Добре познатата ни родна реплика "голям човек е дакелът" перифразираме на "голям човек е кокер шпаньолът", обръщаме внимание на абсурдността на бюрократичния апарат през 3149 (мда, тъпотията нема да загине, както се пее в една песен) и симпатизираме на магьосниците от Невидимия университет, които отново взривяват цял един свят по невнимание.

На среща, посветена на научната фантастика, зоологът Джак Коен ненадейно излива част от бирата си в скута на Пратчет. Следват извинения, кратка размяна на любезности и всичко свършва дотук. Животът обаче (който според Ринсуинд е продължителна скука с кратки периоди на смърт) решава да срещне двамата съмишленици отново. Този път на научна конференция в Хага, където първо ескалира напрежението, а впоследствие и приятелството. "Ние сме куп богати писатели, говорим с феновете си от добро сърце и искаме да им кажем: парите нямат значение." Репликите (включително и на Пратчет) в този тон отприщват гнева на публиката. Пратчет е замерен с домат, а на яростното "Кой направи това?!" Коен изкрясква: "О, я млъквай!". И това е началото на едно красиво прия-телство, довело до няколко книги (с помощта и на математика Стюарт), обединяващи науката и приключенията. Изданието на Сиела е първа част от поредицата, в която симпатичните магьосници от Невидимия университет пак симпатично оплескват нещата, създавайки нов свят, където (ай, карамба!) действат не декретите на магията, а законите на физиката. "Защо толкова хора твърдят, че са били отвличани от извънземни, и как това може да е свързано с измирането на динозаврите?", четем в анотацията на книгата и честно, нямаме търпение да разберем отговора.

П.П. Ринсуинд пак е опитно зайче.

"Ако, преди да седне да пише 1984, Оруел беше решил да пробва ефекта на ЛСД и екстази едновременно, би се оказал с нещо като Дневник, намерен във вана", четем в една от многобройните анотации на книгата. А тя е истински абсурдна и причудливо сложна сатира на бюрократичната нелепост и параноята на съвременния свят. Написан през 1961, романът продължава да звучи актуално и днес (ако наскоро сте имали работа в държавната администрация, нелепостта в Дневник, намерен във вана ще ви се стори тревожно позната). Анонимният герой, който живее в гигантска сграда без прозорци в недрата на планина, заедно с всеки, когото някога е имал възможността да срещне, получава специална мисия срещу врага. Само дето не е съвсем сигурен кой точно е врагът и дори дали такъв действително съществува. Клетият кандидат-агент прекарва цялото си романно време в срещи с нелепи, безполезни герои, опитвайки се да установи какви, по дяволите, са получените от него инструкции. Освен за ценителите на научната фантастика книгата е задължителна и за любителите на Кафка и кафкианството, както и за феновете на Борхес.

Флъш е биография на изтъкнат представител на Викторианската епоха, но за разнообразие, с повече крака от обичайното. По-конкретно – четири. Защото Флъш е чистокръвен кокер шпаньол, собственост на друг изтъкнат представител на Викторианската епоха, поетесата Елизабет Барет, която се омъжва за (изтъкнат представител на Викторианската епоха, разбира се) Робърт Браунинг, с когото преди това са разменили тонове любовни писма. "Бях толкова уморена, след като завърших Вълните, че лежах в градината и четях любовните писма на Браунинг. Фигурата на кучето толкова ме разсмиваше, че не можах да устоя и да не му вдъхна живот." Резултатът е "смесица между реалност и фантазия, един от най-очарователните романи в модерната класика!".