Колет от Куба


9 юли 2015 текст и снимки Севда Семер
Какво толкова можеш да разкажеш след един обяд? Това ни питаха наскоро. В градината на ресторант La Casa Latina отговорът остава на върха на езика с вкуса на една току-що обелена скарида.


С първата вълна тропически жеги апетитът ни за кухнята на Латинска Америка изобщо не е случаен. Една градина, една маса от сковани дъски и едно дърво с озрели вишни над главата ни сами викват "Паеля!". Откриваме ги в задния двор на този латиноамерикански и кубински (по произхода на главния готвач, Рамон Гонсалес) ресторант. Тук е няколко градуса по-студено и много октави по-тихо от улицата отпред – не чуваме нито тон от градската глъчка, само латино песните, които подскачат из въздуха. На някои места апетитът идва с музиката.

Този път обядът ни е ранен – заварваме градината почти празна, а "Bienvenidos!" ни казват с домашната ледена лимонада с парченца кубинска мента, която поръчваме на един дъх. На масата сме с човек, който обяснява, че традиционната кубинска кухня е цял романс – и как иначе, имат дори специален "среднощен сандвич", който се сервира на гладните в малките часове. Готвенето е по вдъхновение, без много притеснения за точните мерки и ред, бавно и в големи количества. Точно така се хапва и храната под клоните на вишната, която моментално успява да ни пусне в отпуска.


Поръчваме гуакамоле, морска паеля и чили кон карне. Историята ни явно е класическа, но на масата се хвърля още един жокер. Ако отидете на парти в Куба, първо ще ви питат "Cojiste cajita?", тоест "Взе ли си кутия" – защото яденето там се сервира в малки кутии, а всяко добро парти има нужда от добра храна. Когато си тръгвате от особено голямо тържество, ще ви изпратят пак със същия въпрос – тогава вече питат дали сте си взели и кутия със сладкиши. Изобщо не е чудно, че в La Casa Latina повдигат вежди, когато се питаме дали големите порции няма да ни дойдат в повече. Само паелята е достатъчна за двама – ясно е, на тръгване ще носим cajita.


Цяло лято бихме хрупали тортила чипс с гуакамолето, сервирано в купичка от авокадо – страшно е свежо (само чесънът да не ви хване неподготвени). Опитваме паелята първо по въздуха – толкова е ароматна, а когато потапяме приборите си в нея, почти чуваме морето и ваканцията ни продължава. Сложно е да останеш безразличен към простата поезия на ориз със скариди, калмари, октопод и миди, или да не се почувстваш на брега, щом отвориш първите черупки за годината. Естествено, че се яде с пръсти, почти невъздържано и направо щастливо. Така действаме и с нашето чили кон карне, от което се вдига два метра пара, когато го оставят на масата. Кубинската кухня обикновено не е пикантна, но тази чиния ще ви изненада с дребните червени чушки на всяка трета хапка. Дори и с малко люто на върха на вилицата, това е храната, съвършена за лятото. Защото те праща на почивка, прави те по-лек и е толкова вкусна, че ни свързва – съставя карта на разговора, която няма да ви отведе до задънена улица.


Кафето в Куба, разбира се, е религия. Там го сервират винаги подсладено; тук се съобразяват повече с нашите вкусове. Решаваме да го пием както трябва и да го съчетаем с банан тентацион – пържени в ром и мед до златисто парчета банан с три топки сладолед. После бавно и трудно си тръгваме от тук, но пък имаме отговор на въпроса от началото. Може би тайната не е в чинията, а в човека, не в приборите, а в приказките. И в една тиха и хладна градина, която действа ваканционно. Така от един обяд се ражда история.

Ресторант La Casa Latina е част от проекта и картата на Мулти Култи, multikulti.bg/map
Намира се на Уилям Гладстон 40 и работи всеки ден от 11:00 до 23:00
На 11 юли от 19:30 ще има музика от Ирения Вазкез (Куба) и Хесус (Андалусия), 19:30, 5лв
За резервации: 0879 999 741


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.