Вили Лазарова за Sofar Sounds, пътешествията, панделките и бързите срещи

20 септември 2021 текст Димитър Димитров
Тя е толкова дейна, че освен да я слушаме в захлас, докато ни омайва с всичките си свежи начинания и смели идеи, трябва да си водим записки, за да не пропуснем нещо. Наполовина софиянка, наполовина бургазлийка, Вили Лазарова носи душа на пътешественик и сърце, открито за красивото, новото и предизвикателното. Разговорът с нея зазвучава с любими мелодии от Sofar Sounds, прелива в безбрежните, бистросини води на Индийския океан и се преплита в ръчноизработени панделки, vintage dating отвъд мрежата и живот в скалите по въжетата към нови, непристъпни върхове.


Къде в чужбина си живяла?
Бях в Милано, после в Париж, Лисабон…След това се прибрах в България за година и половина и накрая заминах за Лондон.

Как всъщност събрахте екипа зад Sofar? Кой го съставлява?
Това е любимият ми въпрос. Много обичам да разказвам как открих Sofar едва месец, преди да се прибера в България. Вече бях решила, че ще се прибирам и отидох на някаква среща, където получих предложение: „Хей, с теб трябва някой път да отидем на Sofar концерт“. Попитах „Какво е това?“, събеседникът ми разказа и звучеше супер, та на следващия ден отидох с друг човек. Така всъщност през последния си един месец толкова много се зарибих, че отидох на цели 6 концерта. В Лондон всяка вечер има Sofar на три различни места из града.

Преди да се прибера проверих, дали инициативата съществува в София – оказа се, че не. Съвсем съдбоносно по пътя за летището написах имейл и попълних необходимия формуляр за създаване на Sofar в нов град – защо точно аз, защо в моя град и прочие... Те ми върнаха положителен отговор със срок от две-три седмици, в които да създам екип с конкретни роли. Към онзи момент не познавах никого, който се занимава с музика в България. Единственият човек беше Христина Ганева, която е в сферата на рекламата, но притежава музикално образование. Има си и собствена група, а с нея самата се бяхме запознали няколко месеца по-рано на една сватба в Япония – това беше и единствената ни среща дотогава. Всъщност, Хриси в момента е много бременнa в осмия месец, така че сега сме само аз и Лили Проданова на терен. Преди десетина дни бяхме само двете на концерт, който организирахме за първи път в толкова намален състав.

Лили има блог за събития Sofia Closer. Тя се включи в деня на първия ни концерт. Видя, че ще правим събития и каза „Вили, това много ме кефи, мога ли да дойда?“, а аз ѝ отговорих да заповяда. Тя дойде и след първия гиг каза „Искам да се включа, мога да се грижа за социалните медии.“ До ден-днешен сме си тези хора.

Скоро след това бях по работа в Бразилия и Аржентина и една клиентка с много млад и спортен дух ми каза, че си търси нови предизвикателства, с които да се захване. Отговорих ѝ: „Знаеш ли какво? Тъкмо започвам един проект, искаш ли да се включиш?“. Тя се съгласи. Това беше Анелия Вельова, която вече не е част от екипа ни.


Кое е най-необичайното място, където сте провели концерт на Sofar досега?
В една студентска поликлиника. Наш близък човек и китарист, Димитър Еленски, си направи студио преди около година. Студиото му всъщност е в поликлиниката, та веднъж той ни домакинства и направихме концерта си там. То е сравнително малко и нямаше място за Stereofox, за музиката, за почивките, за бирите…Изпаднахме в чуденка какво да правим, та преместихме партито и социалната част от мероприятието в коридора на поликлиниката.

Кой от музикантите свирили досега на Sofar е оставил най-силен емоционален отпечатък у теб?
Обожавам Елена Сиракова. Имали сме страхотни изпълнители – хора, които са наистина невероятни и могат безкрайно да те разчувстват с изпълненията. На мен може би най-силно ми въздейства тъкмо Елена. Познавам я от една сватба, която организирах през 2018-а година. Бяхме уговорили друг изпълнител, ала месец преди сватбата той ни каза „Всъщност аз няма да мога, ама тук Елена Сиракова, страхотна е, невероятна е – вземи нея!“ Дотогава не я бях чувала. На сватбата тя се качи на сцената и всички, каквото и да правеха, ядяха или пиеха, просто спряха… Бяха тотално възхитени от нея. Такъв ефект има тя върху хората.


В кои други градове и на кои конкретни места мечтаеш да организираш Sofar у нас?
Градът е ясен. Иска ми се да започна Sofar Sounds в Бургас. От година и нещо вече е в плановете, общината е дала зелена светлина, че ще го подкрепи. Просто трябва да го координираме и със Sofar централата. Иначе преди време се опитахме да намерим човек да стартира Sofar Sounds в Пловдив, но нещо не се получиха нещата. Като цяло е хубаво да има екип, който да прави Sofar Sounds Sofia, Sofar Sounds Plovdiv, Sofar Sounds Burgas… Специално за Бургас го мислим като четири концерта годишно, затова ние бихме могли евентуално да бъдем екипът зад организацията му.

Кои са конкретните места, които според твоята визия биха били особено подходящи и впечатляващи за концерта на твоите мечти?
Труден въпрос! Всеки един концерт, който сме направили до момента, е концерт на моите мечти. Всички винаги са били много различни и уникални. Последното място, където бяхме, за мен беше просто „Уау!“. Става дума за ателие за хора, които правят неща с ръце - имат всякакви машини, печки и какво ли още не. Ако утре ти се прииска да направиш нещо там, можеш просто да отидеш и да го сътвориш. Мястото се помещава в една много соц сграда, в ж.к. Славия, в много зачупено място и…беше просто уникално, всъщност. Бяхме на една тераса, която е покрив между двете крила на сградата, и го осветихме с много лампички. Старата, грозна сграда се превърна в много интересна локация. Иначе отдавна си мечтая за физкултурния салон на моята гимназия.

Какво е най-интересното нещо, което си изобретила с ръцете си или би искала да изобретиш?
Много обичам да боядисвам разни неща, но никога не съм се считала за особено креативна. Вкъщи си боядисвам саксиите и рисувам по тях. Правя си и разни табелки, събирам си неща от места, където съм била. Смятам да си ги направя на някакво платно и да си ги закача вкъщи.

Къде най-често обичаш да връзваш панделки?
По главите и косите на хората. Панделките са финален щрих към дамския тоалет, както и всеки аксесоар. Занимавах се с аксесоари, докато живеех в Лондон – бях мениджър в Harrods, в Saint Laurent и Roger Vivier се занимавах с обувки, после бях мениджър и в Ray-Ban. Допирът ми с модата винаги е бил повече с финалния детайл, отколкото с облеклото. Продължавам да гледам на аксесоарите като на нещо, което може да направи един тоалет официален или спортен в зависимост от аксесоара, който добавиш като финален почерк. Така гледам и на панделките – аз например бих облякла нещо турбо спортно с някаква огромна сатенена панделка на главата ми.

С майка ми правим панделки от две години насам, създадохме си и свой бранд. Това е нещо, което вършим заедно и ни сближава. Ние сме си достатъчно близки, но сега си имаме обща цел, което за мен е много важен проект. Харесва ми, а и нея прави много щастлива, защото тя живее в Бистрица и не шофира. Нямаше какво много да прави по време на Ковид, въпреки хоум офиса, та тогава за нея това беше нещо, което я разнообразяваше и правеше щастлива.

Пътувала си много по света и говорейки си за финални щрихи и детайли, какъв е финалния щрих необходим на София, за да се превърне в по-пъстър и фестивален град? Какви детайли според теб са ѝ нужни в градската среда? Или в артистичната?
Това е хубав въпрос. Хрумва ми, че за последните пет години, откакто съм в София, всъщност аз виждам как градът се променя и става все по-жив. Постоянно се случва нещо и много харесвам как в София може да правиш неща през седмицата, защото Лондон, например, е weekend city. В София можеш да ходиш на концерти и в понеделник, вторник, сряда... Това, което ми липсва в София и много се надявам да се промени в близко бъдеще, е хората да са по-спокойни, по-усмихнати и по-добронамерени едни към други. Мисля, че ако и това някак си се промени, ще стане още по-хубаво – на мен това ми липсва. Има някакво напрежение и злоба, които са тотално излишни. Особено сега, като живях един месец на село в Мозамбик, където всички се поздравяват, независимо от това какъв цвят си, откъде си… Просто вървиш по улицата, а дори и в кола да си, просто махаш и поздравяваш човека срещу теб. Може би и в някои български села е така.

На 23 този месец предстои събитие, на което ще разкажеш по-подробно за твоите приключения и впечатления от Мозамбик. Стана дума, че това далеч не е единствената ти дестинация досега – би ли отличила място, с което си се почувствала най-силно свързана и защо?
Това е много сложен въпрос, защото човек си е най-силно свързан с вкъщи, каквото и да прави. Там, където са приятелите и ядрото ни. Местата, които съм посетила по света, са ме карали да се чувствам добре заради природата, хората, храната, времето – каквото се сетиш. През 2019-а прекарах един месец сама във Филипините, където пътувах във ферибот между два острова. Помня, че в онзи момент се почувствах много щастлива. Не само заради мястото, което беше страшно красиво. Хората, с които се запознах, също бяха много готини. Някак си свободата, която имах съвсем сама на някаква лодка между два острова във Филипините...Почувствах се пречистена.

Коя е най-бързата ти среща някога?
Ами въпреки че организирам бързи срещи вече няколко месеца с Василена Димитрова, досега никога не съм участвала. Предполагам, че за хората, които се включват, най-бързите срещи са по пет минути. Може би и аз ще се включа. Идеята на тези старомодни срещи (или свалки, или винтидж дейтинг) е да избягаме от Tinder и от това, че запознанствата ни с нови хора все повече минават онлайн. Ние обичаме да ни се случват хора на живо. Може би ще е хубаво, ако някой си намери соулмейт или партньор в живота на такова събитие, но генерално идеята ни е и да запознаваме хора, които може би ще станат приятели и ще си бъдат полезни.

Кое е най-интересното нещо, което си срещала в живота по скалите?
Имам още много да ходя по скали, ако трябва да съм честна. В края на месеца ще ходя да катеря Олимп с въжета.


Aко искате да се доближите до някоя от пъстрите дейности на Вили Лазарова, посетете Sofar Sounds в хода на Реките на София, Vintage Dating на 22 септември, Базара на изкуствата и творческите занаяти пред Халите на 25 септември или разказа ѝ за делфините и китовете в Мозамбик на 23 септември.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.