Максималисимо

9 септември 2010 Николай Василев, снимки Ангел Коцев студио
Броени дни преди началото на първото издание на Фортисимо фест в София (10-18 септември) успяхме да се срещнем със специално завърналия се от САЩ основен организатор и музикален директор на събитието – Максим Ешкенази. Талантливият диригент и цигулар разкри всичко най-интересно около програмата на фестивала, както и някои интригуващи подробности за предстоящите си изяви в България, свободата в музиката и любовта към летенето.


Как се роди идеята за Фортисимо фест?
Не си спомням точно кога се появи, но идеята за фестивал, в който да се направи мост между културите на Америка и България, съществува отдавна. След един мой концерт бях поканен на разговор с хората от фондация Америка за България и там се оформи същината на целия замисъл и начинът, по който да организираме всичко.

Защо решихте фестивалът да се проведе в София, а не примерно в Калифорния, където живеете от 10 години?
Защото Америка за България е фондация, която работи тук. Иначе в Америка непрекъснато свиря български произведения и правя този мост по същия начин, макар и не в такива мащаби.

Сам ли изготвихте програмата за Фортисимо фест?
Да – все пак аз съм музикалният директор. Фестивалът включва шест различни мероприятия, пет от които са музикални. Подготвих всяко от тях след големи размишления и балансиране на време, оркестрации, камерни произведения – един огромен пъзел, който трябваше да се нареди.

Как избрахте солистите за двата концерта в зала България – Ендрю Армстронг (10 септември) и Георги Черкин (13 септември)?
Донякъде случайно. За първия концерт исках пианист, който да е добър в свиренето на Рапсодия в синьо на Гершуин. След дълъг разговор с мениджъра ми в Ню Йорк се спряхме на Ендрю, който, за щастие, се съгласи. С Георги пък сме работили и преди. Специално за неговия концерт предвиждах и включването на цигулка в лицето на Светлин Русев, но той ще е в Корея в този ден, ето защо се спряхме на вечер с Моцарт с Георги Черкин. Очаквам да се получи прекрасно, тъй като 21‑ят концерт на Моцарт е един от най-хубавите.

Фортисимо фест ще включа и изложба на Джери Снайдър на 15 септември.
Джери е художник от Санта Фе, щата Ню Мексико. Изкуството му е абстрактно, макар и не прекалено, което лично на мен ми допада много. Той бе избран измежду няколко художници след дълго обмисляне със съветника ми по тези въпроси – Линда Суонсън, която ще изнесе лекция на следващата сутрин. Не е толкова лесно да докараш художник от Америка в България, защото картините, особено ако са големи, изискват специални контейнери и застраховки, но в случая Джери ще направи произведението си тук – цялата му инсталация ще бъде изработена в София. Отделно от това ще донесе и някои свои малки картини, но не съм сигурен какво точно се е уговорил по въпроса с Museum Gallery of Modern Art, където ще е изложбата.
Знам само, че всичко върви много добре.

Освен че организирате фестивала, ще дирижирате и три от концертите в програмата му и ще свирите на цигулка по време на четвъртия. Колко време ви отне подготовката?
Още се подготвям! Такова нещо отнема много време, тъй като всяка програма е уникална и изисква различен вид подготовка. В концерта с Ендрю Армстронг и Симфоничния оркестър на БНР има много Бърнстейн, Гершуин, Вардар на Владигеров – все неща, отнемащи време. За втория дирижиран от мен концерт – този с Колбърнския оркестър и Георги Черкин, имах възможност да се подготвя с музикантите в Лос Анджелис. Точно преди да се прибера в България, направихме последната си репетиция преди генералната, която бе отворена за публика. Безспорно най-труден е последният концерт – този със Софийската филхармония на 18 септември на откритата сцена пред Народния театър, тъй като ще свирим в три стила – класическа, българска народна и филмова музика. Що се отнася до изявата ми като цигулар – ще бъде с ансамбъл Хермес по време на изложбата на Джери Снайдер. Ще свирим произведения от Арън Копланд, Скот Джоплин, Ейми Бийч и Артър Фут и специално в този концерт всичко за мен е ново, така че трябва да репетирам усилено.

Догодина ви предстои и първо турне с дирижирания от вас Pacific Symphony Youth Orchestra в България, нали?
Да, ще свирим в София, Пловдив и Варна през юни 2011 – непосредствено след концерта ми с известната японска цигуларка Мидори, който ще е през май, като и двете изяви се организират от Кантус фирмус. Pacific Symphony е младежки оркестър с музиканти в гимназията или в първите си години в университета, с които подготвяме чудесна програма с български произведения, включително и Тракийски танци от Петко Стайнов. Изключително ми е интересно всеки път, когато свиря българска музика с американски музиканти, защото трябва да им дам не само нотите, но и малко от... България.

Какво ви доставя по-голямо удоволствие – дирижирането или свиренето?
Съвсем различни неща са. При свиренето контактът с музиката е директен, физически – натискаш струната, усещаш вибрацията на цигулката... При дирижирането контактът е по-духовен, така да се каже, тъй като оркестърът произвежда звука, но аз подготвям репетицията, избирам репертоара, уча музикантите на своята интерпретация. Обичам и двете неща, макар че 95% от времето ми минава в диригентство и едва 5% – в свирене.

А какво е положението при слушането? Каква музика си пускате в свободното време?
О, най-различна. Дори сега, преди да се върна в България, моя приятелка ми направи плейлист за мобилния ми телефон и много ми хареса – има Pearl Jam, Ал Грийн, Амос Лий, Уили Нелсън, Алън Джаксън, Пинк, Нора Джоунс, Лени Кравиц, Джеймс Морисън... Ако си истински музикант, няма как да не си отворен за всякакви стилове, тъй като музиката е език, който говори на всички хора – на някои повече, на други по-малко. Като се замисля, не познавам човек, който да не харесва музика, без значение за какъв жанр говорим. Лично аз отдавна съм преминал онзи снобски период, в който да казвам какво е хубаво и какво – не. Ако дадена песен говори на душата ти и наистина чувстваш музиката – действай!

Известен сте и с любовта си към летенето. Откъде идва това увлечение?
Още от малък съм така. За мен има два типа хора, обичащи летенето и авиацията. Едните са създателите – тези, които правят самолети, а другите са пилотите. Аз съм категорично от втория тип. Да, интересувам се от самолетен дизайн, но да уча, не да се занимавам с него, докато примерно брат ми се увлича от правенето на самолети. Аз обичам да летя с тях и го правя още от 15-16-годишен. Вече съм на 35 и съм пробвал какви ли не видове авиация. Наскоро изкарах курс за пилот на хеликоптер и вече получих сертификата си от федералната администрация. Самият тест бе много интересен. Изпитваше ме един пилот, участвал във войната във Виетнам, който е бил изпитател именно на хеликоптера, с който се явих на теста – модел Robinson 22. Два пъти са го сваляли във Виетнам... Изпита ме, а накрая, след като кацнах със зависване между два хеликоптера пред една стена, човекът ми каза: “Честито, вече си хеликоптерен пилот.” Хубав ден беше!

Къде се чувствате по-свободен – във въздуха или на сцената?
И на двете места. И летенето, и сцената ми дават чувство за свобода. Вероятно затова и си приличат толкова много – помагат да избегнеш реалността.

Фортисимо фест е в зала България, Музикалното училище, Museum Gallery of Modern Art и на открита сцена пред Народния театър от 10 до 18 септември, 10/20/30лв

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.