Още като малко момиче отгледаната от баба си Вишневская се сдобива с комплект грамофонни плочи, на които е записана операта на Чайковски Евгений Онегин. Баба ѝ Дария не доживява Деня на победата и още като тийнейджър Галина доброволства в местното звено за противовъздушна защита. Вечерите ѝ пък преминават в самодейно пеене, в борба за оцеляване и свързване на двата края. След края на блокадата младото момиче се записва в музикалното школо на Ленинград и едновременно с това работи като помощник осветител в Двореца на културата.

Първата ѝ сценична поява е току преди края на Втората световна война в рамките на оперета през 1944 година, когато ѝ се налага да замести заболяла солистка и да спаси спектакъла. Отново тогава Галина се венчава за моряка Георги Вишневский, а бракът им просъществува впечатляващите два месеца. С възцаряването на мира певицата опитва и от естрадната сцена, ала истински съдбовна е работата ѝ с вокалния педагог и експерт Вера Гарина. През 1952 година Вишневская вече е навършила цял четвърт век и случайно попада на прослушване в Болшой театър, където е избрана за главна солистка. Режимът на Сталин така и не узнава, че бащата на примата, изоставил я още като дете, е осъден като "враг на народа" и първата ѝ роля е на Татяна тъкмо в Евгений Онегин. Бележитите ѝ участия включват още Аида на Верди, Лиза в Дама пика, Наташа Ростова във Война и мир, мадам Бътърфлай на Джакомо Пучини и много други.

Визитата ѝ във вражеска Америка минава под надслова "нокаут за очите и ушите", а сащисаните янки са очаровани да видят истинска светска дама, вместо идеологизирана комунистка. Някои от най-видните композитори на епохата буквално се влюбват в гласа ѝ - сред тях са Борис Чайковски, Бенджамин Бритън, Марсел Ландовски и други. През 1970 година Вишневская е сред малцината артисти, отказали да подпишат писмото на интелигенцията против Александър Солженицин. В резултат на това четири години по-късно оперната прима и съпругът ѝ Мстислав Рустопович получават "творчески отпуск" и разрешение да напуснат СССР в посока САЩ, Франция и Великобритания.  Последната сценична изява на Вишневская е през 1982 година в Париж.

През 2002 година в Москва отваря врати Центърът за оперно пеене Галина Вишневская. Преди последния си дъх десет години по-късно останалата завинаги в историята изпълнителка заявява: "Аз, като руска жена и руска певица, считам за свой дълг да предам тъкмо на руските оперни певци това, което съм научила и узнала благодарение на моите незабравими учители."