Годишен отчет



23 декември 2010
ПЕЙО КОЛЕВ
художник съм (каквото и да значи това в днешно време) и съм роден в центъра на града, наречен София. Днес обаче си мисля, че май съм се родил в центъра на паркинг.
(Пейо поддържа сайта Изгубената България – lostbulgaria.com)

Какво се случи в София през 2010?
Какво се случи ли? Нищо. Или по-скоро нищо хубаво. Помните ли онзи филм на Стивън Кинг с камионите преследвачи? Нещо подобно се разиграва и в този град. Коли напират отвсякъде, окупирали са тротоари, градинки, площади, алеи. Всяко празно кътче е накацано от автомобили. Когато ги няма (за част от секундата), можеш да видиш следите, оставени от престоя им – напукани и разместени тротоарни плочи и дупки. Излишно е да обяснявам какво се случва в мокро време с тези плочки, едни чудесни градски капани. Като че ли пешеходецът няма място в този град, да не говорим за колоездача. Задръствания, аларми, скандали, тарикати, псувни. Европейска столица, без съмнение. Но знаете ли каква е разликата с истинските европейски столици? Това, че няма никаква прилика.

Каква оценка по десетобалната система бихте дали на развитието на София през 2010?
Оценка минус 10. Това е в другия край на скалата. Жалките старания на общината да ограничи движението на колите по тротоарите се изразява в поставянето на няколко редици колчета на няколко улици. Но пък, от друга страна, е сладко да събира такси за синя зона. Каква е картинката при тези обратно отвоювани пешеходни територии? Дупки, строшени плочи, криви и грозни разместени бордюри, кал и така нататък... Посочете ми един тротоар, който в продължение на 10 метра е прав, равен и с еднакви плочи. Няма такъв. Посочете ми една истинска, колоездачна алея, по която можеш да караш поне 20 минути. Няма. Спирам, за да не започвам за въздуха, грозните реклами и скапаните фасади.

Събитието, което промени средата през 2010?
Велики събития: общината изряза няколко дървета и асфалтира няколко улици, покрити с павета. Почти в рими го докарах. Да го коментирам ли? Струва ми се излишно, само ще ви кажа, че в Париж паветата са от римско време и няма нито една павирана улица, покрита отгоре с асфалт. Сигурно не е случайно. Асфалтът е доказано вреден за въздуха в градска среда, докато гранитът, от който са направени паветата, напротив – абсорбира вредните изпарения. Дотук, защото има още много.

2011 – Надежда всяка тука оставете или Светлина в края на тунела за София?
Само няколко думи за бъдещето, ето ги: Много сме добре... защото не знаем колко сме зле. И не само това, като гледам, ще ставаме все по-зле.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.