Програмата : Интервюта : София

Зад кулисите с Надя Керанова

17 октомври 2019
текст Виолета Иванова снимки Севда Семер

"В представления притеснението ми не си личи и слава богу – иначе какво правя изобщо на сцена?!", казва ни, когато повтаряме всеобщото мнение – че изглежда супер уверена и просто цъфти под театралния прожектор. Достатъчно е да минете през по-интимните зали на Сфумато, където Надя играе например внука в Същият ден или рецитира стихове в Актьори срещу поети, за да видите как с лекота свива и без това късата дистанция между себе си и публиката и как смело импровизира, когато куче излае от публиката (истинска история).
.
24 думи в секунда с Теодор Фичев

18 април 2019
текст Кристина Йорданова снимка Емил Граничаров

Понякога прекалява с видеоигрите, с чийто дизайн първоначално имал идея да се занимава. Съдбата обаче казва друго, след като пред очите му попада Необратимо на Гаспар Ное, а после майка му му пуска Сталкер на Андрей Тарковски (понеже ѝ омръзва от постоянните ужаси, които носи на касетки вкъщи). Тогава Теодор се влюбва в движенията на екрана и окончателно си казва "да, това е готино".
Нещата от живота: Мартина Апостолова

11 април 2019
текст и снимки Севда Семер

В друг сценарий щяхме да говорим с Мартина след тренировка, но днес я срещаме между две репетиции. След 15 години сериозна игра на футбол тя осъзнава, че се чувства най-добре не на терен, а на сцена. Така се озовава в класа на Цветана Манева.
Киносалон в подсъзнанието: Светлозар Василев

21 март 2019
текст Севда Семер

Не че и той не си почива с филм понякога, напротив. Но все пак предпочита киното със силно въздействие, което те кани да мислиш, да си спомняш, да наблюдаваш емоциите си. С опита си на психоаналитик и преподавател, Светлозар Василев започва преди 9 години срещите Психоанализа и кино с екип от други аналитици: подбират заглавия, които отключват важни наши части, и ги обсъждат със зрителите на публична прожекция. Така киното става ключът към разговор за неща, за които иначе няма много място – преживявания от детството, загуба или интимен епизод. В деня на срещата ни тъкмо излиза от печат и книгата на Светлозар – Огледало на въображението, в която обяснява метода и историята му (подобни срещи има в почти всички европейски държави) и говори за конкретни заглавия. Ако предпочитате да го изживеете сами, на София Филм Фест следват две прожекции с дискусия – на Студена война и Джебчии, а преди това чуйте тук Светлозар, който завърта в кадър темите как гледаме, говорим и преживяваме филми.
Нещата от живота: Илиян Метев

20 септември 2018
текст Виолета Иванова снимка Светослав Драганов

"Документалното кино има морални граници – можех да заснема и истинско семейство, но за мен това беше неправилно. Трябва добре да прецениш доколко е редно да взимаш от хората, дори те да ти съдействат." С тази мисъл режисьорът документалист прави лек завой към игралното кино десет години след първия си филм – късият Голешово за обезлюдяващо се планинско село, и пет след втория – Последната линейка на София за тежкото ежедневие на хората от Бърза помощ.
На гърба на Дисниленд

29 март 2018
текст Евелина Иванова

Филмите му са за хора, които водят тиха борба с живота без щастлив обрат. На ръба на документалното кино обаче Шон Бейкър пропуска не само подсладителите, но и изкуствената мелодрама и предава действителността в Щатите, подмината от американската мечта, сякаш я познава отвътре. И това е факт: собствените му житейски падания са почти колкото спечелените битки.
Историите от живота: Мария Станишева

14 декември 2017
текст Евелина Иванова

В официалната ѝ визитка пише, че е филмов режисьор, продуцент и основател на Animadocs – независима продуцентска къща с бази в Ню Йорк и Париж. А в неофициалната – че застава зад всяка костелива кауза и разкрива истината за нея щрих по щрих. Мария се вълнува от тежките истории на живия живот, които превръща в анимация и споделя с всеки, отворен да разбере, а работата ѝ разголва проблеми от тук до Саудитска Арабия. Хващаме я в паузата между две пътувания за бърз разговор, който обаче продължи дълго и ни накара да се замислим дълбоко.
По жицата с Александър Бенев

2 ноември 2017
текст Емануела Иванова снимки Анелия Тодорова

Любимият му наш писател е Елин Пелин, но го качваме на заглавие от Йовков, защото му отива повече.
Нещата от живота: Елица Георгиева

7 септември 2017

Ако на първо четене името ѝ в главата ви е бяла страница, то е защото първата ѝ книга тъкмо излиза от печат на български. Космонавтите само минават идва в София на 13 септември заедно с Елица и дългата си история – тя пише романа в Париж, където живее и завършва творческо писане и кино, печели награда Андре Дюбрьой за дебют и е номинирана за Флор (основана от Бегбеде), Рьоне Флане и 111-а страница.
Нещата от киното: Стефан Командарев

8 юни 2017
текст Наталия Иванова снимка Анелия Тодорова

Може би вече сте чували някои от следващите факти – например как е бил психиатър, когато му подаряват камера или как новината, че е селектиран в Кан попада в спама му, а след необичайното мълчание оттам се обаждат с въпроса "Защо не реагирате, не се ли радвате?". "Разбира се, че се зарадвах", казва ни Стефан Командарев, който изпраща новия си филм Посоки с груб монтаж и сключени пръсти, за да не изпусне срока, защото "човек трябва да поема рискове, иначе нищо не става".
Плейлистът на Китодар Тодоров

13 април 2017
текст Емануела Иванова снимка Анелия Тодорова

Наскоро нахлухме в Петък точно в пет, за да вкараме бърз хумор в дългия си следобед с двата сезона на шоуто в YouTube. Така попаднахме на Обръщение към нацията – видео, което пренасочва към Indiegogo кампания с отворена касичка за сезон три.
Усещане за омраза

16 февруари 2017
текст Нaталия Иванова

Върхови нотки: шамар, събуждащ съзнанието, счупено стъкло, полирана стомана на оръжие подпалва зимно небе, износени подметки в общежитие, пропадане. Сърцевидни нотки: студена пот, избила през нощта, следи от изгоряло по напукана настилка, анти е новият секс, гора, преследване в заешката дупка. Базови нотки: прибиране на спусъка, вълна от прахоляк, внезапни спомени, време, което не помръдва.
Дисекция на киното: Благой Иванов

2 февруари 2017
текст Наталия Иванова

Пали се по филмите покрай баща си, но поддържа фитила сам: учи кинознание в НАТФИЗ, защитава дипломна работа за "киното на реанимираните мъртви" и споделя наблюдения за всичко страшно (хубаво), което го провокира, в сайта на Operation Kino. Иначе харесва Бергман, Линч, Рефн и Полански, но "ако трябва да съм спец в нещо, то е как се развиват жанровете и как социалната среда и епохата се отразяват на екрана". Точно заради това днес питаме Благой за главните тенденции, които е уловило окото му в последно време, а той чертае със скалпела седем посоки – от споделената вселена на супергероите през социалния хорър до умната фантастика и фактора Китай.

снимка: Иван Гаков
В кадър: Тонислав Христов

19 януари 2017
текст Нaталия Иванова

Срещаме се дни преди да потегли към Юта, за да види документалния си филм Пощальонът (The Good Postman) в конкурсната програма на Sundance. Само дотук вече сме извикали голямо "браво", но успехът му е дори по-голям, защото журито рядко селектира филми, вече преминали през друг важен фестивал. В случая, IDFA в Амстердам или "Кан на документалното кино", както го нарича Тонислав, който попада в програмата му и през 2013 с История за храната и душата.
В кадър: Маргита Гошева

3 ноември 2016
текст Наталия Иванова снимки Анелия Тодорова

"Най-добре се изразявам в работата си, иначе говоря трудно", казва ни на финала и благодари на всички, които във времето са обогатили речника й на сцена и пред камера. Списъкът е дълъг, но започва с проба-грешка в Сфумато и продължава със снимачната площадка на режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева, където получава пълна свобода да забрави мотамо сценария. Този подход, изглежда, е в целта – срещу ролята й в техния Урок се трупат награди за най-добра актриса от Франция до Индия, а сега чакаме втора купчина и за общата им Слава. Преди филмът да затвори фестивалната си обиколка като открие Киномания на 17 ноември, срещаме Маргита за един обяд време извън комфортната й зона – няма камера, нито публика, само тих разговор за урока по добър провал, ужаса да се гледаш на екран и срамежливостта като добродетел.
Нещата от живота: Рене Карабаш

18 август 2016
текс Емануела Иванова снимка Николай Петков

Искахме да говорим с нея, още когато отворихме стихосбирката ѝ Хълбоци и пеперуди. Но моментът отлетя. Сега се сещаме пак, а Августин Господинов ни пише "Тя е пич, ще се разберете" в месинджър и пуска в следващия балон телефона на Ирена Иванова или Рене Карабаш, както ви харесва.
От другата страна: Крум Родригес

21 юли 2016
текст Нaталия Иванова снимки Вера Гоцева

Докато той остава в сянка, обективът му дава светлина на филми като Цветът на хамелеона, Виктория, Подслон, Урок, Безбог и Асансьор за пациенти – или, да, каймакът на киното ни напоследък. Гилдията го хвали с награди за операторско майсторство, а ние – като гледаме и си мислим "това е снимано страшно добре". Отскоро си го казваме и на музикален фон с клиповете на Jeremy? и Bears and Hunters, минали пак през неговата леща.
От Никой до Някой: Андрей Андонов

19 май 2016
текст Наталия Иванова, снимки Ралица Димитрова

Посреща ни с "питайте, каквото ви е на сърце" и само след реплика разбираме, че е напълно сериозен. Разказва разпалено – като стар приятел, с когото имаме много за наваксване, но мисълта му непрекъснато бяга към Никой – режисьорският му пълнометражен дебют, финансиран изцяло от няколко спонсори и зрители в Indiegogо.
Да слушаш Ханс Цимер

28 април 2016
текст Ирина Димова

Днес го чуваме слабо в другия край на телефонната линия, но на 16 май в Арена Армеец звукът ще е кристален, а той – на един поглед пред нас.
11 момента на Ася Кованова и Андрей Кулев

21 януари 2016

В режисьорска двойка правят анимация, изградена цялата от деликатни нишки и силуети, леки като глухарче. Любов с превалявания е късометражният им филм, който взе Златен ритон преди няколко месеца, а сега го гледаме на анимационния фест от 29 до 31 януари.