Море, зехтин & слънце


6 август 2015 текст и снимки Севда Семер
Отдаде ни се възможност преди време да питаме един мъж от Скопелос защо казват, че на остров се живее по-дълго и по-добре. Докато бялата му риза се издуваше на вятъра, човекът се загледа в далечината и отвърна: "Морска храна, жарко слънце и хубав зехтин". Уж лесна формула, но къде да я намерим в София?


Ако знаеш посоката, животът може да стане по-хубав и само в една стъпка – първата в тази градина с дървен под, бели маси и синя следа във всичко от столовете до райето на покривките. Нюансът е точно онзи от знамето на гърците и вратите на белите им къщи – лазурно. Трудно е да не се почувстваме на остров някъде по Средиземноморието, още преди неволно да щракнем с пръсти на гръцката музика от радиото. Калосорисма (добре дошли), вече сме далеч на юг от Кулата! Нищо че координатите са Белите брези, градината на гръцкия ресторант Yamas.


Минаваме през менюто бързо (защото е кратко и чисто) и поръчваме с идеята да се протягаме към всички чинии. Салатите ни са Yamas с горещо халуми на скара и Закинтос с печен патладжан и чушка, домати и лук, поръсени щедро с бяло сирене и малко твърд гръцки кашкавал кефалотири на върха. Пристигат първи, заедно с парче мусака с филийки патладжан, които я издават, че е от Гърция. След няколко хапки сме отключили апетита в правилната посока – всички вкусове са свежи и леки, така че после да скочим в морето. Май за това сме дошли – храна от дълбокото. Избираме скариди и октопод на скара и пържени калмари със сладко чили и сусам. В този абзац от храна, казват ни експертно, се чете ясно и виното – лек совиньон блан с много лед.


Освен за да се почувстваме островитяни поне за една обедна почивка време, идваме в тази градина и заради най-важното в гръцката кухня – качествени пресни съставки и прости рецепти, в които основната подправка е зехтин, мек почти до сладост. Морските дарове пристигат в Yamas всеки ден от Гърция, а после ги приготвят със стабилен принцип – пекат се само на дървени въглища. И да го бяхме премълчали, сигурно от снимките вече ви мирише на жар, която и езикът бързо разпознава.

Уловът ни е велик. Скаридите са съвсем пресни (личи си по това, че месото е запазило текстурата си) и след две движения са готови да придружат глътката вино. За октопода си затваряме очите в очакване, защото при него вече се хваща истинското майсторство – от улова му до овкусяването и готвенето, всяка миниатюрна грешка (дори един градус или минута в повече) може да е непоправима. Този пред нас е толкова мек, че ножът влиза само с докосване – браво, готвачът е шеф! Една хапка от деликатния морски вкус и вече сме на пясъка. Задържаме усещането с пикантната екзотика на калмарите с парченца чили, залепнали по тях, които се ядат горещи и със смелост – стига лютото да не е "не".


Запазваме последните глътки от виното за десерта: сладоледен крем с кокос и шоколад, и Екмек – кадаиф с покрив от сметана, поръсен с орехи. Сладък им е животът на гърците, не само дълъг. И ако за Платон идеалът е да се спазва строга диета без много наслаждение от храната, днес слушаме друг негов сънародник, по-малко съвършен – Архестратос, автор на една от първите готварски книги в света. Вместо да се мъчим да описваме гръцката кухня в едно изречение, ще използваме метафора – този Архестратос всъщност не е бил готвач, а поет. Това е, отплавахме.

Yamas е на Дойран 15, работи всеки ден от 11:00 до 23:00 (през август не работи неделите)
За резервации: 0898 228 980


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.