Албуми в повече, vol.2

17 февруари 2022 текст Кристина Йорданова
Януари беше време за силни албуми, от които не можахме да си изберем фаворит за постоянно въртене. Все пак имаме само едни 24 часа на ден и няколко попадения, за които се сещаме още със ставането. Но ето че Spotify ни открехна за 5, които със сигурност ни затрудниха повече от другите – от космически светове през носталгия с брокат до едно по-различно връщане във времето, където не ни се става. А чистилището е за накрая.


The Gods We Can Touch
Aurora
Aurora плете своите магически мелодии от Норвегия и в автобиографията си вече пише саундрака на Замръзналото кралство 2, но влиза в плейлистите ни и с музика, която ни води в други светове. Албумите, с които ни въвлече в тях – Different Kind of Human и All My Demons Greeting Me As A Friend, ни готвеха дълго за мекия є, многопластов стил. А сега влизаме в ерата на The Gods We Can Touch и не можем да сме по-доволни. Парчетата тук се спускат по космическа пързалка и всички те съдържат от специалния си лоуфай вайб, но Everything Matters със сигурност си я пуснахме около 13 пъти повече от останалите. Защото ни занимава със звездите и трансформацията, а с гласа на френската певица Pomme в края ни отвличат от ежедневието, в което е много лесно да се губиш, без да виждаш смисъл и величина, по-важни и големи от всичко останало. Oстаналите песни от албума създават галатика, в която влизаме с цел да се почувстваме по-малки от всяко злободневно нещо, което ни тресе 24/. И просто се радваме, че ги има.

  

Fragments
Bonobo
Нали познавате онези моменти, в които ви наляга носталгията, всичко е леко замъглено, а контурите на телата около нас спират да са сенки и се превръщат в брокат? Точно такова е чувството, когато слушаме албума Fragments на Bonobo. Започва силно. Shadows се вихри между висококачествени синтезатори и зеещи струни, а Джордан Ракей се включва с леко безобидни R&B вокали, които обаче оцветяват общото по безпогрешен начин. Bonobo, или Саймън Грийн, както най-вероятно пише на табелката на вратата му, изгражда това хаус/техно преживяване със семпли, част от които смело можем да наречем сладникави. Затова не можем да дадем оценка 10 от 10, но пък го хващаме в добра светлина с парчето Otomo, за което ползва кабагайди и гласове, слезли право от Родопите. Нататък разчупва темпото с Tides и Sapien, но всичко между тях и след тях чувстваме като епизод от сериала Euphoria и със сигурност бихме се върнали за още.



Brightside
The Lumineers
Тази група абсолютно никога не пропуска, когато реши да излезе с нещо ново и да подръпне струна от нашата инди душа. С Brightside обръщат една чаша, пълна с оптимизъм и доливат нашата в продължение на малко повече от 30 минути. С първата глътка албумът ни разказва за много сълзи, цигари и вълшебни гъби, докато стоим на мост, от който се провикват: I’ll be your bright side baby tonight. Скокливото пиано и стихове в А.М. Radio пък са 100% писани за пеене от цяла тълпа по фестивали. Виждаме и герои през прозорец с по-класическо звучене в парчето Big Shot. После The Lumineers ни дърпат в Never Really Mine, от която засядат малки изречения като Say it once so the neigh-bors all can hear you/I‘m the one who was never gonna play to lose. Завършваме с Reprise и няма как да не се зачудим дали не ни чака още нещо от тях съвсем, съвсем скоро.



Caprisongs
FKA Twigs
Очевидно носталгията е нещо, което преследва музикалните линии от известно време насам, а когато някой направи касета, почти се просълзяваме за време, за което не знаем почти нищо, защото сме били в детската градина. Но ето я, FKA Twigs иска да подадете нейната касетка на любовници, приятели или семейство – нещо, което тя най-вероятно е направила с албума Caprisongs. Започва с пластмасов звук от поставяне на микстейп в дек и стартира една въртележка от парчета, на фона на които лесно поклащаме глави в ритъм. Чуваме и добре помислени гости, като The Weeknd, Джорджа Смит и Shygirl. Ако си представим, че сме в кола, този албум донякъде е за самотни разходки с нея, докато се чувстваме под контрол, пътувайки през собствените си желания и любопитство. Ние вече сме безстрашни и нищо друго не е важно.



Dawn FM
The Weeknd
Шедьовърът на The Weeknd Dawn FM ни заведе от другата страна и ни показа, че там си имат персонализирано ретро радио. С перфектни звуци, които препращат към 80-те, новото от The Weeknd дойде при нас без фойерверки, но с ясната концепция за живота и смъртта. В едно от интервютата си Тесфайе казва, че албумът му ни води през тунел, в който има задръстване. Ти слушаш радиостанция за възрастни, а тунелът е чистилището. Въпреки всичко обаче The Weeknd е в постоянно търсене на по-красивото и възвишеното. А Джим Кери се включва като успокояващ глас, който в края ни казва: Sit back and unpack/You may be here a while, и след това следват думи, които искаме да чуем докрая. Време е да спрем да се съжаляваме, да се разберем с хаоса и да затапим срама, докато още можем.



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.