Театър на сетивата - вълшебна пиеса за творчески свят

16 юни 2021
Ако някога сте преминавали през сетивен спектакъл лабиринт, знаете, че места като тютюневия склад в Пловдив, язовир Голям Беглик или дори молът променят напълно атмосферата си, когато на преден план изпъква емоционалното пътешествие. Създателите на Театър на сетивата Михаил и Златина открехват вратата към предстоящите Градски утопии: мрежа от вълшебни преживявания и светът, който съзидаваме, включвайки се в тях.


Разкажете ни повече за вашия Театър на сетивата.
Театър на сетивата работи с всички пет сетива и именно това го отличава от другите изкуства. Киното и театърът работят със зрението, музиката – със слуха, докато Театър на сетивата ангажира слуха, зрението, обонянието, осезанието и вкуса. По този начин може да се разкаже история, която много прилича на случващото ни се в реалния живот. В него ние също работим с всичките си пет сетива, но да разкажем обикновена случка от ежедневието не е интересно. Театър на сетивата използва петте сетива, за да надгради и задълбочи съществуващата реалност. Да превърне обичайната повтаряема баналност в по-магична и вълшебна приказка или пиеса. Това е филм, който случва в реално време.

Другото специфично за Театър на сетивата е, че той може да се случи буквално навсякъде. През последните десет години сме го осъществявали в какви ли не пространства. Подземията и катакомбите на НДК, Водната кула в Лозенец, Политехническия музей, халета в МОЛ България, модерната бизнес сграда Вертиго.

От шест години правим спектакъла на един остров край Беглика. Островът на тишинавтите. Използването на всички сетива навсякъде създава възможност за изкуство от нов тип, за разширение на реалността. Животът и изкуството се смесват в толкова вълнуваща реалност, че е трудно да бъдат отделени. Имаме повече пространство за творчество и будност. Случващото се около нас е особено богато, дълбоко и сложно, но ние обикновено осъзнаваме и възприемаме много малка част от него. Театър на сетивата дава необичайна гледна точка, помагаща ни да прозрем с детски очи това, което вече имаме. Попиваме света и се учим кое какво значи.

Каква е разликата между Театър на сетивата в градска среда и сред природата?
Градът сам по себе си е спектакъл. Той протича 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. Пълен е с актьори, които играят на 100%. Всеки е в ролята с името си, с нещата, които обича или мрази, със задачите, характера и обкръжението си. Природата е друг вид спектакъл. Действащите лица там са различни. Театър на сетивата се вписва в течението и на двата спектакъла. В единия случай той кореспондира с градската среда, а в другия – с природния свят. Градският спектакъл не е напълно лишен от природни елементи. Белязан е от смяната на сезоните, например.

Театър на сетивата кореспондира много активно с външния свят, който е спектакъл сам по себе си. В града външният свят е по-лесно контролируем, докато сред природата може да ни връхлети гръмотевична буря, да се излее пороен дъжд и спектакълът да пропадне.

Какво можете да разкриете за предстоящия спектакъл Градски утопии: мрежа от вълшебни преживявания?
Почти нищо. Всеки участник получава информация за началната точка и оттам насетне поема в един път към неизвестното. Неизвестността и изненадата са ключови елементи от преживвяването.

За какво да се готвят самите участници? С какво ще се сблъскат?
Със свои измерения, които не са посещавали отдавна или пък никога не са забелязвали. Могат да стигнат дори до детството си или до сфери извън собствената си осъзнатост. Ще се срещнат с необичайни герои, ситуации, места. Ще попаднат в паралелен, вълшебен, дори сюрреалистичен свят.

Как се превръщаш от участник в герой?
Участниците всъщност комуникират с актьорите в театъра. Отговорът на участниците определя изхода на определена сцена. Едно представление от Театър на сетивата не е фиксирано. То съдържа елемент на общуване.

Пътуващите участници са част от спектакъла. Те са герои. Всъщност, новият ни проект Градски утопии представлява мрежа от епизоди, които се разгръщат и развиват във времето. Веднъж щом премине през такъв епизод, човек може да се вдъхнови и да пожелае сам да превърне свое пространство в сетивна инсталация и да влезе в екипа. Искаме да окуражим хора с лични ателиета и артистични хобита да ги споделят и да се включат в Театър на сетивата, посрещайки участници.

Колко голям е екипът ви и колко време отнема подготовката на един спектакъл?
Един пълнокръвен лабиринт правим с минимум 17-18 души, като най-големият проект, който сме правили досега, беше с 40 артисти. Подготовката обикновено отнема около 2-3 месеца, въпреки че имаме и по-кратки формати. Зависи в какъв контекст и в каква ситуация работим.

Коя е най-голямата утопия в София според вас?
Най-голямата утопия е да попаднеш в една паралелна София, която всъщност е като оазис на буден покой и възможности за срещи, за свързване с иновативни, творчески хора. София като един голям креативен център и общо пространство, в което хората отварят домовете и ателиетата си, за да споделят един с другиго това, което може би правят тайно нощем и в почивните дни.

Всъщност, ние живеем в някакво състояние на приемане на света такъв, какъвто е. То най-често не е доброволно, радостно или вдъхновяващо, ами е по-скоро принудително. Всеки търси изход дълбоко вътре в себе си. Дирим възможност за бягство и съзидаване на свой свят, който да направи външната реалност по-поносима и радостна. Такава, каквато наистина бихме искали да бъде. Всички ние правим малки стъпки в посока на създаване на по-човечен и творчески свят. Дълбоко в самата си същност ние сме творци – създадени сме за това.

Градските утопии представляват възможност да отгледаме мечтите си като писани яйца. Те създават мрежа от мечтатели, артисти и пораснали деца, които вярват, че могат да реализират бляновете си в паралелен свят, в автономна зона, където царят други закони. Всеки, който не се е отказал от мечтите си, носи у себе си някаква утопия. Най-голямата утопия е сбор от всичките по-малки утопии – нашата работа е да ги съберем в своеобразно произведение на изкуството.

Каква емоции най-вече ще изпитат участниците в Градски утопии?
Може би удивление. Доверието пък е най-типичното състояние за всеки Театър на сетивата – както в собствените сили и възможности, така и в другите, които са около нас. Когато си със затворени очи и някой те води, ти трябва да му се довериш. Просто нямаш друг ход.

Има ли място по света и у нас, където мечтаете да реализирате Театър на сетивата?
Последното място, което сме си харесали, е в Бургас. Там има един чисто нов конгресен център, който представлява сграда-кораб. Построен е почти в морето, на Морска гара. Струва ми се много поетично и символично като здание, така че се надявам тъкмо там скоро да осъществим сетивен лабиринт

Един от устойчивите ни проекти се казва Институт за изследване на тишината. В него никой не говори, а само съзерцаваме красиви гледки. Правим тишинавски концерти и различни творчески практики отвъд думите. Разгръщаме един еволюирал, по-деликатен, по-творчески, по-зелен бъдещ свят. Това е неизбежно, а за нас остава вдъхновението да сме част от него.


Повече за Театър на сетивата научаваме на уебсайта и Facebook страницата им.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098