11 момента на Стефани Стоева
2 април 2021 текст Виолета Иванова
По паспорт е Стефани, но се представя и като Паприкаш, както ще я намерите в инстаграм. Дизайнът и микс медията са нейните стихии. Интересно ѝ е да борави и със звук, а отскоро – и с платове, които може би ще видим вкарани в работата ѝ занапред. Освен това обича да пише и да снима, както и да събира думите и образите в едно.
Моментът, в който Стефанѝ стана Паприкаш
Моментът, в който събираш материали за колаж
Моментът, в който усети в теб да се пробужда артист
Моментът, който те тласна към книгоиздаването
Моментът от живота на село, който ти липсва
Моментът, който презарежда батериите ти
Моментът, когато търсиш вдъхновение
Моментът, който ти даде интересен урок
Моментът, в който модата ти стана любопитна
Моментът, когато изненадваш самата себе си
Моментът, в който съжали, че фотоапаратът не е с теб
Стефани Стоева е на instagram.com/papprikash и onethirtiethofeverything.blogspot.com
Полезно ще ѝ е, щом мисли да става дизайнер на книги, списания и плакати. Затова учи Книгоиздаване, а тази страст към литературата може да се проследи назад до интересното ѝ детство в Брезнишки извор – село край сръбската граница, в което тогава живеели едва 12 души. Какво е да си "прекалено енергично" хлапе в такава среда, разбираме след няколко реда.
Паприкаш, защото има люти чушки, а аз съм много люта дама. Това е и референция към анимиран персонаж, който влиза в сънищата на хората. Аз също често го правя.
Вдъхновяват ме най-вече думи. Винаги има някакво изречение, около което е построена цялата конструкция на визуалния образ. Думите са ничии, но образите са наши.
Когато конструкциите, които създавах, започнаха да ми говорят. Когато правиш нещо и не знаеш точно какво е, после го поглеждаш и си казваш: "А, ето това съм си мислел значи". Нуждата да създаваш, за да разбереш себе си.
ПолитНЕкоректен въпрос, хаха. Хиперактивните деца без никакви връстници наоколо трябва да обуздават вниманието си някъде. При мен беше чрез литературата. Тласнах се към книгоиздаването, когато разбрах, че съчетава много аспекти от различни медиуми и ще ми позволява да жонглирам с различни обекти и все пак да ги съчетавам в един дизайн.
Липсват ми звънците на измършавелите крави и чувството, че съм президент на света.
Моментът, в който мога да правя 3 неща едновременно и уговарям следващите 3 по телефона. Това ме изпълва с енергия и ме държи. В момента, в който седна на стол, се изморявам и не ми харесва.
Аз се опитвам да се отърва от него. Много е досадно – все ме буди, все ме дърпа за полата. Когато усетя сухота в устата, обикновено чета или се опитвам да създам история по снимки, които съм правила. Мисля, че е много разтоварващо и вдъхновяващо.
Имахме много стара шевна машина в родната ми къща. Разбира се, на мен ръцете са ми там ден и нощ. Една вечер нещо си обърках геомет-рията и си заших пръстите. В този момент майка ми влиза, но не е особено впечатлена. Каза ми да „изляза от ситуацията“. Болеше, но стана. Благодаря, мамо!
Оохоо, аз както се бърках между гресьорките на баща ми, така се намърдвах и между платовете на баба ми. Живях при нея няколко лета и много се занимавахме да шием (тя е шивачка), но зимата я нямаше и аз правех своята "колекция" от пликове за боклук. Тогава ми стана интересно как материята може да работи в различни ситуации и започна все повече да ми харесва. Абе, на 10 вече правех висша мода, свързана със социална тематика.
Когато бъркам и афтърефектът от грешката пристигне. Това е моментът, в който се изненадвам на какво съм способна, за да поправя грешките си. Обичам крайности!
Последната среща с баща ми. Иначе снимам мизерията и глада, те винаги са ме привличали като обекти. Децата също са ми любими, защото са смешни и пълни с енергия и винаги контрастират, където и да се намират, точно като мен.
Горе Коментари (0)
Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.