Марк Ланеган: гласът, който накара и Дявола да настръхне

7 март 2022 текст Ивайло Александров
Ако Том Уейтс и Пати Смит имаха копеле, вероятно щеше да пее и пише като Марк Ланеган. Певецът, китарист, композитор, поет е сред най-ярките пламъци на алтернативната рок сцена. Още от средата на 80-те с легендарната прото гръндж банда Screaming Trees, през участието му в култовите Mad Season, запазеното му място в редиците на Queens of the Stone Age, до силно личните, блусарски солови албуми Марк е сред тези артисти, които следват собствена посока и светят напред като фар за идващите след тях.


Името му никога не застана толкова високо в ефира, колкото това на по-младите му колеги Лейн Стейли, Кърт Кобейн или Еди Ведър. Вместо това обаче, разгръщайки таланта си на поет и певец из недрата на рок ъндърграунда от 80-те, та до днес, Марк Ланеган създаде пищно и влиятелно наследство. И си отиде на 22 февруари, оставяйки над 30 албума, в които има интегрално участие, още десетки записи, в които е гост музикант, 2 книги с поезия и 2 автобиографии. И това на фона на десетилетия борба със зависимости, депресия, моменти без доходи и дом и все пак винаги силно уважавана фигура в рок средите.

Screaming Trees
Първата група, създадена през 1984, когато братята Конър (Гари Лий, китара и Ван, бас) придърпват за нова банда певеца Марк Ланеган и барабаниста Марк Пикърел. Ланеган споделя, че в началото се е пробвал за барабанист при братята, но бил толкова трагичен в тази си роля, че са го изтъпанили за певец. Още тогава прави впечатление грапавият му баритон. Музиката на бандата се люшка удобно между блуса и психеделията на The Doors и The 13th Floor Elevators, но с влияния от гаражния рок и пънка. Хващат вниманието на Грег Джин – китарист на култовата хадркор бригада Black Flag, и той издава ранните им ЕР-та и албуми през лейбъла си SST. Първият им албум Clairvoyance (1986) се влива в зараждащата се гръндж вълна заедно с ранните записи на Green River, Melvins, Soundgarden и Mudhoney. А и родният им Елънсбърг е на по-малко от 200 км от Сиатъл. С взрива на грънджа Screaming Trees влизат в редиците на лейбъла Epic. През 1992 излиза Sweet Oblivion, който ражда и най-големия им хит – Nearly Lost You. Парчето става популярно заради филма на Камерън Кроу Singles (Любовни квартири). Албумът става най-успешният за групата. Но дупката от 4 години между него и следващия Dust, задълбочаващите се лични проблеми на Ланеган, напускането на барабаниста Марк Пикърел, водят до отлив на внимание и бандата така и не получава място сред големите. Затварят страницата Screaming Trees през 2000.

Сам
В края на 80-те Марк е написал текстове, които не пасват на Screaming Trees, и желае да ги облече в по-семпли мелодии, изчистени от динамиката на основната му група. Повече блус, повече фолк. След концерт на Screaming Trees се запознава с 22-годишния тогава Кърт Кобейн – голям фен на бандата. Двамата стават близки приятели и през 1990 Марк кани Кърт и Крист Новоселич да участват в първия му солов албум. The Winding Sheet показва много повече блус и акустична музика, отколкото напомпан рокенрол. Дълбок, меланхоличен, третиращ проблемите на Марк с жените, със зависимост, депресия и безпаричие, албумът е силно личен и трогващ. Кобейн и Дейв Грол признават няколко години по-късно, че именно този албум е изиграл ключова роля за записите на техния MTV Unplugged. Whiskey for the Holy Ghost (1994) следва посоката на дебюта и продължава да третира личните лутания на Ланеган. Своеобразната блус/фолк трилогия е завършена след 4 години и албума Scraps at Midnight. През следващите години Марк записва и издава албуми с повече алтърнатив рок, но меланхолията и изповедите са константа в парчетата. Най-чести сътрудници в записите са Майк Джонсън от Dinosaur Jr. и Бен Шефърд от Soundgarden. Рамо му удрят и Дъф Маккейгън от Guns n‘ Roses, Джош Хоми и Ник Оливери (Kyuss, Queens of the Stone Age).

В добра компания
През годините Марк Ланеган работи с някои от най-забележителните музиканти на Америка. През 1995 излиза албумът на Mad Season – проект, включващ вокалиста на Alice In Chains Лейн Стейли, барабаниста на Screaming Trees Барет Мартин, китариста на Pearl Jam Майк Маккрийди и самия Марк Ланеган. Албумът им Above и до днес е считан за едно от най-знаковите издания на гръндж вълната. През 2000 приятелството му с Джош Хоми и Ник Оливери го превръща част от състава на Queens of the Stone Age, като пее в цели 6 албума на бандата. Марк твърди, че работата му с QOTSA му е носила най-голямо удоволствие. „Страхотно беше да съм в група с най-добрите ми приятели.“ Между 2004 и 2011 Марк Ланеган издава два албума и един ЕР с бившата певица на Belle & Sebastian Изобел Кембъл. Горе-долу по същото време записва един албум и един ЕР и с певеца на Afghan Whigs Грег Дъл под името The Gutter Twins. Дели сцена или студио с още много големи артисти, от Моби и UNKLE, през Пи Джей Харви, та до Ник Кейв и Уорън Елис. През 2013 и 2018 излизат и два албума, които записва с британския мултиинструменталист Дюк Гарууд.

На книга
През 2017 излезе първият сборник с поезия и есета на Марк Ланеган I Am the Wolf: Lyrics & Writings, а малко след това (2020) Марк издава и биографията си Sing Backwards and Weep. В началото на 2021 пусна още една компилация с поеми. По същото време Марк Ланеган е повален от Ковид-19 и няколко месеца се бори за живота си, като на няколко пъти изпада в кома. Възстановява се продължително, а битката описва в книгата Devil in a Coma, която излезе малко преди Коледа на 2021.

No Easy Action
Житейският път на Марк Ланеган е осеян с кратери. Още на 12 тръгва пие и играе комар. На 18 вече е арестуван многократно за кражби, взлом, измами и наркотици. Флиртът му с хероина продължава десетилетия, като през 1992 едва не коства дясната му ръка, толкова възпалена, че докторите обмислят да я ампутират. В началото на 90-те Марк остава бездомен и работи каквото му падне – от строителен работник, до иконом в къщата на Дъф от G‘n‘R. Но последните 20 години са най-продуктивните в живота на Ланеган въпреки постоянните трусове. Издава и участва в над 20 албума, записва и пише – огънят на вдъхновението му е несекващ. А гласът му, този така разпознаваем дрезгав тембър като пила в кадифена ръкавица сякаш става все по-благороден и топъл през годините. Макар и никога да не става звезда в истинския смисъл, Марк Ланеган кара хиляди хора да прегърнат изкуството му и да открият уют в меката меланхолия, струяща от музиката и поезията му. А когато си отиде, колоси като Иги Поп и Ник Кейв заявиха гордо: „Твой фен“.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.