Скъпа Елена Сергеевна

Скъпа Елена Сергеевна




театрална постановка
от Людмила Разумовская
Превод: Мартин Киселов
Реж.: Мартин Киселов
Сценография и костюми: Пламена Дичева
Продуцент: Стефан Алексиев
С: Ангелина Славова, Милко Йовчев, Благой Бойчев, Никола Стоянов, Ева Данаилова
Рядко се случва съветска пиеса, писана в периода на зрелия соц, да е дотолкова независима от обстоятелствата и идеологията на системата, че извадена от контекста на времето (1980) да не носи неговите характеристики. Даже тъкмо обратното - днес да е още по-актуална.


Става въпрос за две абсолютно противоположни ценностни системи, за два погледа към живота и начина на реализация – (прекаления) идеализъм в единоборство с (прекаления) прагматизъм. Къде всъщност е пределът на тази прекаленост, преди да се взривят в сблъсъка си? Моралът и принципите ("Важното е да намериш опорната си точка”) се изправят срещу цинизма ("В този живот трябва да даваш. Ако някой не взима, значи малко му даваш”) И двата модела са защитени авторски и актьорски достатъчно убедително.
В центъра е провалената матура по математика. Всеки от четиримата герои, завършващи 12 Б клас, има своята причина да посети дома на математичката Елена Сергеевна. Уж поводът е рождения й ден, а истинският мотив се крие в заветния ключ от сейфа с матурите, които на следващия ден ще бъдат оценявани от комисия, но преди това биха могли малко да се пооправят. А защо не - и да се подменят. Леката прелюдия - скъпи кристални чаши (взети от домашните запаси), естествено, напълнени с шампанско, малко танци на Алла Пугачова, ловко шантажче с болната майка на учителката – ефектът "май че клъвна…” и пресата започва. В началото с внушения, след това с проблемите на века, до стремежа от обвиняема Елена Сергеевна да стане съучастник и да капитулира психически. Да види реалното лице на живота, чрез последователност в цинизма – на границата между мнимото или може би реално изнасилване, с (без)участието на уж избраника в живота, на гавра с интелектуалното богатство – книгите, в търсене на скрития ключ, в подлостта и накрая в едно увиснало извинение. Което, разбира се, води скъпата Елена Сергеевна до естествения въпрос - ако реално децата са чудовища, какъв е смисълът на професията? Отговорът е потресаващ, но реален.
Скъпа Елена Сергеевна е от малкото примери в историята на театъра за пиеса, която въпреки че е написана поръчково, по зададената от руското Министерство на културата тема (Трудните юноши/тийнейджъри), не е поставена на сцена от възложителя, както е по договор. Очевидно не се е вписала в допълнителното им изискване "идеологически приемлива”, както разказа авторката Людмила Разумовская. След половин година безпрепятствено я играят в Талин и Ленинград (днес Санкт Петербург), макар орязана, с преиначен финал и с изискването след всеки спектакъл да има дискусия. През 1983 от град Уфа тръгва недоволство и пиесата е спряна. След възстановяването й, по времето на перестройката, не слиза почти 30 години от сцена, с филмови варианти и постановки в чужбина. У нас се играе за първи път по предложение на актрисата Ангелина Славова (Младежки театър), поканена като гост за ролята на учителката Елена Сергеевна. Едно изключително превъплъщение, достойно за номинация. Дебютантката (третокурсничка от класа на Ивайло Христов) Ева Данаилова и останалите млади (но не начинаещи) актьори от сдружение Реплика, пак негови ученици – Милко Йовчев, Благой Бойчев и Никола Стоянов, независимо че почти не познават "онова” време, разиграват убедителен, задълбочен спектакъл, режисиран от наскоро завърналия се Мартин Киселов. Умно, в изграждане на цялостност в картината, се намесва и сценографката Пламена Дичева.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.