Програмата

"Помня и времето на Правец 16, шоколада Кума Лиса, култа към дънките (не Панака) и стоките от Corecom, интернет клубовете...", казва ни Константин, който расте през 80-90-те, така че в биографията му се врязва и "малко казарма".

"В професията всички се опитваме да се отличим по някакъв начин", пише ни Сабина от Лондон, където живее. Нейният начин е да смеси в рисунките си дипломата по наука с тази по илюстрация.

Казва, че е твърде нетърпелив и неспокоен човек. Сигурно затова ѝ действа така добре да прекарва време в планината – пък и май само там не носи списъка си със задачи. Всъщност в чантата ѝ има няколко отделни тефтера, в които записва всичко: от впечатленията си от пътувания през сънищата си до тъжни и весели ежедневни мисли.

Счупени видеокасети, хранителни продукти, найлонови пликчета, скъсани списания и стари нейни стихове, снимки и рисунки. Всичко това, че и повече може да съжителства в един от мрачните дигитални колажи, с които Галина ни притегля към инстаграма си, преди да ни обясни и как точно ги прави. Често ги кръщава на песни, понеже музиката ѝ е муза ("блуждая между две групи от доста време – Godflesh и Brainiac").

Черепи, котки, роботи, горящи и топящи се неща в невъзможен детайл, над които ти се иска да извадиш флумастер. Такива картини пълнят инстаграма на Симеон, който нататък си представя да прави комикси, анимации, дрехи, стикери и уличен арт.

Заради стегнатата академична среда, на третата година зарязва обучението по анимация в Лондон и тръгва по света с малко багаж и пари и много нощувки по дивани и поляни. Така Андрееа от Румъния става доста гъвкав тип.

Чак когато започваме да я разпитваме, осъзнаваме, че сме я срещали и преди – в рубриката ни #InstaSofia, където се е шмугвал проектът ѝ Хаус Porn. В него Милена трупа кадри и истории от софийските квартали: "Открих ги покрай моето куче, което имаше чепат характер и много енергия. Трябваше да измисля нещо", обяснява тя как дългите изследователски разходки преливат в богат фейсбук и инстаграм.

Днес нямаше да знае 4 езика, нито да цени така академичното знание, ако семейството му не се беше преместило в Люксембург още когато е хлапе. Страната обаче не му става близка и отива да учи Графичен дизайн в Брюксел, преди накрая да се прибере в София, за да продължи в същата посока.

Знае, че е добра с молива, откакто съучениците започват да се трупат на чина ѝ да им рисува анимационни герои. Две арт дипломи и години дизайнерски опит по-късно положението е "рисувам от радост, от тъга, от скука, като искам нещо да кажа или като нямам какво да кажа, а просто съм си купила нов 6B молив или не ми се изхвърля амбалажната хартия с яка текстура и цвят".

Животът ѝ от малка тече между две държави, но точно сега карфицата "вкъщи" е забита в алпийското градче Анси. След като завършва Стенопис в НХА, заминава да гони там втора арт диплома, а 5 години по-късно вече познава Анси като дланта си и обича да показва на пришълците тайните му прелести: от най-доброто кафе до топ маршрута за колело.

"Сарказмът винаги е с мен", държи да знаем. Не се шегува обаче, когато подбира менюто си. Днес е екстра доволна, че през летните ваканции някога я водели да работи наравно с големите на полето – така разбира откъде идва истинската храна и се научава да цени устойчивото.

Завършва Графика и Текстил, докато чиракува при бижутер – с други думи скоковете между жанрове отдавна обогатяват работата ѝ.

В арт книгите ѝ понякога почеркът прилича на рисунка, а друг път внимателно щрихираната форма разказва история.

Понякога рисува със затворени очи и така медитира, но никога не би показала тези листа. Наяве вади друго: абстрактна живопис, вдъхновена от тялото и неговите повърхности, нюанси и форми.

Гледа кино не само за развлечение – то е начинът ѝ да учи още за света.

"Помня деня, в който реших да стана дигитален номад; всъщност помня всички дни преди това, когато съм се побърквала, че от 9 до 5 трябва да стоя на едно място."

Смесва мода с пърформанс и театър, книги – с фотография и колаж.

И кратък разговор с него стига, за да разбереш, че е щастлив човек.

Нейни са почти всички корици на една от най-успешните ни книжни поредици. Ако обаче страстно сте обичали Библиотека Галактика, стартирала преди 40 години, едва ли ще очаквате художничката им да ги е правила "между другото, като всичко останало".

Не е виц – всяка сутрин Иван Величко и Иван Васин влизат в Shuka, московско студио за бранд идентичност и графичен дизайн, в което са творчески директори. Вътре чертаят лицето на всичко от тениски за Nike през най-големия руски сайт за пазаруване до визии за шампионат по шах в Ню Йорк.