Ража за София, Палестина и първите стъпки в музиката



18 юни 2021 снимка Виктория Вивиан
Тя е от хората, чието присъствие променя сцените, офисите, държавите, в които пребивава. Освен че обичаме музиката и бандите ѝ, ние сме щастливци да работим с Ража и нямаме търпение да чуем Dead Man’s Hat на предстоящия Sofia Live Fest. Слушаме ги на 20 юни в бар Петък, а сега се потапяме в разказа на Ража за близките до сърцето ѝ неща.


Кога и как започна да се занимаваш с музика?
Аз съм самоук слухар. Не съм завършила академия или музикално училище. Като бях много малка, ходих на уроци по пиано в един панелен блок в Мусагеница. Баща ми ме записа при една много симпатична възрастна дама на име Блага. В апартамента ѝ на осмия етаж имаше стая, която беше запълнена само от един огромен роял. Беше голямо преживяване за мен просто да я гледам и слушам как свири. Харесваше ми повече, отколкото самата аз да свиря. Всъщност, мразех да ходя на уроци, но мисля, че това изгради много сериозен слух и базово музикално знание у мен.

Години по-късно случайно попаднах на домашен купон, където имаше китара. Бях на 22 и докоснах китара за първи път в живота си. Стана ми тъжно, че не мога да свиря и реших, че искам да се науча. След около шест месеца най-добрият ми приятел ми подари китара и започнах да свиря сама. Правех основно кавъри на песни, които ми харесват, и започнах да пея. Изобщо не подозирах, че мога. По стечение на обстоятелствата направих и първия си концерт долу в мазето на Арт Хостел. Дойдоха адски много хора и последва втора дата. След това свирих на малката сцена на Mixtape 5. Тогава пускаше Shaker Maker, който за съжаление вече не се изявява на българска сцена, защото се премести в Ирландия. Така потръгна музикалната ми кариера наред с офисната работа, която имах, преди да реша да се концентрирам само върху едно нещо. Захванах се с музика и си направих бандата заедно с Илияна Георгиева преди шест-седем години.

Има ли музикален инструмент, който би искала да усвоиш?
Много искам да свиря на пиано отново! Мисля, че е крайно време да започна да отделям време. Това ще ми помогне в процеса на писане на музика. Забелязала съм, че да пиша музика на клавир е по-различно, отколкото да пиша на китара.

Какво би искала да чуят хората в музиката ти?
По-скоро бих искала да почувстват музиката ми. Мисля, че хората изпитваме едни и същи чувства, които не са много сложни – тъга, любов, щастие. Това искам да усещат хората. Мисля, че може да се постигне, когато си искрен, пишейки музиката си чрез лични истории. Или пък когато се вдъхновиш от книги и филми, в които си се разпознал.

Кое е най-интересното нещо, което можеш да направиш с шапката на умрял човек?
Да си я сложа на главата.

Има ли изпълнител, с когото мечтаеш да запишеш дует?
Може би по-скоро мечтая да подгрея техен концерт...Това е нещо променливо в моя живот, защото аз слушам различни музиканти в различни периоди. Всеки месец сменям вълната. В момента слушам много Шарън Ван Итън. Мечтая да се качвам на сцена преди нея, защото чак дует да запишем е голямо нещо...

Олдъс Хардинг от Нова Зеландия също. Много интересен артист както визуално, така и музикално. Много е странна и просто пречупи в главата ми едно много сходно музикално усещане, еднакво с нейната визия. Много бих искала да видя и нея, и Шарън на живо на концерт. Това е по-осъществимо. Бих записала и дует с тях, разбира се. С Лора Марлинг също.

Има ли музикален фест, на който би участвала?
Всичките. Най-големите. Mad Cool, Primavera Sound. Това може да стане само с доста работа и упоритост. Трябва да има буукинг агенции, лейбъли и муззикални успехи, за да стигнеш до най-малката сцена там.

Кои са най-големите препятствия пред младите български музиканти? Мисля, че е точно липсата на такава бизнес сцена. Все пак музиката е и бизнес. Много голям проблем е липсата на лейбъли и музикални агенти, както е при актьорите. Те си имат агенти, които работят и с чуждестранни фирми, ходят си на кастинги. Сериозен минус в музиката е липсата на пазар, който да предлага български артисти не само в България, но и извън нея. В България почти всички музиканти сами се менажираме, сами си търсим буукинги. Ние сме музиканти, автори, продуценти, лейбъли. Всичко в едно. По принцип, това не трябва да бъде така. За да бъде едно нещо успешно, то трябва да има различни звена, които да се покрият. Артистът не трябва да върши това, но всеки един от нас минава през този етап, включително и извън България. Като стигнеш един момент, когато вече го правиш от много време и си донякъде добър в това, трябва да направиш следващата стъпка. Тази стъпка е спънка, но малко по малко нещата започват да влизат в една правилна посока. Преди десетина години имаше липса на разнообразие от млади артисти, които да са в час с развитието на световно ниво. Не казвам, че не имало, но просто са били по-малко. Сега има достатъчно хора, които вдъхновяват следващите поколения да не се колебаят дали да се захващат с музика.

Кои са българските музиканти, които са вдъхновили теб лично?
Спомням си, когато за първи път чух цял албум на Nasekomix. Тогава не слушах много българска музика и тази банда просто ме разби. Изслушах албума от до и не можех да повярвам, че има такава българска банда. Реално те станаха по-разпознаваеми с филма Източни пиеси и песента Инжектирай ме с любов. Впоследствие бях огромен фен и много исках да се запозная с Рони. Когато това се случи, бях толкова щастлива...Тя беше един от най-прекрасните хора, които познавам. Като харесваш много някой артист и след това се запознаеш с него, има един момент, в който твоята първоначална представа често не се вписва с това, което е. С Рони подобно нещо не се случи. Представата ми направо се допълни и стана още по-красива, а възхищението ми – по-голямо.

Слушала съм и Остава много. Когато започнах да пея, Свилен ме покани да участвам в няколко техни концерта. Това беше много голяма тръпка, защото не съм си представяла, че мога да стигна дотам и да пея с тях. В началото изобщо не съм и помисляла, че искам да постигам нещо. Просто го правех за себе си, а впоследствие нещата се случиха и поех по настоящия си път. Благодарение на музиканти като Димо и Свилен много хора разбраха за мен. Отидох на турне в Германия с тях. Първото ми турне изобщо беше с Остава и Jeremy извън България. Бяхме в Берлин, Дюселдорф, Франкфурт, Мюнхен, а накрая и в Амстердам. Бяхме в един автобус с Jeremy и Остава – изключително забавно преживяване. Тогава разбрах какво е да турираш и всеки ден да си в различен град. Пропътувахме огромни разстояния на зиг-заг. Бих го направила още сто пъти.

Кое е най-любимото ти място в София?
Имам си много любими места в София. Ако искам да изляза на разходка, отивам в Кучешкия парк. Харесва ми колко голям и зелен е. Мисля, че вече не ходя в никой друг парк, освен него. Адски много обичам храма Свети Седмочисленици. Винаги минавам оттам. Като цяло целият център на София ми е любим, колкото и неудобни да са тротоарите, колкото и нагъчкано с коли и хора да е. Би било страхотно, ако махнем колите от центъра и отвоюваме повече пространство за пешеходци, защото градът ще стане много по-красив. Центърът на София е много красив. Има моменти, в които мразя София и не искам да живея тук. Излизам от града за два дни и после просто искам да се върна тук, в моя малък Мордор. Романтичен град е.

Коя държава чувстваш най-близка до сърцето си?
България.

А отвъд нея?
Палестина. Аз съм част от тази общност, защото моите родители са палестинци. Израснала съм в такова семейство и чувствам Палестина много близка до сърцето си, въпреки че не съм била там никога. Едно от тикчетата, които трябва да запълня, е да отида в Палестина и да видя къде са родени и израснали моите родители, преди да бъдат изгонени.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098