Един следобед в Квадрат 500

23 август 2021 текст Анастасия Стоева снимка Distorted Perspective
Пристъпваме внимателно, сякаш всяко проскърцване на паркета би могло да събуди картините. Само процеждащата се през щорите светлина подсказва за безпощадната жега навън. Изведнъж срещу нас в дъното на залата грейва ярката усмивка на възрастния Флорентинец и въпреки че е излязъл изпод четката на Константин Величков, китарата в ръцете му е толкова истинска, че почти чуваме тих звън под пръстите му.


Това е началото на един културен следобед в Квадрат 500. Галерията е дом на над 1600 произведения на изкуството. За да разгледате спокойно цялата експозиция, ви препоръчваме да отделите около четири часа. Е, не приемайте това като изтощително приключение – удобните пейки пред акцентите на колекцията ви позволяват да си починете с глътка вода и междувременно да попиете детайлите на Ръченица от Иван Мърквичка, или пък на портретите на Дечко Узунов.

Галерията е подредена хронологично – едно своеобразно пътуване през времето и изкуството, започващо с основоположника на българската светска живопис Захари Зограф. Неговите картини откриваме в трета зала на първия етаж, а впоследствие стигаме и до съвременни художници и творци. Българското възраждане не е най-ранната дата, до която можем да се върнем в пътешествието си – най-долните етажи на новата част на галерията са посветени на артефакти от Азия, Африка и Южна Америка, някои от които датират от IV век.

Не пропускайте да разгледате и японските гравюри. Автор на няколко от тях е Кацушика Хокусай, когото може би познавате от известната му графика Голямата вълна край Канагава – днес я срещаме навсякъде като част от популярната култура, включително на чаши, тениски и дори чорапи. Графиките в колекцията на Квадрат 500 са от друга серия, наречена 100 стихотворения от 100 поета, и се отличават с простота и ефирност.

Вертикално в сградата преминаваме към ранния XX век. Реализмът започва да отстъпва пред по-едри щрихи, маски и петна. Например деконструираните форми в картините на Жорж Папазов ни пренасят в трескав сън, в който абстрактните фигури имат свой живот и характер, а пространството е условно. За любителите, които познават само най-известните имена в изкуството, ще бъде изненада да открият на втория етаж рисунки на Едгар Дега, Огюст Реноар, Жан-Франсоа Миле, Пол Синяк, както и пластики на Огюст Роден. В същата зала се помещават призрачните силуети на Йожен Кариер, които със своята търсена недовършеност навяват чувство за носталгия и забрава. Луцифер на Франц фон Щук пък така приковава посетителя с бледия си поглед, че е трудно да забележим нещо друго наоколо.

Продължавайки нагоре, постепенно се връщаме в настоящето. Преминаваме покрай богатата колекция от картини на Иван Ненов и навлизаме в новата част на сградата. Скърцането на паркета под краката ни утихва и отстъпва място на прохладно спокойствие. Картините започват да контрастират ярко – някои от тях изключително реалистични като пукнатината в стената в Композиция на Володя Кенарев ни карат да се наведем да погледнем дали не е истинска пукнатина в платното. Други преминават границата с абстрактното и още веднъж доказват индивидуализма на съвременното изкуство и неговия отказ да влезе в строги рамки. Ако сравним автопортрета на Мърквичка с В ателието на Андрей Даниел, това твърдение е несъмнено. През 1978 г. авторът не просто не е изобразен, а е запечатан като сянка в собственото си ателие, което показва един нов, интроспективен поглед на модерния творец.

Внимавайте да не подминете зала 23! Тя се намира отстрани на коридора, който свързва втория етаж на старата и новата част на музея. Там можете да разгледате изключителни творби на Владимир Димитров – Майстора. Популярните му традиционни български сюжети кипят от смели цветове и са още по-впечатляващи на живо.

В дъното на залата се насладете на колекция от картини на Златю Бояджиев. Ако забелязвате разлика в стила между ранните и по-късните му произведения, това не е случайно – през 1951 г. художникът претърпява инсулт, който му причинява частична парализа и го принуждава да започне да използва лявата си ръка, за да държи четката. Въпреки това, той продължава да рисува и късните му шедьоври са доказателство за несломимия му творчески дух.

В Квадрат 500 често се провеждат временни изложби с различна продължителност. В момента на Стената – проект, специално създаден да даде платформа на графити артисти да покажат произведенията си в атриума на галерията – може да бъде видян Яйцедентът от Алекси Иванов. Ярките и разпознаваеми персонажи с характерната за творчеството му стилизация стоят свежо на фона на скулптурите от постоянната експозиция и вкарват градската естетика в музейната среда.

Вече в Квадрат 500 започна и нова временна експозиция: BOHEMIAE ROSA, която разглеждаме до 17 октомври. Тя събира тридесет и трима чешки автори и размивайки границите на съня и въображението, представя барокови тенденции, валидни и за днешната култура.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098