт“. Въпреки ръбатостта и чепатостта на образа на Мария Вирхов, новото посветено на нея издание вдига завесата и над нежната ѝ страна. Онази, която кротко рисува поезия, наситена с изненадващо находчиви и нежни метафори, пъстър и сочен литературен език и чувство за баланс и спокойствие.

Всъщност през 90-те години името Мария Вирхов е сред популярните в литературните среди. Освен че тогава излизат две нейни стихосбирки, стиховете ѝ се публикуват в най-добрите литературни издания като Литературен вестник, Ах, Мария, Аспирин Б, част от редица литературни пърформанси, изявява се като преводач (тя превежда Чайка-та, която Явор Гърдев поставя в театър Азарян). След това обаче нещата, както и самата тя, постепенно се сриват под непосилния натиск на битието. Вирхов живее в бедност и хаотичност, след които следва забрава. До днес.

Кучката на утрото
Днес луксозното издание на Вирхов блус, отпечатано на изящна хартия, върху която живеят не само поезията на Мария, но и илюстрациите на Люба Халева, възкресява вихъра на Вирхов. Книгата е продукт на изследователските усилия на Биляна Курташева, както и на Зинаида Стефанова, майката на поетесата. Появата на книгата съвпада и с 10 годишнината от смъртта на „кучката на утрото“, както сама се определя Вирхов в едно от стихотворенията си. Името на бунтарката се завръща, за да пъхне прът в колелото на забравата и да го счупи. За да си припомни съвременният читател какво е пънк и защо той (тя) никога няма да умре, докато има кой да го живее.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.