Фрида

Фрида




театрална постановка
от Саня Домазет
Режисьор: Веселин Димов
Сценография: Венелин Шурелов
Костюми: Антоанета Костова
Музикална среда: Калин Николов
Със: Станка Калчева, Цветан Даскалов, Малин Кръстев, Койна Русева, Вихър Сто чев, Вежен Велчовски , Борис Кръстев, Искра Донова, Елена Бърдарска
Спектакъл за въображението и болката, за любовта и ревността, за греховете и прошките, за страстта и нежността, за сънищата и реалността. Вълнуващо пътуване в сложния лабиринт от срещи и раздели на една от най-големите икони на 20 век – мексиканската художничка Фрида Кало.


Премиерата на Младежкия театър Фрида е лесно разпознаваемо заглавие. Пиеса за личността, която няма как да сбъркаме или забравим, ако вече сме се докосвали до нея – Фрида Кало. Разпознаваем е и постановъчният екип. “Винаги е интересно да се поровиш в живота на някого, още повече в живота на такава жена”, казва авторката, сръбкинята Саня Домазет по повод Коко Шанел, но любопитството й спокойно се отнася и до този текст. Режисьорът Веселин Димов отново смесва на сцената кино и театър (както в Блус под земята), защото мултимедията в неговата концепция не е с декоративен характер, а част от структурата на действието – визуален спектакъл, малко познат в България. Актрисата Станка Калчева (героинята) не рисува пред зрителя, но пък е потопена в постоянно сменящите се картини на мексиканската художничка и е неизменна част от тях – чрез метода на видеокартографирането. За сметка на това е стегната в истински медицински гипсов корсет и носи ръчноизработените бижута от художничката Антоанета Костова. Фрида е изрисувала своите корсети, които днес са разпръснати по частни колекции. Цялата пиеса трепти от енергийност, страст и болка, адекватни на живота на Кало – контрастен, овладян, самобичуващ се, наситен. Последните дни на прикованата от физически страдания съпруга на известния мексикански стенописец Диего Ривера са пътешествия във времето, съновидения, спомени, среща със смъртта, страхове и надежди. Болката, с която живее Фрида, се вгнездява в гърба на Саня, докато пише пиесата, появява се (дали по случайност?) на сцената и налага на Станка да довърши ролята с диагноза – извадено рамо. Болката – палитрата на живота.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.