Дейвид Боуи с нечуван досега архивен албум

1 декември 2021 текст Анастасия Стоева
Ексцентричен, смел, чаровен и гениален – Дейвид Боуи е едно от най-блестящите имена в музикалната история за последните десетилетия. Мъжът, който падна на Земята, кралят на гоблините, единственият и неповторим Зиги Стардъст ни напусна два дни след рождения си ден – на 10 януари 2016 година. Оттогава светът е една идея по-мрачен, а без дързостта и безкрайния талант на Боуи музикалната сцена никога няма да бъде същата. Щастливи сме, че непосредствено преди смъртта му успяхме да се порадваме на последните лъчи на неговото творчество - финалния му албум Blackstar.





Впоследствие имахме шанса да се докоснем до няколко нечувани досега компилации и колекции от живи изпълнения, но чуждата намеса в откриването, подбора и обработването на парчетата си личи. На 26 ноември обаче се сдобихме с ново парченце от пъзела. Архивният албум Toy, първоначално предвиден да види бял свят през 2001 година, най-после може да бъде слушан като част от ексклузивен бокс сет, с който се сдобиваме от официалния уебсайт на артиста. Албумът включва записи на някои от най-старите песни на Боуи, част от тях написани дори преди излизането на музикалния му дебют.

Записването на Toy през 2000-a година е тясно обвързано с тогавашното решение на музиканта да прекрати изпълненията на най-популярните си хитове. Като поанта на дотогавашната му кариера той избира около дузина свои стари записи, които да претвори с помощта на колегите си Марк Плати, Стърлинг Кампбел, Гейл Анн Дорси, Ърл Слик, Майк Гарсън, Холи Палмър и Ем Грайнър. Първоначалната идея е 14-те песни, изгубени на фона на шедьоври като Life on Mars и The Man Who Sold the World, да бъдат записани наведнъж и пуснати в продажба при първа възможност. Плановете обаче пропадат, при което Дейвид продължава напред със следващите си проекти, а Toy остава забравен на заден план в продължение на две десетилетия.

Албумът е изцяло издържан в типичния стил на изпълнителя, а контрастът между мелодичността на старите му композиции и модерното звучене на аранжиментите постига интересен ефект. Измежду песните се открояват няколко, на които си заслужава да бъде обърнато специално внимание. Това са галещите ухото прогресии на Youve Got A Habit of Leaving, емоционалната балада Shadow Man, енергичната Cant Help Thinking About Me и, разбира се, заглавната песен Toy. Въпреки че не можем да сравним албума с величието на други произведения на Боуи, досегът до скритите кътчета на творчеството му ни носи вълнение и възхита. По този начин той се завръща при нас, за да ни даде още нещо от себе си.

Изненадите не свършват тук. Наскоро бе обявено, че предстои излизането на нов документален филм за Боуи, съдържащ редки и непознати за публиката записи. Режисьорът, захванал се с нелеката задача да обработи хиляди часове видеоматериал, е Брет Моргън. Това не е първият му такъв проект. През 2015-а година той разгърна пред света някои от най-личните и искрени елементи от живота на Кърт Кобейн в документалната лента Montage of Heck, така че сме уверени в опитните ръце, заети с работата по бъдещия филм.

Така или иначе, колкото и да се опитваме да върнем времето назад, плочата се върти само в една посока. Продължаваме напред, но нищо не пречи междувременно да помечтаем за един велик космически музикант под звуците на 14 от неговите изгубени мелодии.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.