Големите се изпращат с чест!

9 септември 2021 текст Михаела Самарджиева
Пишем ти писмо и не казваме "Чао!" - публикуваме поезия. За Марин Бодаков.


Ако трябваше да ти напишем писмо, то щеше да започва така: „Марине, пише ти културата, пишат ти децата, които отгледа, изгради и разбра. Пишем ти всички, които имаме да кажем само едно – Благодарим!“. Нямаше да продължим писмото, защото ти разбираше и от малко думи, даже разбираше повече от бездумие. Четеше по очите, по топлината на ирисите, по онова придихание, което се случва в мълчанието. Хубавото мълчание – с въздишките.

Марине, не се сбогуваме. Господин Бодаков, не казваме „Чао!“. Казваме само – големите, добрите и умните се изпращат с чест. Културата им става на крака, сваля старата си шапка и им ръкопляска, а ние четем. Четем теб и публикуваме, за да те четат и други. Защото така трябва и защото знаем, че така би било най-добре. Поезията ти да живее тук, ти да живееш в нас и животът да продължи да се върти. Бащите не си отиват, нали?


Краят се мести
Където
солената и сладката вода се смесват
и хвърлят сянката на лъв,
където лятото изгуби смелостта си.

Из цикъла Стихове в отпуска (2011)


***
Вече не съжалявам
за ненаписаните стихотворения
заради писането за другите
две-три точно неказани думи се целуват на кожата, скрита
под къдриците ти

Из цикъла Репортажни стихотворения (2012)


В обратен ред
Ако вдигнеш глава
към втория и третия етаж, ще видиш
как разцъфтяват луковиците на старостта
между решетките.

***
Моторницата вдига към небето
един ковчег, изяден от звездите
и техните тичинки.

***
Когато се надигнат водите,
от нас ще произлязат всички животни.
Звездите ще са наведат от гърдите им да бозаят.
Ще се крием от тях под червени елхи,
един под друг.

Из цикъла Наколни мигове (2012)


Нищо не донесе зрелостта -
само нападали столове, неогладено пране.
И на финала, за да поправи впечатлението,
по-малко тайни срещи,
повече тайни раздели.

разговорът ще продължи
никой няма да стане и да запали лампата
никой няма да се сети за лампата
докато новогодишната нощ падне завинаги
докато спрем изобщо да се виждаме
нищо особено, просто по работа
един разговор в кухнята


Плитка вена
Минава по елипсата на шията -
не разширена, но достатъчно широка
да се придвижват свободно през нея
сини морета и зелени треви,
диханията на хубави бебета след години
и съсиреци вечност
Тя
е единственото достойно за тебе
бижу.


Четем и почитаме Марин Бодаков с повече от творчеството му. Всяка закупена творба от неговото издателство Точица е стопроцентова финансова подкрепа за семейството на поета.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.