Градски легенди

2 септември 2021 текст Таня Трендафилова
Изложбата, която този септември се настанява в галерия Doza, е толкова специална, че не може да бъде удържана между стените ѝ и затова прелива в екстериора. Под слогана От вандализъм до изкуство двадесет графити артисти от България и Холандия излагат улични рисунки със стойност на шедьоври, за да демонстрират нагледно еволюцията на графитите в съвременното арт пространство. Инициативата е на посолството на Кралство Нидерландия и Sofia Graffiti Tour – най-доверения ни гайд из градското улично изкуство (и платформа за всякакви стрйт арт проекти) от няколко години насам. Другите интересни подробности оставихме на стр. 15, но взехме назаем холандския куратор на изложбата – графити гения Nash, за импровизиран разговор на тема градско изкуство. Можехме да го питаме тривиални неща за произхода на псевдонима му и отличителните белези на неговите най-разпознаваеми характери, но вместо това се спряхме на връзката му с хип-хоп и брейк денс културата на 80-те, рисковете на рисуването по обществени сгради и бъдещето на професията.


Разкажи малко повече за изложбата в София: кои са участниците и ще видим ли друго освен графити?
Sofia Graffiti Tour ме покани да селектирам холандски съвременни и олдскул артисти – автори на графити или творби в подобен стил. Приех доста лично процеса на подбор. В Холандия има толкова много „стари“ и „нови“ таланти, че е неизбежно да чувствам вина към онези, които останаха под линията. В крайна сметка избраната група се оказа много разнообразна. Единственото, което ги свързва, е, че са изключително креативни – всеки по собствен начин.

Кога уличното изкуство се превръща във високо изкуство?
На мнение съм, че графитите са изначалната форма на улично изкуство, само че когато ние започвахме, имаше правила. На първо място, всичко се рисуваше със спрейове, без допълнителни приспособления от рода на маски, шаблони, четки, гридове и така нататък. Ако ги използваш, те вземаха за незначителен и ти нямаха уважението. Повратният момент настъпи с появата на Maclaim Crew (група германски артисти, автори на фотореалистични и сюрреалистични рисунки – бел. ред.), когато правилата бяха нарушени, а завършената рисунка беше по-важна от техниката, използвана за направата ѝ. По това време се появи интернет и всичко, което беше възможно да направиш с един графит, вече стана публично достояние. В блендера се смесиха различни техники и нивото на рисуването започна да се вдига в световен мащаб. За съжаление това се случи за сметка на идентичността на твореца, която преди това можеше да бъде разпозната единствено в определен град или държава.

Известен си с отличителния си стил – кога се появи той и как еволюира?
Аз съм първо поколение холандски/европейски артист. Когато започнах, най-близкото нещо, напомнящо букви в графити стил, бяха надписи от рода like bubblicious chewing gum. По онова време много фънк, соул и диско обложки имаха типография и образи, които ме вдъхновяваха. Комиксите също ми помогнаха с идеи за ръка тук, око там и прочее. Тъй като бях всестранно отворен към идеи и бързо изпълнявах проекти, използвах всичко, което бях сътворил като задания в работата си като свободен артист. Имах късмет, че съм новатор в областта, и скоро се оказах със собствен стил. В наши дни това е почти невъзможно да се случи, понеже (тъй като всичко е онлайн) е напълно възможно вече да са те изкопирали или някой да е запознат с работата ти, защото живее в по-развит град.

Участваш в проекти по цял свят. Кой е най-ценен за теб и защо?
Всеки си има своя история и всички са важни, защото имах шанса да опознавам нови хора и да преживявам неща, които могат да се случат само в конкретния момент. Веднъж, докато работех в Бейрут, бях засипан от съобщения, в които ме питаха дали съм добре, защото холандските новинарски емисии съобщили за мощна бомба, избухнала в кола на 5 километра от нас. Докато се разхождахме из центъра на града, пък видяхме мюсюлманска жена и монахини да вървят ръка за ръка, което беше в противоречие с всичко, което се случва там. Ценното за мен е, че съм видял какво ли не по света и отвсякъде вземам по нещо със себе си у дома.

Имал ли си неприятности със закона заради работата си?
В миналото често се налагаше да бягам от полицията. В крайна сметка един път ме задържаха, защото някой ме издаде, и трябваше да платя глоба в размер на 6000 гулдена (холандската валута преди навлизането на еврото през 2002 – бел. ред.). Това се случи около 1989/90. От кои артисти и стилове се влияеш? Преди малко казах доста по темата, но ако трябва да спомена имена – Doze от Rock Steady Crew, Shoe, United Street Artists, Cosh, Simon Bisley, Dphazer, Vaughn Bode, HEX, Slick, RISK. Вдъхновяват ме рисунките в метрото, спрейкен изкуството и всякакви по-ранни списания, видеоклипове, bboying (разновидност в брейк танците от 80-те – бел. ред.).

По-въздействащо ли е уличното изкуство, когато е социално ангажирано?
Да, защото в днешно време то вече е широко популяризирана тенденция, която така или иначе достига до огромна аудитория. Дали посланието є е винаги ясно, зависи, разбира се, от уменията на артиста. Съвременната ситуация е такава, че ако качиш работата си в Instagram или Facebook с подходящите хаштагове, със сигурност ще си осигуриш мега рийч.

Към кой период или направление в изкуството се чувстваш най-силно привлечен?
Ще ме откриете в музей или галерия, ако имам интерес към конкретни творби. Имената невинаги ми говорят нещо – трябва да намеря вътрешна връзка с артиста, а вкусът ми е твърде разнообразен.

Какво е бъдещето на графитите?
Графитите са изначалната събирателна точка на уличните изкуства, затова съм убеден, че на по-късен етап хората ще намерят тяхната история за много по-интересна и ще ги оценяват повече. Разбира се, незаконните щрихи, изрисувани със спрей, все още дразнят мнозина хора, но в основата си те също са графити. В бъдеще рисуването по стени ще се окаже живият урок по история на уличното изкуство.

Банкси или Баския?
Графити или улично изкуство… история или съвременно изкуство… изборът е труден. И двамата не са точно мой стил, но изпитвам дълбоко уважение към тях. Без единия нямаше да имаме другия.

От вандализъм до изкуство е в галерия Doza до 14 септември с вход свободен.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098