Ембрион на тъгата



16 декември 2021
Расла съм
под отчаяното сърце на майка ми. И до днес чувам как се
разбива, как се страхува.
Расла съм
до счупените ключици,
до синините.
Може би затова са сини очите ми.

И аз ритах безпомощно,
за да я спася от баща ми,
а тя си мислеше, че се радвам
и ме галеше с ръката, на която блестеше златната халка на една
тъжна робиня.

И аз бързах, мамо, да изляза,
за да те защитя,
девет месеца ми трябваха,
а после мълчах цяла година.

Трябваше да се науча да тичам, мамо, за да те опазя,
после събирах сили, за да те спася и го направих.

Затова съм тук,
въпреки че не трябваше.

Аз съм обречен
ембрион на тъгата, мамо…



Току преди Коледа любимата ни поетеса Любел Дякоf ни зарадва с втората ѝ стихосбирка Ембрион на тъгата на издателство Библиотека България. Младата авторка посвещава книгата на своята майка и ни приканва да я последваме по пътя на болката от утробата до днес. Очакват ни страхове, отчаяние, меланхолична философия за живота и смъртта, истории за детството и болезнената любов. С две думи - поетичен класицизъм.

1.67 лева от всяка закупена книга ще бъде дарена на Фонд за подкрепа на жени, пострадали от домашно насилие на фондация BCause, колкото е и държавната издръжка за жена, настанена в кризисен център.

Книгата е налична тук.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.