Програмата

Който контролира медиите, контролира съзнанието. Така, съвсем в кратце, можем да обобщим темата на новия български сериал Четвърта власт, чиито  първи епизоди имахме удоволствието да гледаме по БНТ. Сериалът обещава много - интересни истории, пълнокръвни, търпящи развитие образи, близки до действителността теми (но горко на онзи, който не умее да различава художествената измислица от реалността) и нови лица. Едно от тези лица е Мила Парушева - кастинг режисьор по професия (която обича) и актриса по призвание (от което явно не може да избяга). Ще наднича още дълго от телевизионните ни екраните в образа на възсмелата „кисела, гневна борсучка”, затова ви я представяме такава, каквато в действителност е – позитивна, лъчезарна и забавна.

Срещаме обезоръжаващо чаровната актриса Силвия Петкова буквално часове след като се е върнала от неколкоседмична обиколка на най-дивите кътчета от крайморския Север. Малко е тъжна, че трябва да се върне към градската реалност, но пък е твърде заета, за да изпада в меланхолия – вече се включи в снимките на нов български екшън, а на 14 септември ще чете една от историите в театралното издание на литературната инициатива Пощенска кутия за приказки (този път ще бъде на открито в One More кино, като част от голямата Нощ на театрите). Между две бири и няколко спомена за отминаващите горещи летни дни, със Силвия говорихме за почти всичко – от сценичната треска до Революция Z, Тирамису и задължителните тефтери в чантата й.

През последните три десетилетия Емил Христов получи толкова много награди за операторско майсторство, че единствено броят на филмите, които е снимал, ги надхвърля. Цветът на хамелеона обаче е един особен проект за него – неговият неочакван режисьорски дебют. Въпреки че операторът-режисьор нарича начинанието си “противоречиво”, ние го намираме за изключително успешно и дори се изкушаваме да го номинираме за български филм на годината. Срещнахме господин Христов в един обнадеждаващо слънчев априлски ден и за десетина цигари време разисквахме Цинкограф, Рушен Видинлиев, революционния Дзифт и добрите филми като многопластови торти.

Има опасност събитията и лицата в Цветът на хамелеона (премиерно в кината от 5 април) да ви се сторят смущаващо познати – шпионски игрички, досиета, изнудване и един коварно чаровен Рушен Видинлиев (да, онзи Руши) в главната роля. Истината е, че след като гледате тази черна комедия, реалността едва ли ще ви се стори по-поносима. Но ако отделите два часа от живота си, гарантирано ще се посмеете, открито или воайорски, на много от абсурдите на соца и прехода и, евентуално, ще продължите напред. А можем да препоръчаме филма и така – излезте за малко от facebook и се върнете с една торба лафове за статуси. Както ви се хареса.

Преди броени дни прочутият режисьор на музикални документални филми (за почти всички значими музикални явления - от Вагнер и Стравински до Франк Запа и The Beatles) Тони Палмър представи за пръв път в София новия си филм Ноктюрно (част от програмата на София Филм Фест 2013). Срещнахме се с него с предубеждението, че ще открием многолика личност и куп интересни истории.
И не се излъгахме.

Малко от вас знаят, че двете красиви лица на българския театър – Теодора Духовникова и Калин Врачански, са идеалното природно цяло. Като визия си приличат, като характери се допълват. Теодора Духовникова е изтъкана от емоции, а Калин Врачански гледа недоверчиво. Единият търси водач, за другия най-важен е контекстът. Теодора се гмурва безстрашно в дълбокото, а за Калин е важно да има и въздух. На сцената са брат и сестра, а в живота – добри приятели. Срещнахме ги покрай репетициите за Гарванът в Театър 199 и поговорихме – дълго и напоително.

Както обикновено, изпращаме годината със смесени чувства и не преставаме да си задаваме шаблонните въпроси тип “А кой албум най-много ти хареса тази година” или пък “Имаше ли някой велик български филм през 2012”. Но вместо да ви занимаваме с нашите несвоевременни размишления, решихме да дадем думата на няколко наши отлични приятели, които да отсъдят за филмите, постановките, изложбите, книгите и музикалните събития през последните 12 месеца – по света и у нас. Имената им са ви добре познати – това са кино програматорът и проводник на силното европейско кино Владимир Трифонов, актрисата с най-чудесни сини очи наоколо Койна Русева, кураторът и наш автор Светлана Куюмджиева, литературният феномен Стефан Иванов и музикалният промоутър и диджей Андрей Пеев.

В новия филм на Николай Мутафчиев – Още една мечта (очаквайте го на 19 октомври), има доста разбити мечти, един (не)съвършен банков обир и четири жени – много различни, но и много еднакви, особено когато са с идентични червени рокли и руси перуки. Затова побързахме да изпратим съвсем еднакви въпроси към четирите актриси в главните роли – Диляна Попова, Ирена Тодорова, Койна Русева и Мира Бояджиева. Добре че ни отговориха съвсем различно.

Станимира Колева е един от най-красивите български модели, за които се сещаме, но в нашия разговор изобщо не става дума за фотосесии за Vogue, нито пък изобщо за мода. Срещаме се с нея само седмица преди премиерата на новия български филм Пъзел – любовна драма, в която нашата прекрасна лейди прави своя дебют, при това заедно с едно от лицата на новото българско кино и театър – Асен Блатечки. Затова и разговорът ни се върти около трудната първа целувка пред камера, смяната на тежките кубинки с елегантни обувки на висок ток, Alice in Chains и плюсовете/минусите на първия лайв на Guns n’ Roses в София.

При Касиел Ноа Ашер няма нищо семпло и обичайно. Нито в самата нея, нито в героите, в които се превъплъщава в киното и театъра. Срещата ни с нея също е необичайна – симпатичното и издържано в ретро стил барче Timeless е необикновено пълно за ранния следобеден час, навън се излива пролетен порой с елементи на градушка, а хората около нас все още споделят спомени от нощните трусове. Ние обаче имаме да говорим за много други неща – филмите Зад кадър и July, моноспектакъла Нищо по-хубаво и театрално‑музикалните ангели на Касиел.

Някога били ли сте в Димитровград? Меката на поп фолк индустрията у нас, но и утопичният град, построен с бригадирски труд, кръстен на Георги Димитров. Същински град на мечти. Такова име му присъжда режисьорът Светослав Драганов и отдава четири години от живота си, за да изгради ясна представа за паралелните светове в Димитровград, които почти не взаимодействат по между си, но са показателни за облика на България като цяло. Филмът Град на мечти се излъчи премиерно в рамките на София филм фест, а ние се срещнахме следпремиерно с режисьора му, за да научим повече подробности.

Често хората на изкуството се занимават с няколко жанра паралелно. И на това сякаш не се гледа с добро око. Добре, ти сега какъв си – актьор, певец или режисьор? Защото няма как да си добър и в трите! Стефан Вълдобрев обаче е на три морета – музика, театър и кино, което е достойно доказателство, че може. И не просто може, ами и е чудесно. След успешната му музикална кариера видяхме, че актьорският му талант не отстъпва на музикалния, а пък след Манчестър Юнайтед от Свищов вече сме нетърпеливи да научим подробности за следващия му режисьорски проект. Добрата новина е, че не е обърнал гръб на музиката заради всичко останало. Тази неделя, 25 март, той ще бъде част от програмата на фестивала Sunday Art Report в Строежа заедно с Рут и Brazz ViliDJ.

Виждали сте я в Кецове, Лора от сутрин до вечер и в няколко епизода на Стъклен дом, но онова, което очакваме от Ива Гочева – актриса и понастоящем водеща на Кастинг по БНТ, е много по-голямо. Какво точно – нито ние, нито тя знае със сигурност, но се усеща и във въздуха, когато сте край нея. Ужасно симпатична и също толкова приказлива, Ива върви по собствената си неутъпкана пътека и се оставя на живота да я въвлича в необичайните сценарии, които само ежедневието може да напише.

Летисия Каста вече не е онова момиче с нестандартна красота и учудващо свежа усмивка, дошло от остров Корсика. Пак е красива, разбира се, само че към хубостта можем да добавим и добра доза талант, а модните подиуми да заменим с успешен път към света на голямото кино. От 14 октомври можете да я видите в главната роля в Островът на Камен Калев – ексцентрично и почти философско пътешествие в търсене на себе си. Летисия призна, че в началото никак не є се е искало да участва в това шантаво приключение, но сладкодумието на Камен Калев е било твърде убедително. Призна също, че голите сцени във филма я притесняват и че България є се е видяла страшна лудница, но май го каза в добрия смисъл на думата.

Точно такова бе и подзаглавието на единственото успешно комикс списание тук – вездесъщата Дъга, която през 80-те и началото на 90-те беше познато и абсолютно задължително за всяко хлапе. Точно тогава там публикуваха поредицата Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко, която имаше и свой анимационен вариант, като и в двата случая художник беше Румен Петков.

Ко-режисираният от британката с екзотични азиатски черти Шели Лий Дейвис План: Яж е неочаквано различен филм, в който ще откриете новаторски готварски рецепти, следвани от почти сензационни изказвания на учени, а темата за човешкото здраве е вплетена здраво в обсъждането на най-тежките екологични проблеми на съвремието. Това е филм, който призовава да променим хранителните си навици, за да спасим планетата, прокарвайки посланието си едновременно строго научно, но и съвсем леко, без назидателен тон и евтини пропагандни трикове. Не случайно План: Яж ще бъде част от организирания от Горичка филмов фестивал (в кино Одеон, 13-20 септември), а Шели ще е негов специален гост на 18 септември с прожекция на филма и дискусия. Седмица преди това позвънихме в лондонския є апартамент, за да я разпитаме как се снима филм без бюджет и как един приятелски проект може да се превърне в мисия.

Лора от сутрин до вечер – първият филм на Димитър Коцев-Шошо, му отне повече време, отколкото очакваше, но пък крайният резултат е толкова добър, че въобще не съжалява за забавянето. Няма търпение продукцията да тръгне премиерно по кината (от 3 юни) и с усмивка обяснява колко приятно е да филмираш собствения си роман, при това работейки само с приятели и харчейки епохално малко пари.

Режисьорът Камен Калев ни измъква от кафенето, където трябваше да разкаже за най‑новия български филм Островът, защото слънцето навън го привлича. Споделя, че последните пет месеца е прекарал под ниското мрачно небе между Дания и Швеция, докато е траел монтажът и сега използва всеки възможен момент, за да бъде навън. След големия успех на Източни пиеси Кан очаква втория филм на младия режисьор. Той пък чака новия си мотор, с който да отпраши към залеза.

Дългоочакваният Love.net всъщност е амбициозният режисьорски дебют на Илиян Джевелеков, чието име вече сме забелязвали в продуцентския състав на друг български филм, който разчупи правилата и заслужи и нашите овации – Дзифт на Явор Гърдев. Седмица преди премиерата на Love.net Илиян ни отдели един неделен следобед, за да разкаже как се създава достоверна история за онлайн приключенията на българите, както и да ни увери, че трябва да бъдем оптимисти спрямо родните продукции.

Помним Бернд Лихтенберг като сценарист на Сбогом, Ленин – един от забавно‑тъжните киношедьоври, последвали падането на Берлинската стена. Сега отново има защо да говорим със симпатичния немец от Леверкузен – в продължение на месеци той помага на братя Чучкови и екипа на TILT да изгладят всяка грапавина от сценария на филма. Тези дни Бернд се занимава и с промоция на новата си книга, но малко преди да пристигне в София за галапремиерата на TILT, отдели време за няколко кратки наши въпроса.