Дългата разходка: Здравко Петров


21 февруари 2019
Градски планьор. Урбанист. Роден е във Варна и живее там, но го хващаме по нашите улици, което не е съвсем необичайно. Всъщност Здравко е влюбен в града ни дотолкова, че докато трупа познания за сградите като студент тук, започва да вади и миналото на София през фасади, заличени площади, високи тераси и тайни интериори. Пет години по-късно започва и своите Исторически разходки – три маршрута, по които от пролет до есен води малки групи. Вдъхновява го, че пластовете на миналото ни са на всяка крачка, но да сглобиш частите на градския пъзел в наратив изисква доста ровене в архиви и задаване на въпроси, което той прави с кеф. Ако ви звучи и като увод на книга, така е – след месец-два излиза неговата с логото на Сиела. Преди това Здравко ни развежда по Московска и района около нея, а тези само няколко метра успяват да разкажат много и за него, и за всички нас.

Вечната любима


Тази сграда е много ценна за мен. Когато дойдох в София, за да уча в УАСГ, я видях при случайна разходка. Изобщо не знаех каква е, кой я е строил и кога, но нещо в нея ме спечели. И до днес, ако някой ме пита коя е най-красивата фасада в София, ще посоча нея. Фризът е невероятен, няма друг такъв. В маршрутите ни е важен детайлът, личната история. И не само моята, защото разходката е като разговор – всеки може да сподели свои мисли и разкази. В групите сме имали и 6-годишно момиче, и 90-годишен господин, който през цялото време беше на първа линия – два часа водеше групата! Когато започнахме разходките, проучих тази своя любима къща и се оказа, че е проектирана от Никола Лазаров, архитект на някои от най-красивите сгради и във Варна. Веднъж се бяхме спрели на това място с групата и при нас дойде възрастна дама, която сподели, че живее в кооперацията отсреща. Разказа, че си спомня архитекта Лазаров в последните му години и че той всъщност е живял тук. В самото начало на 40-те, когато тя била малко момиче, той е излизал от тук, за да ходи из България и да прави постройките си. Доколкото ми е известно, в момента къщата се продава. Събирам пари, но съм доста поизостанал.

Тайните софийски лебеди


Когато започнахме проекта, бързо се оказа, че има интерес към историята на града – може би леко заспал и неосъзнат, но пък лесно се пробужда. Понякога е достатъчно и само да обърнеш вниманието на хората към къщи, които всеки ден подминават. Ето тази е първата, която разгледахме отвътре, защото искахме да покажем какво се крие зад фасадата. За мен беше вълнуващо и вдъхновяващо, понеже почти всичко е запазено, както е било. Тоест виждаш точно как са мислили хората по онова време, ясно е вниманието към детайла, разчиташ и вкуса на архитектите. На парапета например има запазен един възхитителен лебед и дори подовите настилки са оригиналните. Стопанисва я Общината и е в страхотно състояние, много е приветлива и спретната. Впрочем има и дни на отворените врати и може да се разгледа. По фасадата върви и един интересен фриз – няма случайност, архитект на тази къща също е Лазаров.

Заслужила си е името




Тази е доста популярна – казва се Света София и можеш да чуеш, че е първата жилищна кооперация в града. Което всъщност не е вярно (макар че действително е една от най-ранните). Понякога се случва – четеш например, че нещо е строено от някой архитект, а той тогава е бил на 15 или отдавна е починал... Така или иначе, когато Явор, моят партньор в този проект, се премести в нов апартамент, попадна на книга, писана от внучката на Лазар Парашкеванов. Тази сграда е негова и така случайно научихме истории, които няма къде да прочетеш – за целия процес по строежа с всичките му емоции. Завършена е през 1929 и е невероятно смел за времето си проект, който се появява насред много протести (заради височината й – съседите твърдят, че ще им вземе слънцето, а и митрополията се оплаква, че Александър Невски е по-нисък). По време на строежа се случва чирпанското земетресение и структурата оцелява, но пък цената на строителните материали тогава се вдига. Съкооператорите, всеки от които участва със свои спестявания, твърдят, че архитектът шикалкави и отказват да плащат нататък. Той се качва най-горе с негов партньор и казва: "Виж каква гледка има от тази сграда! Много е лесно сега да скочим долу и всичко да свърши, но за да живееш, се иска кураж и воля". И какво става после? Парашкеванов решава да вземе огромен кредит от банката на свое име и я завършва в срок.

Физика - не. История - да, моля


Интересът към миналото е в мен още от детска възраст – никога не съм бил подготвен за контролните по физика, но вечно четях допълнително по история. Тя е много важна, ако ще се занимаваш с урбанизъм – така имаш аргументация, стъпваш върху нещо конкретно. Ето тук например, като гледаш този паркинг (на ъгъла с Раковски – бел.ред.), няма нищо особено. Когато надникнеш в миналото разбираш, че това пространство съществува от векове – заложено е още от римляните в тяхното градоустройство. По време на османската епоха улицата се е казвала Орханийска – отивала е към Ботевград, тогава Орхание. Било е разширено кръстовище с малък площад. Тук е и Софийската банка – първата сграда, която включихме в сайта. Започнахме с нея, защото добре изразява плетеницата, която е улица Московска – място, където можеш да видиш парчета от цялата история на града. Банката е строена след Освобождението и преди Балканските войни, в едни 30 години, когато тук е имало сериозно активен период. После идва войната и нещата тръгват по съвсем друг сценарий, но по това време градът строи европейски облик (и то без оперативни програми на ЕС!). В тази сграда се е помещавало и първото радио в града – изобщо носи всякакви истории.

Ремонт на ремонта


Проучването ни за разходките е събиране на най-различни източници (никога не четем Уикипедия обаче) и често съм в Държавния архив, който също е ей тук. По името на собственика търся миналото на сградата и невинаги изскача нещо интересно, но пък и самият процес на ровене е любопитен. Покрай това започнах и личен архив – събирам архитектурни планове и картички. Ето тук например имам репродукция от един австриец. Историята е такава, каквато е, без значение дали ни харесва; а историята на София на много места е на нови епохи, които идват и се опитват да разрушат и отхвърлят миналото. На картичката се вижда Часовниковата кула, останала от османската епоха, която след Освобождението е била премахната като знак за новото време на града. Тоталитарната власт пък унищожава улица Търговска, която е била тук – една от най-елегантните в София и нейна емблема в онези години; на нейно място идва Ларгото с неговия сталински "барок". Заради това Московска е важна за мен улица – тя е музей на открито, има всичко в рамките на половин километър, включително и това заличаване. Дали ми харесва, или не няма значение – то също е част от града.

Историческите разходки със Здравко Петров са на historicalroutes.bg, където можете да се запишете за маршрут срещу 15лв (новият сезон започва скоро) и да прочетете още много истории


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.