Програмата

Понеже първата ви мисъл сигурно е „ама че интересно име“ (а още дори не знаете, че презимето ѝ е Бенжамен), веднага ви казваме, че не сте единствените, които се питат за предисторията. Родителите є са алпинисти и планински спасители, така че отрано заразяват и нея с любовта към склоновете и я кръщават на връх – Нанда Деви. В превод от санскрит това значи „богинята на блаженството“ и доста точно описва героинята на това интервю.

"Обичам града – бетона, хората, шума, всичко. Обичам пълни или късометражни анимации, черното мастило, меката хартия и рибата тон с бял ориз. Обичам разговорите с хора."

Миналото ѝ е обвързано с интериорния дизайн и анимацията. В настоящето обаче работи като графичен дизайнер, а сърцето ѝ я тегли към илюстрацията и фотографията.

Докато учи Плакат в Търново, един уъркшоп го пали по калиграфията (заради красотата и експресивността ѝ) и по формите на кирилицата (заради динамиката, която намира в тях). Затова ви запознаваме с него тъкмо преди 24 май.

Сутрин става екстра рано, за да си открадне малко тишина над първото кафе. Не харесва да е обградена от хаос, но и рядко постига казармения ред, към който се стреми.

В свободното си време е плувец, йога, медитатор, планинар и човек, който отделя по час всяка сутрин, за да почете за удоволствие. Последното обаче се докосва и до работата му. Георги е книгоиздател по образование и е в бранша от 7-8 години – първо като предпечатар, а до ден днешен като графичен дизайнер.

По паспорт е Стефани, но се представя и като Паприкаш, както ще я намерите в инстаграм. Дизайнът и микс медията са нейните стихии. Интересно ѝ е да борави и със звук, а отскоро – и с платове, които може би ще видим вкарани в работата ѝ занапред. Освен това обича да пише и да снима, както и да събира думите и образите в едно.

Често намира муза в приказки и легенди, лични истории и поезия. Би анимирала например стихове на Петя Дубарова, а зад гърба си вече има филм по Песен за човека, който се върти в музея на Вапцаров в Банско.

Пише поезия, продуцира музика и има опит с танца. На страниците ни обаче се озовава с визуалното си Аз, което обича да реконструира спомени с изкуството си и да изследва допирните точки между вътрешния свят на човека и онзи, който делим като общество.

Макар да се има за срамежлива и интровертна, лесно може да запалиш фитила ѝ. Освен това не обича резките промени, но и да стои на едно място не ѝ е по вкуса.

"Обичам синьото и досега животът ми мина покрай него – от Плевенската бара през Дунава, Черно море и Атлантическия океан до Перловската река", са фактите, с които би се представила набързо.

Харесва научна фантастика, цени хубавото вино (даже е родена на празника му – 14 февруари) и обича да се връща към планинския град, където е отраснала. Изкуството пък винаги е било част от живота й – баща й е художник, а на прощъпалника си Явора хваща четката и химикалката, което вдъхновява мечтата й някой ден да издаде стихосбирка със свои илюстрации.

Ако скоро сте фланьорствали по ул. Веслец, то вече сте се сблъсквали с изкуството на този грък. С българския му колега Glow неотдавна запретнаха ръкави и смениха фасона на стара ъглова къща, за да я превърнат в една от атракциите на последния КвАРТал фест. Сега Bilos е готов да ни покаже още от себе си в изложбата На място, която открива ударно годината в Gifted. Можем да я видим до 31 януари, но преди това нека опознаем по-добре артиста.

„Няма мен без изкуство“, отсича, щом я питаме какъв би бил животът й без него. Откакто се помни, рисуването я влече, а като дете иска да стане моден дизайнер. Липсата на такава паралелка в НГПИ по нейно време обаче измества траекторията й – от Рекламна графика в училище до английски дипломи по Илюстрация и Комуникационен дизайн и истинска любов към тези дисциплини.

Съвсем малко я дели от дипломата по Графичен дизайн. Де факто обаче Joy Pepper (както я знае интернет) отдавна вече върви в друга посока – към илюстрацията. Като независим артист е работила например с Microsoft, Snapchat и университета Станфорд. Търсят я основно тех компании, за да рисува за сайтовете и приложенията им и да им помогне да се отличат визуално.

От 16-годишен знае, че иска да е илюстратор – запалва го срещата му с един такъв по време на програма за кариерна ориентация. Днес вече самият Крис е вдъхновение за прохождащите артисти с шеметната си кариера, докоснала доста сфери – реклама, мода, анимация, детска литература…

Обича Матис, модата, розовото, добрата закуска и между глътките кафе сутрин да си рисува с маркер за разбуждане. "Визуален артист с бизнес образование" е кратката ѝ визитка, но ви подаваме и по-дългата.

В жестоката му инстаграм галерия това хич не личи, но де факто хващаме @dimitar.risuva почти в началото на пътя му като илюстратор.

Като малък все рисува животни. Днес мястото им вече е заето от човешки лица – понякога детайлни, но по-често леко разкривени, размазани или загатнати само с лек контур. Атанас е илюстратор, в чиито работи се усеща влиянието на модата и смелостта за експерименти с туш, пастел, гваш и колажиране. Освен това снима.

Ако сте виждали силуета на Витоша насред бар Amok, значи вече познавате поне частица от изкуството на Давит. Няма как да сбъркате, ако го наречете дизайнер. По диплома е инженерен, а по стаж – графичен и уеб от вече 10 години. Модата също му е на прицел, както ще признае по-надолу, но паралелно си представя и как някой ден отваря училище по рисуване.