Програмата : Интервюта : София

Любовта на Анатол

24 септември 2015

Преди премиерата на новия му спектакъл тази седмица, попитахме режисьора Антон Угринов колко копия на Анатол познава и помъдряваме ли някога в любовта.
.
Нещата от живота: Елена Телбис

16 юли 2015
текст и снимки Севда Семер

Един ден гледа Мариус Куркински и си казва, че иска и тя да може да развълнува някого така. Изглежда е на прав път – тази година получи Икар и участва в Каръци, който взе голямата награда на фестивала в Москва. Преди това Елена е завършила в класа на Ивайло Христов, вече е играла в най-доброто на сцената ни – от Хамлет през Каквато ти ме искаш до Жана, а на есен започва репетициите за Чайка на Явор Гърдев. Две реплики ни стигат да разберем, че още се буди с трескавото усещане за предстояща работа, че се пази от обобщения и че с нея срещи се правят на едно място – пред служебния вход на Народния театър. Как защо – това е вторият й дом. Да влезем.
Госпожа Радева и господин Кьоних

16 април 2015
текст Данислава Делчева снимка Ралица Димитрова

На 32, Василена Радева вече е име в театъра, което стои до три други: Икар, Аскеер и Стоян Камбарев. Уважавяме я заради тези награди, но не статуетките са толкова важни, колкото таланта й да предизвиква реакция в публиката и да предава послания с лекота, независимо дали поставя класическа пиеса или документален театър. Интересно какво се върти в главата й дни преди премиерата на новата й постановка в Театър 199? Без въпроси, няма отговори, така че търсим заедно Великият момент на господин Кьоних.
Нещата от живота: Виктор Чучков

26 март 2015
текст Ирина Димова снимки Ралица Димитрова

Често го наричат половината от Чучков Брадърс – продуцентската къща за кино и реклама, която движат с брат му Борислав. "Много хора си мислят, че продуцентът е един чичко, който дава пари, а ние всъщност сме едни чичковци, които измислят проектите, намират им финансиране, реализират ги и ги разпространяват", обяснява Виктор Чучков-син. Преди 4 години с Тилт ни показа и как се режисира хубав български филм, а сега се готви да снима 18% сиво по книгата на Захари Карабашлиев. Толкова по работа за днес. Срещаме се с Виктор, за да си говорим за нещата, които обича и живота в града, който е избрал пред Рим, Берлин и Ню Йорк.
Домът на Диана Добрева

19 февруари 2015
текст и снимки Вера Гоцева

Да започнем от извора. Лорка пише Домът на Бернарда Алба през 1936, когато Испания е задушена от фашизъм и религиозен фанатизъм. Тази комбинация ражда чудовища в пиесата му, а нея превръща във висока летва, която прескачат само опитните режисьори. Диана Добрева е един от тях. Постановката й по Лорка е емоционална въртележка, наречена Къщата на гнева – след слизането си от нея, говорим с Диана за пътя и емоциите, които я водят от текста до сцената.
Приятелки мои

18 декември 2014
снимка Иван Москов

Теди Москов не спира да работи, а ние не спираме да го гледаме. След Каквато ти ме искаш в Народния, режисьорът остава на италианска вълна – Приятелки мои е втората му премиера за сезона, този път в Малък градски театър Зад канала. Знаем, че до последния ден не обича да говори за постановките си, но един следобед му звъннахме.
С право на реплика

20 ноември 2014
текст Данислава Делчева, снимки Ралица Димитрова

Освен талант, той притежава и силен характер. Бунтар е, но не размахва лозунги и вместо да мрънка, действа. Винаги има план Б. Изглежда, че на 27 Ованес Торосян вече е намерил правилната формула. При това е социално ангажиран и отговорен към средата, в която живее. Старае се да я променя чрез работата си, а тя в момента е на няколко фронта: в киното – филмът Съдилището, в театъра – импровизационното представление Импровизирай това, и в режисурата – Записки на един луд и Мечтата на Наташа, които са част от театър Реплика. При толкова проекти, трябваше да му дадем думата.
Герой в сянка

30 октомври 2014
текст Данислава Делчева, снимки Чавдар Чарли Жиров

Той не прилича на актьорите, които напоследък са на мода. Не създава шум около себе си, не се натрапва – нищо че на 30 вече е изиграл ролята на ролите.
Леонид Йовчев е необичайно скромен, но и пълен с любопитство към света. Обича сградата на Народния театър – сцената, коридорите, ей така да ги разглежда. Не иска да се бърка на никого, но за себе си е изобретил авторитарен ред за живота, наречен Леонизъм – според него всичко трябва да е просто и ясно. Вярва, че изкуството само задава въпроси, а отговорите лежат на плещите на всеки от нас поотделно.
Срещаме се с Леонид веднага след неговите три часа и половина в кожата на Хамлет. Ще си говорим за историята, за избора да живееш или да умреш за свободата си и за куража на героите в Солунските съзаклятници. В новата постановка на Стоян Радев в Народния, той играе Йордан Попйорданов-Орце. Посрещаме го със същия въпрос, с който започват Съзаклятниците:
Keep Calm and ACT

9 октомври 2014
снимки Владимир Томашевич

В последните години нищо не може да я откъсне от театъра.
Освен един малък разбойник на име Рои, който я учи да не се плаши от дълбокото. Обича пържени картофи и пържени филийки, и вярва в промяната с хъса на човек, който пръв ще навие ръкавите си, за да я осъществи. Това е Ида. От семейство Даниел.
С нейния пърформанс No movement No sound на 16 октомври започва фестивала на Асоциацията за свободен театър АСТ, на която е съосновател. Изданието тази година влиза в рамките на международната среща на IETM – световната мрежа, която не изпуска нищо важно в полето на изпълнителските изкуства.
Преди старта на маратона, Ида Даниел ни разказва за препятствията по трасето и други семейни истории.
Началото на играта

10 септември 2014
текст Славина Илиева, снимки Владимир Томашевич

Адриана Миланова и Теодор Петелов са от онези отдадени артисти, които смело, но и методично, работят над себе си. Тя е пианист, той е актьор, тя живее във Виена, той – в Ню Йорк. Двамата се познават отдавна и приятелството им естествено прераства в съвместна работа. Теодор основава своя театрална компания в Ню Йорк (The Whitelisted Theater Company), а Ади е композиторът, който работи над авторската музика към представленията. На едно място се събират Щатите, Западна Европа и единните Балкани.
S(w)ing it back!

2 септември 2014
текст Таня Трендафилова, снимки Владимир Томашевич

Дръзки къдрици, перли, ярко червило и закачливи рокли във всички цветове на дъгата! Звучи като реквизит от стар филм, но всъщност е традиционният и особено разпознаваем дрескод на най-веселата общност у нас – тази на суинг почитателите. Вероятно сте засичали тези мъже и жени на тематични ретро партита или други специални събития, чудейки се как винаги успяват да изглеждат толкова непринудени, но винаги шик. Отговорът е в музиката, а тя е езикът на душата, твърдят Явор и Соня – двама от най-популярните суинг танцьори у нас, които са и част от екипа на Lindyhop.bg, една от малкото специализирани танцувални школи в България. Ето какво още споделиха двамата в един лишен от официалности, но пък прелюбопитен следобеден разговор.
Балет, който образова

19 юни 2014
текст Августа Манолева, снимки Ani Collier

Том Голд е известно име в балетния свят - бивш солист на прочутия New York City Ballet, създаден от хореографа Джордж Баланчин през 1948. В собствената си група Tom Gold Dance, той търси собствения стил на компанията, нейнат отличаваща се естетика. И успява. Представя най-доброто, което днес виждаме в съвременния балет като сплав между класическото и съвременното. Тъкмо този синхрон между двете, Том Голд счита за своя мисия, стремейки се да бъде културен мост. Постига го с тънко музикално ухо. Работи с известни и авангардни (мулти)инструменталисти; смесва стилове: класика с модерен танц, джаз, степ; съчетава таланта на балетисти с разнообразен натюрел от различни балетни компании; общува с телата. Затова го харесват не само в Щатите, но в Европа и Близкия Изток. Малко преди да излезе на сцената на Софийска опера и балет, Том Голд сподели подорбности около себе си и начина си на работа.
Елин за всички

5 юни 2014
текст Никола Шахпазов, снимки Владимир Томашевич

Бунтар, поет, драматург, запалянко, духовен брат на Кольо Карамфилов, усмихнат и песимистично замислен, Елин Рахнев е многоизмерен творец и неподправено приятен събеседник. Срещаме се малко преди края на театралния сезон и между три вайс бири говорим за представленията Любов (на което е автор) и Речта на селския крал (което пък режисира), без да забравяме да споменем с добро (и с тъга) отишлия си наскоро от този свят Карамфилов, както и винаги актуалната стихосбирка Канела. Няма как – покрай всичко това стигаме до акциите на ЦСКА и Световното в Бразилия. Защото разговорът ни е поне толкова еклектичен, колкото самия Елин.
Границите на анархията

28 май 2014
текст Анастас Пунев, снимки Piotr Lis

Рядкост са текстовете, които могат да извадят на показ 12 еднакво плътни персонажи, всеки от които със собствена линия на развитие. А още по-рядко се случва един подобен текст да заживее успешно два пъти като филм и още поне три като спектакъл, каквато е съдбата на 12 разгневени мъже от Реджиналд Роуз. С подобно наследство не ти остава друго, освен да се провалиш, но за полския режисьор Радослав Рихчик идеята за провал е по-силна от наркотик. Още на 3 юни в Младежки театър Николай Бинев ще се убедим в горното, и то не защото постановката на младия режисьор ще бъде провал, а заради способността му да прави радикални прочити.
Липса и ползи

14 май 2014
текст Никола Шахпазов, снимки Владимир Томашевич

Четири години след първото ни интервю с традиционно усмихнатата и неподправено хубава Радина Кърджилова (покрай ролята й във филма TILT), я срещаме отново, но този път основна тема на разговора ни е театралната сцена и главната й роля в представлението Йерма (в театър Българска армия, под режисурата на Диана Добрева).
Говорим още за амбицията, слуховете, сериалите и пистолетните роли, Невена Коканова и Леонид Йовчев.
Играещият човек

8 април 2014
текст Таня Трендафилова, снимки Angel Kotsev Studio

Ако някога ви хрумне да проверите осведомеността си относно актуалния афиш на Народния театър, Иван Юруков е вашият човек. Младият актьор играе в половината, (ако не и повече) заглавия от репертоара на най-престижната сцена у нас, които незнайно как съчетава с работата си в сериала Столичани в повече.
Но нито театърът, нито телевизията, а музиката и то в нейния класически вид бе поводът да се разговорим с него. Защото от известно време Иван Юруков е част от голямото семейство и идеологията на програмата Фортисимо Фамилия, ”превеждаща” велики произведения на достъпен за малки и големи език. Поредното вълнуващо събитие от този цикъл е концертът Дворжак в Америка (зала България, 13 април, 11:30), който обещава да ни пренесе в най-силните творчески години на чешкия композитор – не се сдържахме да разпитаме за подробностите.
Територия на духа

25 март 2014
текст Таня Трендафилова, снимки Владимир Томашевич

Скорошният успех на българския Чест (режисьор Павел Веснаков) на международния фестивал за късометражно кино в Клермон-Феран, бе приятният повод да се срещнем с Михаил Мутафов – основно действащо лице в 30-минтутния филм, покорил журито на престижния форум, и истински ветеран на родната сцена. Вероятно го помните като философът-затворник от Дзифт на Явор Гърдев, но пълнометражните му роли могат да бъдат проследени в обратен ред чак до култовата комедия С деца на море. Още от второто изречение стана ясно, че срещу себе си имаме актьор от старата школа, който успява да остане удивително съвременен в превъплъщенията си и твърде лаконичен, стане ли въпрос за заслугите му.
А някой кара колело

18 февруари 2014
текст Таня Трендафилова

След фантастичните представления на Cirque du Soleil миналата година, сякаш нямаше какво по-грандиозно да видим в областта на развлекателното изкуство. Ето, че сме грешили.
На 12 и 13 април в зала 1 на НДК ще посрещнем не по-малко зрелищния и концептуално аналогичен Cirque Éloize, заедно с една от неговите най-популярни продукции – iD, съчетаваща жаргонния език на улицата с традиционните сценични жанрове. Месеци по-рано звъннахме на Тибо Филип – единственият велосипедист във внушителната трупа артисти, който пък ни подготви за преживяването и сподели някои доста интересни факти от света на екстремните спортове.
Да бъдеш Владо Пенев

29 януари 2014
текст Дани Николова, снимки Владимир Томашевич

Да бъдеш Владо Пенев означава да си човек с висок морал и много силно развито чувство на уважение към ценностната система – у себе си и другите. Да работиш от сутрин до вечер, опитвайки се да надскочиш себе си. Да си различен, многолик и при все това – добър (гледайте го в Скъперникът в Зад Канала, както и в Злият принц в Народния, в Сезон 4 на Под прикритие или в шоуто Най-хубавите години от нашия живот по БНТ1).
Най-приятното от всичко е, че да бъдеш Владо Пенев означава още да гледаш на живота с лекота, и да се веселиш до насита. Лошата новина тук, приятели, е че единствен Владо Пенев умее да бъде Владо Пенев. Ето ви обаче и останалото, което видяхме от него, в един от малкото му свободни следобеди.
Жената в червено

15 януари 2014
текст Никола Шахпазов, снимки Владимир Томашевич

Червеният цвят е създаден за Ирмена Чичикова и тя е създадена за червени дрехи и аксесоари. Чудесната българска актриса е от онези жени, чийто моден нюх им дава възможността да бъдат едновременно смели и стилни, съвсем на място през 2013, 2014 и дори през 1979, ако се наложи. Това обаче не е модно интервю или поне – не точно. В дългия ни зимен разговор става дума за театър (в момента тя играе паралелно в поне четири доволно интересни представления) и дори повече – за кино. Защото тъкмо Ирмена има главна роля във Виктория – първата българска продукция, попаднала в официалната селекция на един от най-големите филмови фестивали в света – Sundance. Докато небрежно четете тези редове, в Парк Сити и Сол Лейк Сити вървят първите изобщо прожекции на най-новия (и, надяваме се, най-триумфален) български филм, който малко след това продължава към тематичните фестове в Ротердам и Гьотеборг.
Вълнуващо, нали? Следват всички важни, така да се каже – нажежени до червено подробности.