Програмата

Асен Блатечки обича да играе и го прави добре. Особено е доволен от новия си моноспектакъл Секс, наркотици и рокендрол в Модерен театър, а и на публиката очевидно й харесва. Програмата на Блатечки за май и юни прелива от ангажименти, което изобщо не му пречи да е щастлив и да открадва по малко време, за да лети с колата си или да яхне сърфа. Засякохме го между две представления, за да ни разкаже успя ли вече да гледа филма Прогноза, колко ненавижда моноспектаклите и защо вероятността да го видим да играе в реклама е нищожна.

Задава се събитие, чиято пластична енергия бързо ще ни измъкне от зимната летаргия – второто издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс Антистатик. Стефан А. Щерев пък е точният човек, който да ни разкаже повече – най-малкото защото през последната седмица неговият телефон прегрява покрай организацията на представленията и пристигането на гостите.

Любимец ни е от спектаклите Записки на един луд, Секс, наркотици и рокендрол, Царицата на Чардаша, Великолепният рогоносец, Двамата веронци, Изобретателната влюбена, Саломе. Същият този Христофор Недков е „и майка и баща” за шестнайсетте млади студианти на Сцена 99. В събота те ще отпразнуват десет години с премиера на Жената отсреща и документален филм за студията. Сценичната треска продължава...

Пред вас са номинираните за дебют изгряващи звезди – режисьорът Младен Алексиев (Радост за моето сърце) и актрисата Ирина Дочева (Пеперудите са всъщност изтребители). Общото помежду им е, че това далеч не са първите им опити в театъра, освен това работят предимно по алтернативни проекти и енергията, с която стоят зад всеки от тях, е заразителна. Затова ви ги представяме заедно – в едно интервю на два гласа.

Съвременните технологии и интернет ни заблуждават, че ни е позволено да навлезем дори в най-ревниво пазените тайни на хората, да надникнем в най-интимните кътчета от битието им. Затова проблемът за любопитството звучи особено актуално днес.
Апел за толерантност, адресиран към най-малките, е и режисьорският дебют на Емил Йорданов на сцената на Държавния куклен театър – Варна. Любопитният Фридрих е драматизация по малко познатата у нас приказка на немския писател Ерих Кестнер /1899-1974/, чиято премиера беше на 6 март.

Той и тя са две половини на едно цяло. От седем години летят. За целта притежават нещо много важно – крилете на любовта. Тя им донесе Давид.
Пред Вас са Ивет и Тигран. Запознават се в НАТФИЗ в един драматичен откъс. Интервюто с тях е, може би, единствения ми шанс да им бъда режисьор. Поне за малко. Разпределям ролите: Тигран е Той, Ивет е Тя.
Тя е куклена актриса. Доскоро беше в Старозагорския куклен театър, от 2009-та е в Столичен куклен театър. Той е актьор в Драматичен театър Гео Милев и Театър Българска Армия.

Няма как да не я запомниш на сцената. Очите й те пробиват трайно и надълбоко. След края на спектакъла се чудиш дали е жена от този свят... Освен преливащия талант, Гери има нещо много уникално: ренесансова красота. Тя се усеща дори в начина, по който се движи на сцената. Иде ти да си я затвориш в златна кутия. Само за теб.

Тома Марков и Мартин Карбовски говорят много, но не забравят и да действат. В края на миналата седмица направиха две акции с общата цел да надупчат културата и да разбият на парчета старото време. Първо стреляха по паметника пред НДК – на 16 януари по обед. На следващия ден вилняха на сцената на Сфумато – под прикритието на литературно четене чупиха часовници и рецитираха с чувство най-добрата градска поезия, която може да се купи с пари – тяхната. Ние също бяхме в залата, смяхме се и пляскахме. После, вместо да си говорим с нашите бунтовници в студеното фоайе на театъра, приехме поканата им да отидем някъде да “изпием спечелените пари” – както правели великите поети някога. За мястото на (свещено)действието спонтанно, но толкова тематично беше избран клуб Библиотеката.

В лова за интересни дрехи минаваме редовно през чудния малък бутик Paradise Garage и напоследък все по-често се оказваме в пробната с някоя красива и оригинална рокля с етикет VЯRA. Попитахме и разбрахме – зад тази марка стои същата Вяра Бориславова, която споменаваме покрай разни модни събития, особено акциите на Нели Митева в шоурума на Иван Асен 22. Дойде моментът да се срещнем с Вяра и очи в очи – намерихме я в ателието й и поговорихме за новата й колекция, улиците на Париж и голямото чудене пред гардероба. Тази година чакаме да отвори и собствено си място за VЯRA.

Новата година ни посреща с нова театрална премиера. В нея участват пловдивски актьори и за разнообразие театралната сцена този път е изнесена в културен център Тракарт. Това никак, ама никак не е случайно. Освен благодарности към Жорж Трак, който безкористно предоставя част от простанството на Центъра в името на Мелпомена, режисьорът на постановката отправи и предизвикателство към ценителите на драматичното изкуство, като издаде малка част от изненадите, които ги очакват. По-голямата, в присъщия си стил, запази в тайна, за да е пълно удоволствието от спектакъла. Става въпрос за Леонард Капон, дългогодишен режисьор в Кукления театър, когото малки и големи познават от оригиналните му постановки за деца и... не само.

Кристин Шарков е нескромно млад, но има самочувствието да направи своя професионален дебют с една зрелищна провокация, като се гмурне дълбоко в темата за морала. Тази година завършва театрална режисура в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов в класа на проф. Красимир Спасов. Като студент е работил по Дон Жуан или каменният гост от Молиер и Войцек по Георг Бюхнер; асистирал е Явор Гърдев във филма Дзифт и в последната му постановка на сцената на ДТ Стоят Бъчваров - Калигула. От три месеца репетира с варненската трупа Макбет от Хайнер Мюлер и разсъждава върху понятията добро и зло, без да сочи с пръст.

Познаваме Десислава Шпатова като един от най-атрактивните, смислени и иновативни млади български режисьори. Ужасно харесахме Психоза 4:48 по Сара Кейн, Отделената глава по Айрис Мърдок и Летене по Олга Мухина. Този сезон Десислава ни изненада с поредния си нестандартен театрален опит – собствената й драматизация по Бергман Сцени от един сеемеен живот или изкуството да смиташ боклука под килима, която се играе в Драматичния театър в Пазарджик. Заслужава си горивото и времето, защото е силна, истинска и вярна на оригинала интерпретация. И докато се чудите кога да запалите колата и да отидете, ви подсещаме, че на Десислава є предстоят още поне две премиери през новата година – по класиката на Зюскинд Гълъбът и по пиесата на Яна Борисова Тихи невидими хора. Още подробности идват от самата нея – малко, но лични.

Анастасия Ингилизова е от онези актриси, заради които сме в залата на всяко представление. Защото умее само с един поглед да покаже за героя си повече, отколкото с 5 монолога. Защото е вълнуващо да я следим дори като второстепенен персонаж и защото е еднакво интересна в комични и драматични образи. Отдавна искахме да се срещнем с нея лице в лице и ето, че дойде идеалният повод – Инстинкти, първата премиера на Театър 199 за този сезон, в която Анастасия играе не една, а цели три главни роли.

За него белите маратонки са чаровно минало. Има неприлично дълга биография за 38-те си години. Прави изкуство без дъх. Известен е с ролите си във филмите Изпепеляване, Подгряване на вчерашния обяд, Среща; автор на пиесата Ерос и поетичната книга Катапулт; автор на музиката към 65 театрални спектакъла, 10 игрални и 4 документални филма. Композитор на саундтрака към киношедьовъра Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, който вече е на световния музикален пазар.

Детството на госта ни минава под липите на Стара Загора. Оказва се обаче, че за 75-те си роли в театъра, досега не е играл нито веднъж на сцената тук. На 24-ти ноември това ще се случи - ще го гледаме в Малка пиеса за детска стая.

 

Дами и господа, да посрещнем хита на сезона - Здравейте, аз съм ваш’та леля! Новото премиерно представление на Държавна Опера Стара Загора е на 5-ти ноември (оригиналното име на мюзикъла от О. Фелцман е Лелята на Чарли). Главната роля на новия културен факт е поверена на „обичайния заподозрян“, незаменимият любимец на народа: Руслан Мъйнов!

Дългогодишен директор на Кукления театър в Стара Загора. Винаги грее с усмивката си, жизнерадостен, пълен с енергия и оптимизъм. Успешен мениджър и творец в едно. Създал много нови и прогресивни проекти, запазвайки традициите в куклено-театралното изкуство в Стара Загора, градени поколения назад. Театърът има 51-годишна достойна история с над 300 постановки от български и световни автори.

Колко е важно да бъдеш сериозен е новият потенциален сценичен хит на Драматичен театър Гео Милев. Оскар-Уайлдовият хумор ще вдъхне изтънчен и очарователен стил на старозагорската публика. На сцената в персонажите на ирландския декадент, живял преди век и половина, ще се превъплътят любими за публиката артисти. За тях ще поговорим подробно в интервюто с един от корифеите на българския театър проф. Красимир Спасов. Спектакълът не би бил възможен без великолепната сценография на Марина Райчинова и Теодора Лазарова, хореографията на Веселин Ранков и превода на Красимира Тодорова.

Режисьор, театровед и директор. Очаквано добра комбинация за шеф на Драматичен театър Гео Милев. Иде реч за младият и свойски креативен театрал Александър Събев. Неспокоен и търсещ дух, симпатично странен и докрай отдаден на театъра. Започваме разговора си неангажиращо и лежерно... стъпка по стъпка към сърцевината на интервюто – новият творчески сезон, премиерните заглавия и тенденциите в репертоара на старозагорския театър.

Обичате ли да ходите на опера? Мислите ли, че това е много старомодно? Поне оперета, мюзикъл или балет...? Мисля си, че следващите редове ще възбудят поне любопитството ви да се уверите какво ще предложи новият сезон на Старозагорската опера! Веселин Стойков – директорът на Държавна опера Стара Загора е енергичен и креативен професионалист, който иска да привлече по-младата публика в залите на Операта.

Явор Гърдев вече владее света на театъра и реши да опита как е в киното. Първата му крачка – Дзифт – е толкова голяма, че го гледаме със страхопочитание. От месеци слушаме през кой фестивал е минал и с какви награди се връща, а наскоро в суматохата се включиха и холивудски продуценти с предложение за римейк. Най-накрая тази седмица Дзифт ще потече и по нашите екрани, както пише на плаката му, а Явор трябва да отговаря на въпроса как, по дяволите, успя да направи толкова добър филм. Докато не изпуска от очи новата си постановка на варненска сцена и се стяга за още два удара в киното. Наистина как се питаме и ние.