Непрочетеният Димитър Воев в чисто ново издание

6 декември 2021 текст Десислава Желева
“По-добре мъртъв човек, отколкото жива свиня”.

Има хора, които се сливат със статуквото. Такива, които ходят с умерено наведена глава и кимат, за да не бъдат посечени. Има хора, които крият недоволството си зад счупена усмивка. Има хора, които вечер плачат тихо, а сутрин продължават да тънат в незначителността си. Но има и хора, които вият. Ония, които се изправят пред оковите, слагат си червило и ги взривяват с духа и думите си.



От 80-те години насам надали има по-забиващ се в съзнанието вой от този на Димитър Воев, който за крехите си 27 години успява да създаде един от най-мощните митове, продължаващи живота си в българската музикална култура и днес. Митът за бунта срещу посредствеността, за нуждата от промяна, за издигането на самотата в култ и за идването на новата генерация. Освен като основател на култовата група “Нова генерация”, Митко Воев живее и до днес чрез наследството си, част от което включва 12 тетрадки с поезия, писана между 1981 и 1992 година. Някои от стихотворенията са познати от текстовете на песните, но други остават заключени между редовете на тетрадките му. До днес.


Нова генерация

Аз стъпвам гордо още
върху стъклата в мен.
Във вените си чувствам
пулса на вечния ден.

Изправен пред олтара,
намигам на свещеника.
И с няколко шамара
събуждам в него грешника.

Ние сме нова генерация завинаги!
И въпросите ни са към цялата нация,
завинаги!

Баща ми снощи каза:
"Ти нямаш късмет,
по-добре да бъдеш охлюв,
отколкото да си поет."

Намирам тези думи верни,
но въпреки това
не бих ги следвал,
предпочитам смъртта.

Излязъл на разходка,
аз виждам своя некролог.
Ех, какво да направя,
дяволът заби в мен своя рог.
Затова ще лая.
Затова ще вия.

На 7 декември излиза Непрочетено - едно издание от близо 300 страници, което и лае, и вие. Негов съставител е Димитра Воева - малката дъщеря на Митко Воев, която заедно с помощта на близките му успява да създаде великолепен книжен портрет на баща си. Работата по книгата отнема близо 5 години и колосалният плод на този труд заживява в книжно тяло с логото на издателство Парадокс. Изданието включва фотографии, направени от Митко Воев и съпругата му Нели Недева-Воева, а цялостният му дизайн е дело на Артур Панов, който е приятел на Воев и автор на логото на Нова генерация. Синергията между текст, снимки, ръкописи и визуално оформление е впечатляваща.

Книжното тяло на Непрочетено е произведение на изкуството само по себе си, а съдържанието му напомня, че всъщност нещата не са се променили толкова за изминалите 40 години. Посредствеността, ограничеността и сивотата все още пропиват от обществото. Само че, за съжаление, днес няма един Димитър Воев, който да наддаде вой срещу това. И все пак - една книга с неговия лик изплува и ни напомня за духа и завета му.

Непрочетено представя за първи път творчеството на Димитър Воев в автентичен вид, тъй като се основава изцяло на ръкописния му архив, който му отрежда най-истинската роля - тази на Поета. С главно П. В нея са включени над 100 непубликувани досега стихотворения, както и текстове на песни на Нова генерация, Атлас, Ревю и Контрол. Непрочетеното досега за Воев вече може да бъде прочетено, докоснато, изживяно наново. Монолитното издание е портрет, дневник и хронология на музиканта и поет. А поезията му не само е устояла на натиска на времето, а сякаш е станала още по-уместна и нужна. Фалшиви ли сме? Потънали ли сме изцяло в материалното? Страхуваме ли се да сме различни? Стадо ли сме? Кухи кукли ли сме? Умеем ли да сме сами?


Кукла

Бледа кукла си ти,
която ме гледа с черни очи.
Искам твойто сърце,
там зад витрината, да разбере.

Колко струват, кажи,
твойте изкуствени нежни гърди?
Колко път ни дели -
аз съм човек, а кукла си ти.

Питам има ли власт,
която да дава живот и на вас.
Ти си оставаш за мен
просто един красив манекен.

Ти ме разбираш с очи,
твойто мълчание в мен се роди.
Ти си лятно дете,
аз виждам сълзите по твойто лице.

Черно, беззвездно небе,
аз чувствам живота
в твойто дете.

Авторът му е един от най-гръмките, ясни и важни гласове на едно поколение, белязано от тежестта на социалните, морални и интелектуални окови, в които живее. Следите, които оставя, отекват ръбато и нестихващо. Омерзението от тълпата, от посредствените ѝ лапи, пропива стиховете на Димитър Воев и захранва желанието му за вой. Интересното е, че дори лишени от мелодия, думите му звучат бързо, мелодично и бунтовно. Неговият вой срещу “интоксикацията на мисли и мечти” е и мрачен, и гневен и бунтарски, и нежен, и крехък, и търсещ протегната ръка. Поезията му е силна и чуплива, на моменти песъчлива и ръбата, но винаги честна, емоционална и безпощадна. Ако се вгледаш в нея, на пръв поглед ще видиш хладното лице на омерзението, но загледаш ли се по-дълго, ще срещнеш тихия вик на самотника, който иска да промени света, но не може да го стори сам.

Страх

Изсъхнал корен
е ръката ми,
когато докосва
лицето ти.

Страх се казваш
по пътя ми.
Страх се казваш
в очите ми.

Страх ме е,
когато нямам сили да летя.
Страх ме е да бъда сам
във подлата игра.

Празен поглед
приятелски
иска теб в ръката си.

Страх ме е
от себе си,
когато загубя
мечтите си.

Колкото по-навътре в Непрочетено навлизаш, толкова по-близо до сърцевината на Митко Воев се доближаваш. Книгата е така изградена, че с всяко стихотворение се спускаш все по-надълбоко, с всяка следваща тематична част, образът му става по-плътен и ясен. Тя е задължителен обитател в библиотеката не само на всички почитатели на Нова генерация, но и на онези, които искат да научат повече за твореца Димитър Воев, за многопластовата му поезия, за визуалното му творчество и духа му. Независимо дали ще чете Непрочетено като стихосбирка, манифест или изповед, човек неизбежно ще се почувства вдъхновен да тръгне срещу течението.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.