Дим над водата

31 юли 2008 текст Никола Шахпазов
Независимо дали ги наричаме бащиците на готик рока или просто една от най-добрите осемдесетарски формации, The Sisters of Mercy си остават феноменални. Под мъдрото ръководство на енигматичния Андрю Елдрич, групата не е издавала нищичко от 15 години, но пък упорито продължава турнетата и композирането на нови парчета, гледайки музикалната индустрия с пълно пренебрежение. Малко преди да се включат във феста Spirit of Burgas, китаристът Крис Каталист хвърли малко светлина върху мрачните и готически иронични дела на The Sisters.


15 години след последния ви албум все още правите sold-out концерти из цяла Европа и САЩ. Каква магия привлича публиката на концертите на The Sisters of Mercy?
Страхотни песни, изпълнени добре. Смисъл, мистика, невероятни светлини и адски много пушек. Освен това нашият китарист Бен е доста добър.

През годините съставът на бандата се е променял неколкократно. Кои музиканти ще излязат на сцената в Бургас?
Андрю Елдрич – вокали, Бен Кристо – китари, Крис Каталист – ритъм китари, Doktor Avalanche – барабани и удари, Саймън Денбиг – медсестра на Doktor Avalanche. (Doktor Avalanche всъщност е дръм машина, издигната до статус член на групата – бел.авт.)

Знаем, че на живо изпълнявате и нови парчета – ще чуем ли такива в Бургас?
Ами, те не са чак толкова нови. Но вероятно за вас наистина ще са такива, тъй като никога не сме свирили в България. Колкото до наистина нов материал – непрекъснато композираме, така че нищо не се знае.

Първият ви концерт тук ще бъде направо на плажа, до морските вълни. Друг път случвало ли ви се е нещо такова?
Само преди седмица свирихме до една много красива река в Португалия. Андрю ми е разказвал, че преди да се присъединя към групата, са участвали на фестове на доста красиви плажове. Сигурен съм, че и сега ще е нещо подобно – нямаме търпение. Особено нетърпеливи сме да прекараме един ден под бургаското слънце.

Сигурно сте свирили и на доста по-странни места от плажове?
По време на последното турне свирихме в Норич. Всъщност там беше велико – отидох на един музикален панаир и ядох пица на корем. Миналага година свирихме и в един невероятен стар амфитеатър, някъде в Източна Европа. Постройката буквално се рушеше, но пък атмосферата беше чудесна. Забихме и на националния футболен стадион в Братислава. Свирили сме и в Disneyland в Анхайм. Рокенролът те отвежда на някои наистина странни места.

Доста групи, определяни като готик метъл, добиха популярност в последните години. На теб допада ли ти този тип музика?
Не особено. Нашият китарист Бен обаче харесва някои такива неща. Но пък той харесва по малко от всичко.

Смяташ ли, че The Sisters of Mercy имат нещо общо със съвременната готик сцена?
Говоря от позицията на сравнително нов член на групата – но не, не мисля. Струва ми се, че The Sisters имат много повече общи неща с Ramones и Motorhead.

Има стотици кавъри на The Sisters of Mercy, как ти се струват, попадал ли си на някой от тях?
Всъщност не съм. Но този уикенд един приятел на групата ни даде полски The Sisters of Mercy трибют албум, ще трябва да го чуя в някой момент. Преди време слушах кавър на Dominion, който беше доста смешен, но не мога да се сетя кой го правеше.

Текстовете винаги са били особено силна страна на групата. Спонтанно ли идват те, или дълго ги пишете?
Андрю пише лириките и няма как да говоря от негово име. Но съм го виждал да се занимава с някакъв текст наистина дълго време, както и да напише нещо гениално за секунди. Така е с всеки творец – може да ти отнеме години да напишеш едно парче, а пък най-добрите неща да се случат за нула време.

Като говорим за текстове – The Sisters of Mercy са изключително сериозни или по-скоро иронични?
Сериозно иронични.

Отказът да издавате нови албуми свързан ли е с някакво негативно недоверие към лейбълите или музикалната индустрия като цяло?
Музикалната индустрия винаги е била смърдяща купчина егоистични и недоразвити конски лайна, която има почти толкова общо с музиката, колкото и с пътуването в космоса. Носи се на повърхността като подпухнал и зловонен труп, който постепенно ще се смали и ще загине като хлебарката, която всъщност е. Тогава и само тогава ще си струва да пускаш комерсиални записи на масовия пазар – и във финансово, и в духовно отношение. Една от причините да не взимам наркотици е цялата машина зад тях... Не мога да оправдая взимането на дрога, тъй като така само насърчавам ужасни и порочни практики. Разбираш ли ме? Докато музикалните компании не бъдат забранени, а доверието и творчеството не бъдат легализирани, просто ще свирим новите неща на живо. А бутлег машината (която в нашия случай е движена и защитавана от феновете) ще разпространява нашия материал.

The Sisters of Mercy са на плажа в Бургас, главна сцена на феста Spirit of Burgas, 15 август, 23:00
Билети: за 1 ден – 39лв, за трите дни – 88/99лв от eventim.bg


Крис Каталист
според профила му на myspace.com/thechriscatalyst
Аз съм китарист и басист от Йоркшир (ако чете някой американец – това е столицата на Англия). Когато имам време, свиря в The Sisters Of Mercy, AntiProduct, The Scaramanga Six и Napoleon IIIrd. Имам и един проект, наречен Robochrist, който е доста глупав. Освен това в момента заформям една нова група. Също така композирам и записвам музика за телевизионни и радиореклами, която е пълен боклук. Свирил съм в банди като Catylyst, The Dead Pets, Mr Shiraz и, разбира се, The Tanks With Wings. Работил съм с ужасно много хора, на които се възхищавам, обичам, уважавам и се чувствам невероятно щастлив от това. Марки Рамоун, Джинджър, Андрю Елдрич, Джон Пуул, Уили Даулинг, Kaiser Chiefs, Адам Пиърсън, Тим Смит, Алекс Кейн, Duels, братята Мориконе. Поздравявам всички тях. Любимият ми цвят е черен и любимото ми число е 3. На 7 години съм. Имам и група, наречена Eureka Machines, която можете безкрайно спокойно да изследвате на www.myspace.com/eurekamachines. Ура.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.