Програмата

От 4 години живее в София, но е италианка, родена в Рим, така че щом се чуваме по телефона, в едно изречение събира български, италиански и английски.

През 2009 той забърква Ham&Eggs – моден бранд с добре скроено нахакано отношение. Александър обаче има ръка не само на дизайнер, работил по куп други проекти освен този – той също рисува, прави инсталации и съвременно изкуство и преподава Модна илюстрация.

Ако сте от Варна, може да познавате нейните човеци със специфични колене от визиите на фестивала ВарнаЛит. А може да познавате и самата нея – Катрин расте край морето, където прави и първите си скокове като художник, а после навлиза и в плакатното изкуство, и в рисуването на джаз музиканти, докато свирят в любимия ѝ клуб Menthol.

Един ден я питахме как би се представила в две изречения, а тя ни отговори с дълга случайна комбинация от клавиши. Нищо за наполовина руския й произход или опита като илюстратор, така че ще пробваме от наше име.

Най-стегнато и ясно тя е "майстор на изящните изкуства, специалност Графика", но след един поглед вдясно със сигурност ще искате да знаете повече за човека, който рисува така.

Обича нови места с интересна култура, старае се да живее минималистично с грижа към природата и всеки път прави различни палачинки. Сякаш в предишен живот е учила Унгарска филология, превеждала е, редактирала е и е пътувала малко повече, преди на 26 да направи остър завой и да се отдаде на рисуването, което я държи в хватката си от дете.

Докато четете това, работите на Тоцката, както го наричат, са едновременно в две изложби: една сборна типографска в Ректората и една солова в галерия УниАрт, където буквите от кирилицата проговарят в различни формати – от огънат уличен знак до отекващ звук.

Когато има да взима големи решения, често следва интуицията си, вместо с месеци да претегля вариантите. Така знае, че мястото ѝ е в НХА (където става живописец под крилото на Андрей Даниел), още откакто за пръв път като малка вижда красивата червена сграда на Шипка 1. По същия начин после се озовава в Университета по приложни изкуства във Виена: "качих се в едни много стар, прекрасен асансьор, който водеше към ателието по Графика, и знаех – тук искам да бъда".

Летен човек е и вечно е в търсене – на следващата дестинация, към която да пътува; следващия велик момент, който да запечата на лента; следващото съседско цвете, от което да си щипне и следващата част от себе си, която да развие. Така от Добрич идва чак в София първо за да учи Туризъм, а сега я хващаме да работи за Spotify от 8 до 5, докато в останалото време тренира ръката си в рисуването и фотошопа.

Не обича бързането сутрин, но още ѝ липсва най-динамичният епизод от живота ѝ – когато тренира спортни танци. Спира да се състезава, щом решава да учи в Академията и това скоро ѝ носи друга ценна купа – наградата за живопис на фондация Едмонд Демирджиян през 2015 (поделена със сестра ѝ Елеонора).

Иска да помни всички моменти, не само седемте тук. Вероятно заради това има дневници с рисунки, където с цвят излива всичко от деня си, започвайки от ръката, която държи маркера.

Какво става, като събереш гените на керамик (Буря Стефанова) и скулптор (Любо Прахов)? Отговорът е Велика художничка, която носи техния усет за пространство и форма към много нови посоки.

Молив, маркер, сух пастел, темпера, офорт, монотипия, експерименти с вода и балончета; рисунки, правени със затворени очи; илюстрации по историите на Жул Верн и Андерсен; арт книги, които "четеш" с пръстите си.

"Една отворена история" – така скулпторът Уилфрид Алмендра описва работата, която ще постави под небето на София през есента. При първото му посещение в града се срещаме в ателието, в което тя ще бъде създадена, за да разберем накъде ще се отваря историята – явно е към нас, да чуем.

Обича планината, хляб с мед и една бяла котка с различни очи. От малка е в правилното обкръжение – расте заедно с илюстраторките Мила Янева и Андреа Попйорданова, с които също сме ви срещали тук. А втората, досещате се, е нейна сестра: "Може би винаги съм следвала някак подсъзнателно нейните вкусове, интереси, идеи и посоки, докато в един момент се оказах на същата пътека". Така София първо се записва в художествена гимназия, където "бях много шарена и после много сива", докато се учи на чистотата и изяществото, с които вече два пъти я приемат в НХА.

Ако се озовете с него в планината, нищо чудно да се наведе над цвете или бръмбар и да каже: "Аз оставам тук. Вие вървете напред, все някъде ще ви настигна". Това е естествената среда на Любен, докато работи над научните си илюстрации, всяка от които отнема часове проучване, снимане и търсене. Този фокус към детайла е заострен и в професията му – той е уредник в СГХГ и изкуствовед, омагьосан от старото изкуство. Често ще видите името му в статия, каталог или конгрес, а Дружеството на научните илюстратори (на което е член) е показвало в три изложби изящните му и детайлни рисунки. Е, стягайте раницата – Любен ни води на тур и през важните си моменти.

Природата за него е спътник, с когото дълго може да си разговаря, а частиците ѝ обича да превръща в хербарии – като тези, които в момента може да си вземете от Twisted Mannequin. Иначе се вдъхновява от града като ясно огледало на днешното време, чете много поезия, която е "най-чистата форма на литературата", и му е важно да прави снимки, защото те са визуален език, "а ние живеем във визуален век".

Неотдавна е започнала да кара велосипед и кола, с което се гордее, но това са "дребни крачки напред в голямото нещо". Това голямото тъкмо стана малко по-голямо, след като Sito Studio – мястото за ситопечат на Надежда и още трима, което от години вади тениски и принтове и обучава групи на сито (ръчен печат върху текстил или хартия), се премести няколко метра по картата до нов адрес.

"Има нещо в севера, което ме влече", признава пътешественикът в нея, който сега мечтае за Норвегия и Исландия. Нищо чудно тогава, че така и не се връща от Берлин, където през 2009 отива да учи.