Играта на солта



2 април 2021 Елена Колева
Солта е дума, натоварена с много послания. Тя е била разменна монета (разбирайте нещо като заплата), символ на здраве и благоденствие, на гостоприемство (в Библията) или пък на единство на разнородни елементи (в алхимията). В романа на Елена Колева ще я разпознаем като последното.


Играта на солта е разказ за противоположностите и за една терапевтична игра, която много бързо се превръща в нещо адски дълбоко. "Това не е точно дистопия. Това е едно възможно бъдеще – талантливо разказано, охранявано от гранични състояния, преминаващи често в красив делириум... Едно екстремно бъдеще, в което въпреки всичко се надяваме да попаднем", казва Любен Дилов-син, който освен познавач на добрата литература е и автор на предговора към книгата.

Откъс от романа Играта на солта на Елена Колева, издаден от Колибри

В 7:30 сутринта някой почука на вратата. Кора тъкмо бе приключила със сутрешния си тоалет и сега отпиваше от кенче айс капучино. Не знаеше какво точно я очаква днес, затова бе избрала неутрален сив панталон и риза в резедав цвят. Косата си бе сплела на рибена кост. – Добро утро, госпожице Делмар – каза стройната жена пред нея. – Добре ли спахте? Кора се опря на касата и кимна. – Време е да се запознаете с останалите участници в ларпа. Когато сте готова, натиснете този бутон и аз ще дойда да ви упътя. Впрочем, успяхте да прегледате договора, нали? – Жената грабна капучиното от ръцете ѝ, подаде ѝ каничка с чай и ѝ намигна: – Спираме лекарствата и манията ви ще се обостри. И без това ще се чувствате като с балони под мишниците, за какво ви е кафе? Снощи Кора не бе успяла да прочете договора. Мислите ѝ образуваха водовъртеж, чиято фуния беше Гилермо. Благодари на жената и се втурна към белите листи с логото на Lusorium. Беше чувала откъслечни неща за компанията от познати, без да се задълбочава много-много. Спомни си за приятелка, която умираше да участва в техен ларп, да є се чуди човек. Кора бе твърде заета да се бори с реалността и не разбираше как е възможно някой да отделя от времето си за магии, бутафорни оръжия и възстановки на филми. Отгърна първия лист и зачете през редовете. Кора Делмар, родена на... предоставя грижата за психичното си състояние на Lusorium за неопределен период от време... Във всеки един момент участникът има право да преустанови престоя си като играч в ролевата игра Tabula Rasа, в случай че лечението не дава очакваните от него резултати... Пациентът се съгласява доброволно да сътрудничи на екипа на Lusorium в използваните в името на лечението методи, стига те да не накърняват… Бла-бла. Важното бе, че можеше да си тръгне по всяко време. Пое си дъх и подписа. В 9:00 Кора зае мястото си до къдрокосо момиче с бяла блузка на черни точки. Плъзна поглед по шавливите глави в залата и безуспешно опита да отгатне броя им. Сто и шейстет? Двеста? Ако не и повече... И всички те страдаха от биполярно афективно разстройство – така є бяха казали. Сякаш сънуваше. Но ако в съня си посрещаше и най-лошите последствия безропотно, тук можеше да се събуди, когато си поиска. Все пак това беше просто игра. Последните същества заеха местата си, а четирима едри господа в костюми застанаха в ъглите на залата. Единият се прокашля глухо – стаята бе звукоизолирана – и в следващия миг русокосата жена отпред заговори.

– Добро утро, скъпи участници! Аз съм госпожица Руна Равн, психолог и лайф коуч в предстоящото ви пътешествие. – Тя затактува с щъркеловидните си крачка. – А този ден е неповторим! Както за Lusorium, така и за вас. – Усмихна се и въпреки това очите є останаха широко отворени като пред бездна. – Едва ли някой от вас някога е срещал толкова себеподобни на едно място. Да, знам: в днешно време се организират всякакви семинари и летни лагери за биполярни. Строят се луксозни центрове с дизайнерско обзавеждане. Но в едно като член на Lusorium съм абсолютно убедена: никой не може да ви предложи онова, което ще ви дадем ние. – Госпожица Равн вдигна брадичка и погледна напред. Само тънката вадичка пот, която блестеше между скалпа и слепоочието є издаваше колко е нервна. – Дискриминацията, комплексите, ежедневните борби в работата и у дома! Всичко това ще остане зад гърба ви. И отърсвайки се от стигмата на “болестта”, един ден вие, сладурчета, ще се запитате: дали това, че генът на маниакалната депресия все още е част от генетичната рулетка; дали това, че вече хиляди години оцелява след еволюционното сито, всъщност не е за добро? Дали пък не е имало полза от депресията – например в следвоенно положение, когато ресурсите са били ограничени? Или пък за структуриране на мисълта на едно по-детайлно ниво? Дали в манията не са се взимали жизненоважни решения по-лесно и по-бързо? Дали мислите не са ставали по-гъвкави, а връзките между тях – по-сложни и по-непредсказуеми? И не са ли тези крайни състояния в човешката психика също толкова важни за нейното съществуване, колкото са Северният и Южният полюс за целостта на Земята? О, да! Ще се запитате, скъпи участници, защо маниакалната депресия се среща предимно сред проспериращи семейства, чиито членове са артисти, лидери, гении! Ще копнеете да си обясните факта, че след като учени съчетаха генома на цели родове, специално подбрани заради склонността на членовете им към маниакална депресия, откриха, че биполярната нестабилност не се предизвиква от един конкретен ген! И не само това: тя не следва простите закони на Мендел!

За миг няколко тежки слоя тишина затрупаха госпожица Равн и останалите в залата. Дори мускулестите господа в ъглите като че ли не смееха да мигнат. Кора пъхна потната си длан под бедрото. После сякаш някой отново включи шалтера на Равн, тя се сепна, изправи рамене и продължи да говори.

– Е, готови ли сте да влезете в заешката дупка? Да преоткриете вашите способности, таланти и страсти? Да опознаете собствената си противоположност? Нима картината на живота не се нуждае от малко контраст? Вие – ококори се Равн – само трябва да ни последвате. Едва ли ще успеем да отговорим на всичките ви въпроси през следващите минути, часове, дни и дори седмици. Но всичко по реда си. Дъсти, – обърна се към момчето до нея и прожекторите смениха посоката си – би ли пуснал презентацията?

Лампите угаснаха. И най-малките шумове като дъвчене на дъвки или кашляне изчезнаха. Още миг и Кора потъна в ослепителна светлосиня светлина. Всъщност картините се сменяха от бериловосиньо до смарагдовозелено. Първо забеляза зелените морски костенурки, после отворените прозорци, през които надничаше брегът и които я теглеха навътре в пълните с пясъчни дюни стаи. Филмът нямаше звук, с изключение на една тиха, едва доловима вибрация, подобна на онази под повърхността на морето. Редуваха се кадри от различните фази на деня и нощта. Върволица от блокове без покрив, от които избуяваха акации, див здравец, филoдендрони, огнени и други дървета, на които не знаеше имената. Улички с напукан асфалт, от който се провираха бели циклами. Кора мерна и една олющена табела на Coca Cola сред пурпурните могили на дива бугенвилия. Никъде не пишеше кое е това място или поне в коя част на света се намира.

Изведнъж на фона на блоковете се появи човешка сянка. Госпожица Равн слезе от подиума и се шмугна в гъстата гора от циклофреници в залата, за да я открие. В следващия миг сянката се обади: "Така и така сме биполярни, ще имаме ли право на два гласа?". Между редовете избухна смях. „Всички ние на едно място, няма ли да е опасна работа? И къде е това? Тук ли ще живеем?” – чу се втори глас. "Ами ако всички сме в мания по едно и също време? Или в депресия? Ако се избием?" – изкиска се трети. Госпожица Равн и асистентът є се спогледаха и на свой ред прихнаха. Въпросите загърмяха като фо--йерверки от всички страни. Толкова бързо, че никой не успяваше да им отговори.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098