7 момента на Жана Йорданова

15 септември 2016
Преди 9 години натъпква живота си в раница и се мести на Канарските острови. За едно обаче не намира място в багажа – правното образование, което и днес стои в ъгъла, направило път на фотоапарата, вечната муза и всички приключения, които вървят ръка за ръка с тях.


Като това да правиш туристически фоторепортажи за бордното списание на местна авиокомпания. Или да си част от екипа зад камерата на независим филм. Или пък – и точно това кара сърцето на Жана да прескача от седмици – да те поканят да се върнеш за малко вкъщи, за да наредиш първата си соло изложба тук. Кадрите й тъкмо оцветиха стените на SOHO – преди да ги разгледате, вижте кой държи обектива.

Моментът, в който най-после си взе добра камера
Дълго споделях една с приятели, защото развивахме заедно разни проекти. Още помня деня преди 5 години, когато взех фотоапарата, който е с мен до днес. Чувството да ми е на разположение винаги, когато искам, да имам инструмент за улавяне на света така, както аз го виждам, беше прекрасно. Сега бих прибавила към него и един аналогов.

Моментът, когато изкара първите си пари с фотография

Вече няколко години правех фоторепортажи, но моментът, в който усетих най-силно емоцията от това да продам снимка, беше на един артистичен търг. Доста приятно беше да видя как се наддава за нея и че на хората им харесва нещо, направено според личната ми визия, а не по комерсиална поръчка.

Моментът, в който се чувстваш отново на 5
Когато съм сред природата: изкачвайки някоя планина, на палатка, на самотен плаж или опънала хамак между две дървета. Най-хубавите ми спомени са от летата в село Ичера, където безгрижието на детството ни обливаше с топла светлина. Може би несъзнателно се опитвам да се върна към тях, като ги пресъздавам в изображения.

Моментът рано сутрин, когато...
...съм на поход с фотоапарата и през палатката навлизат първите лъчи на изгрева, е идеален да стана и да търся вдъхновение в красивата утринна светлина. Но това са единствените случаи, когато мога да се насладя на този момент. През останалото време съм нощна птица – работя по-удобно вечер, когато всички спят и наоколо е тихо.

Моментът, в който събличаш моделите си
Всички, снимани за личните ми проекти, са мои близки приятели и съм благодарна за безкрайното им търпение. Да се съблекат е лесно – трудното е когато отгоре на всичко ги карам да влязат посред нощ в студен язовир, а после ги чуя да крещят, че нещо голямо е преплувало точно до тях.

Моментът, в който ти самата се чувстваш разголена
В блога публикувам проектите си, но и снимки от интимни моменти от важни етапи в живота ми. Някои са придружени и от къси текстове и се чувствам тотално емоционално разголена, когато ги разглеждат в мое присъствие.

Моментът, когато виждаш идеален кадър, а нямаш камера
Дълго време страдах доста в такива моменти. Като тръгвах на сложно пътуване, където се носят възможно най-малко неща, гледах апарата и се чудех да го взема ли или не. После започнах да го нося навсякъде, а напоследък работя върху себе си – да съм доволна с прекрасните образи, които ще си останат само в главата ми.

Жана Йорданова е на facebook.com/zhanayordanova и zhanayordanova.com
Изложбата й, Memoria del Silencio, е в SOHO до 20 октомври

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.