Програмата : Интервюта : София

21 въпроса към Александър Сано

19 август 2021
текст Димитър Димитров

Познаваме го като Среброто от Братя Мангасарян и Косъма от Под прикритие, но днес се гмуркаме в дълбокото, за да ти разкрием цяла сюрия любопитни подробности за Александър Сано. Защо и как двама бразилци нарушават прикритието му, кои са любимите му европейски актьори и прожекции, какъв концентрат все още не е варил и на кои езици умее да вдига наздравици? Това е малка част от 21 въпроса, които ни подсещат за емблематичната рецепта № 21 на Smirnoff, чиято впечатляваща изложба непременно ще посетим.
.
Какво гледа София Бобчева

13 май 2021
текст Дани Николова

"Ходете на театър, гледайте и българско кино. Хубаво е!" Призивът на София Бобчева също е хубав и ние се присъединяваме категорично към него. Но тъй като сме любопитни по природа, не се спряхме дотук, а разпитахме една от най-талантливите български актриси в момента (познавате я от малкия екран, големия екран и голямата театрална сцена) за какво си заслужава да отделим час-два от винаги недостатъчното си време. Както и къде можем да гледаме нея.
Какво гледа Диана Димитрова

28 април 2021
текст Дани Николова

На пръв поглед ни се струва, че Диана Димитрова има само едно лице – красотата. На втори и трети обаче откриваме, че любимката от Откраднат живот освен талантлива актриса е и художник, автор на книги, запален активист по социални каузи и истински интересен човек. Какво гледа Диана, когато не е на телевизионния екран, и колко мрачни персонажи мечтае да изиграе, това разбрахме от бързия ни разговор с нея.
Какво гледат Ангел и Здравко от Позор

16 април 2021
текст Таня Трендафилова

Като за сравнително малка държава фестивалният живот у нас е повече от разнообразен, но нямаше да бъде пълен без присъствието на двама души, чиято мисия е да срещат публиката с по-малко познати, но изключително интересни кинематографии от цял свят.
Какво гледа Димо Алексиев

2 април 2021
текст Дани Николова снимка Виктор Младенов

Екип от английска документална поредица се отправя към неназована източноевропейска дестинация, за да снима епизод за пране на пари и корупция. Нещата обаче, съвсем очаквано, излизат извън контрол. Това не е тема от вечерната новинарска емисия (макар че, какво пък, би могла), а сюжетът на една от последните глътки свеж филмов въздух: Дани. Легенда. Бог. Легендата и богът тук са Димо Алексиев, който влиза в ролята на без-це-ре-мо-нен представител на икономическия елит. И докато чакаме кината да отворят врати отново, за да се насладим на добрата игра, препитахме Димо Алексиев за личната му топ видеотека.
Какво гледа Петър Вълчев

19 март 2021
текст Дани Николова

Да живееш в интересни времена може и да е проклятие за средностатистическия човек, който предпочита безопасното излежаване на дивана, но е истинска благословия за творците, които приемат предизвикателството да измислят поредното духовно лекарство.
По течението с Андрей Андреев и Мария Силвестър

29 януари 2021
снимка Мария Съботинова

Мария Силвестър застава в центъра на късометражния филм The Tide, в който се носи по течението, докато намира спокойствие и баланс, потънала в себе си.
Юлиан Костов: Гражданин на света

3 декември 2020
текст Таня Трендафилова снимка Аз, вещицата © Sky Atlantic

Ако Юлиан Костов живееше в XV век, без съмнение щяха да го наричат "ренесансова личност". Знаем, че умението да жонглираш между различни житейски и професионални сфери често пъти ограничава разгръщането на пълния потенциал във всяка поотделно, но тук случаят е точно обратният. Юлиан е актьор с повече от 30 заглавия във филмографията си, заснети основно в Щатите и Великобритания.
Дявол да го вземе, трябва да бъдете добри

5 ноември 2020
текст Дани Николова снимка Адриана Янкулова

Чували сме да казват, че великото изкуство е винаги тъжно. Сигурно е така, защото разтърсва по-силно и се загнездва по-надълбоко в съзнанието.
Многото животи на режисьора: Жан-Жак Ано

22 октомври 2020

Един от майсторите на магичното изкуство, наречено кино, който умее чудесно да разказва истории и умело да води зрителите си напред-назад из градове, векове и любовни квартири, пристига в София.
Кино на сетивата

8 октомври 2020

Ако си на 19 и ако вече имаш опит не в едно, а в няколко изкуства (цирк, театър, кино), смелостта да огледаш водата и да избереш най-дълбоката част, в която да скочиш, е оправдана.
Какво гледа Юлиян Петров

24 септември 2020
текст Дани Николова

От 14 октомври нататък (когато е премиерата на Съблечи се за вечеря от Марк Камолети) актьорът Юлиян Петров ще заплита невъзможни за разрешаване възли от нелепости и загубени в превода отношения от сцената на Младежки театър Николай Бинев.
Зад кулисите с Надя Керанова

17 октомври 2019
текст Виолета Иванова снимки Севда Семер

"В представления притеснението ми не си личи и слава богу – иначе какво правя изобщо на сцена?!", казва ни, когато повтаряме всеобщото мнение – че изглежда супер уверена и просто цъфти под театралния прожектор. Достатъчно е да минете през по-интимните зали на Сфумато, където Надя играе например внука в Същият ден или рецитира стихове в Актьори срещу поети, за да видите как с лекота свива и без това късата дистанция между себе си и публиката и как смело импровизира, когато куче излае от публиката (истинска история).
24 думи в секунда с Теодор Фичев

18 април 2019
текст Кристина Йорданова снимка Емил Граничаров

Понякога прекалява с видеоигрите, с чийто дизайн първоначално имал идея да се занимава. Съдбата обаче казва друго, след като пред очите му попада Необратимо на Гаспар Ное, а после майка му му пуска Сталкер на Андрей Тарковски (понеже ѝ омръзва от постоянните ужаси, които носи на касетки вкъщи). Тогава Теодор се влюбва в движенията на екрана и окончателно си казва "да, това е готино".
Нещата от живота: Мартина Апостолова

11 април 2019
текст и снимки Севда Семер

В друг сценарий щяхме да говорим с Мартина след тренировка, но днес я срещаме между две репетиции. След 15 години сериозна игра на футбол тя осъзнава, че се чувства най-добре не на терен, а на сцена. Така се озовава в класа на Цветана Манева.
Киносалон в подсъзнанието: Светлозар Василев

21 март 2019
текст Севда Семер

Не че и той не си почива с филм понякога, напротив. Но все пак предпочита киното със силно въздействие, което те кани да мислиш, да си спомняш, да наблюдаваш емоциите си. С опита си на психоаналитик и преподавател, Светлозар Василев започва преди 9 години срещите Психоанализа и кино с екип от други аналитици: подбират заглавия, които отключват важни наши части, и ги обсъждат със зрителите на публична прожекция. Така киното става ключът към разговор за неща, за които иначе няма много място – преживявания от детството, загуба или интимен епизод. В деня на срещата ни тъкмо излиза от печат и книгата на Светлозар – Огледало на въображението, в която обяснява метода и историята му (подобни срещи има в почти всички европейски държави) и говори за конкретни заглавия. Ако предпочитате да го изживеете сами, на София Филм Фест следват две прожекции с дискусия – на Студена война и Джебчии, а преди това чуйте тук Светлозар, който завърта в кадър темите как гледаме, говорим и преживяваме филми.
Нещата от живота: Илиян Метев

20 септември 2018
текст Виолета Иванова снимка Светослав Драганов

"Документалното кино има морални граници – можех да заснема и истинско семейство, но за мен това беше неправилно. Трябва добре да прецениш доколко е редно да взимаш от хората, дори те да ти съдействат." С тази мисъл режисьорът документалист прави лек завой към игралното кино десет години след първия си филм – късият Голешово за обезлюдяващо се планинско село, и пет след втория – Последната линейка на София за тежкото ежедневие на хората от Бърза помощ.
На гърба на Дисниленд

29 март 2018
текст Евелина Иванова

Филмите му са за хора, които водят тиха борба с живота без щастлив обрат. На ръба на документалното кино обаче Шон Бейкър пропуска не само подсладителите, но и изкуствената мелодрама и предава действителността в Щатите, подмината от американската мечта, сякаш я познава отвътре. И това е факт: собствените му житейски падания са почти колкото спечелените битки.
Историите от живота: Мария Станишева

14 декември 2017
текст Евелина Иванова

В официалната ѝ визитка пише, че е филмов режисьор, продуцент и основател на Animadocs – независима продуцентска къща с бази в Ню Йорк и Париж. А в неофициалната – че застава зад всяка костелива кауза и разкрива истината за нея щрих по щрих. Мария се вълнува от тежките истории на живия живот, които превръща в анимация и споделя с всеки, отворен да разбере, а работата ѝ разголва проблеми от тук до Саудитска Арабия. Хващаме я в паузата между две пътувания за бърз разговор, който обаче продължи дълго и ни накара да се замислим дълбоко.
По жицата с Александър Бенев

2 ноември 2017
текст Емануела Иванова снимки Анелия Тодорова

Любимият му наш писател е Елин Пелин, но го качваме на заглавие от Йовков, защото му отива повече.