Програмата

В интернет ще я срещнете с псевдонима Nolita, историята зад който идва след няколко реда. Животът ѝ в България преминава между Бургас и София, но от доста време вече е в Манчестър. Рисувала е винаги, а в последните години го прави професионално – била е в няколко рекламни агенции, а сега е илюстратор и дизайнер на свободна практика. Харесва ѝ да работи и с акрили и масло, а другото аналогово изкуство в живота ѝ е снимането на лента. Освен това се определя като „тотален меломан“ и не го казваме като страничен факт. По-голямата част от работата ѝ се върти около музиката – режисира и анимира клипове, мисли концепции за фотосесии, рисува обложки, занимава се с дизайн за мърчандайз... Ето какво още се сетихме да я питаме.

Накратко ѝ казват Бо. Обича да се усамотява с книга или скицник, любимото ѝ място на Земята е Мадрид и не харесва еднообразието или хората, които все се оплакват. На нашите страници обаче пристига, за да я опознаем не само като човек, а и като артист. Бакалавърът ѝ по Рекламен дизайн в НХА приключва през 2019 и днес Бо е едновременно графичен дизайнер и илюстратор. „Не мога да определя кое от двете ми харесва повече, защото те се преплитат и едното помага много на другото“, обяснява ни. Харесва ѝ да прави социално ангажирано изкуство, даже има зад гърба си участия в проекти на Fine Acts и награда за илюстрация от конкурс на тема свобода на словото. Какво друго я движи, четете нататък.

„Дълго време исках да уча архитектура, но колкото повече математика имаше в живота ми, толкова повече разбирах, че архитектурата не е за мен“, разказва ни. Ето как след СМГ Никола прави рязък завой и записва Графичен дизайн в НБУ, където освен знания печели и друго – увереността, че е избрал правилния път за себе си. Днес вече работи по специалността си в Direct Media KRES, а отделно от това е правил редица плакати за събития по света и у нас, обложки на касетки, визуална идентичност на медия, корица на зин... Рисува от малък и стените в детската му стая още помнят това. Но напоследък по-голяма страст са му колажите и аналоговата фотография, за които си говорим по-надолу – мрачни и провокативни, какъвто е и личният му вкус за изкуство.

Само на 21 е и все още е в Академията (със специалност Книга, илюстрация и печатна графика), но вече трупа CV като книгооформител на свободна практика. Правила е например корица за поетесата Виолета Кунева, а друг любим проект я среща с издателство Колибри и поредица книги на хърватската писателка Дубравка Угрешич. Ценно ѝ е обаче да рисува и чисто за себе си – без задание и без правила. „Това е най-искреното творчество, защото идва изцяло и лично от теб самия“, обяснява Неда. А вдъхновението я връхлита най-вече, докато чете или слуша музика, но също и покрай разговорите с нови хора, защото, както казва, „колкото повече пораствам, толкова по-сложно ми става да открия скучен човек“. И на нас ни е направо невъзможно да скучаем, докато я питаме за 10 нейни ключови момента

Понеже първата ви мисъл сигурно е „ама че интересно име“ (а още дори не знаете, че презимето ѝ е Бенжамен), веднага ви казваме, че не сте единствените, които се питат за предисторията. Родителите є са алпинисти и планински спасители, така че отрано заразяват и нея с любовта към склоновете и я кръщават на връх – Нанда Деви. В превод от санскрит това значи „богинята на блаженството“ и доста точно описва героинята на това интервю.

"Обичам града – бетона, хората, шума, всичко. Обичам пълни или късометражни анимации, черното мастило, меката хартия и рибата тон с бял ориз. Обичам разговорите с хора."

Миналото ѝ е обвързано с интериорния дизайн и анимацията. В настоящето обаче работи като графичен дизайнер, а сърцето ѝ я тегли към илюстрацията и фотографията.

Докато учи Плакат в Търново, един уъркшоп го пали по калиграфията (заради красотата и експресивността ѝ) и по формите на кирилицата (заради динамиката, която намира в тях). Затова ви запознаваме с него тъкмо преди 24 май.

Сутрин става екстра рано, за да си открадне малко тишина над първото кафе. Не харесва да е обградена от хаос, но и рядко постига казармения ред, към който се стреми.

В свободното си време е плувец, йога, медитатор, планинар и човек, който отделя по час всяка сутрин, за да почете за удоволствие. Последното обаче се докосва и до работата му. Георги е книгоиздател по образование и е в бранша от 7-8 години – първо като предпечатар, а до ден днешен като графичен дизайнер.

По паспорт е Стефани, но се представя и като Паприкаш, както ще я намерите в инстаграм. Дизайнът и микс медията са нейните стихии. Интересно ѝ е да борави и със звук, а отскоро – и с платове, които може би ще видим вкарани в работата ѝ занапред. Освен това обича да пише и да снима, както и да събира думите и образите в едно.

Често намира муза в приказки и легенди, лични истории и поезия. Би анимирала например стихове на Петя Дубарова, а зад гърба си вече има филм по Песен за човека, който се върти в музея на Вапцаров в Банско.

Пише поезия, продуцира музика и има опит с танца. На страниците ни обаче се озовава с визуалното си Аз, което обича да реконструира спомени с изкуството си и да изследва допирните точки между вътрешния свят на човека и онзи, който делим като общество.

Макар да се има за срамежлива и интровертна, лесно може да запалиш фитила ѝ. Освен това не обича резките промени, но и да стои на едно място не ѝ е по вкуса.

"Обичам синьото и досега животът ми мина покрай него – от Плевенската бара през Дунава, Черно море и Атлантическия океан до Перловската река", са фактите, с които би се представила набързо.

Харесва научна фантастика, цени хубавото вино (даже е родена на празника му – 14 февруари) и обича да се връща към планинския град, където е отраснала. Изкуството пък винаги е било част от живота й – баща й е художник, а на прощъпалника си Явора хваща четката и химикалката, което вдъхновява мечтата й някой ден да издаде стихосбирка със свои илюстрации.

Ако скоро сте фланьорствали по ул. Веслец, то вече сте се сблъсквали с изкуството на този грък. С българския му колега Glow неотдавна запретнаха ръкави и смениха фасона на стара ъглова къща, за да я превърнат в една от атракциите на последния КвАРТал фест. Сега Bilos е готов да ни покаже още от себе си в изложбата На място, която открива ударно годината в Gifted. Можем да я видим до 31 януари, но преди това нека опознаем по-добре артиста.

„Няма мен без изкуство“, отсича, щом я питаме какъв би бил животът й без него. Откакто се помни, рисуването я влече, а като дете иска да стане моден дизайнер. Липсата на такава паралелка в НГПИ по нейно време обаче измества траекторията й – от Рекламна графика в училище до английски дипломи по Илюстрация и Комуникационен дизайн и истинска любов към тези дисциплини.

Съвсем малко я дели от дипломата по Графичен дизайн. Де факто обаче Joy Pepper (както я знае интернет) отдавна вече върви в друга посока – към илюстрацията. Като независим артист е работила например с Microsoft, Snapchat и университета Станфорд. Търсят я основно тех компании, за да рисува за сайтовете и приложенията им и да им помогне да се отличат визуално.