Какво не знаехме за... Ян Гарбарек

18 октомври 2018 текст Севда Семер
Знаем със сигурност, че този норвежки саксофонист идва за концерт на пловдивския джаз фест и билетите вече са изчерпани. Това обаче е само спирка от турнето му – следващите два месеца може да го хванете из Европа.


И има защо: от саксофона му заедно с музиката сякаш излиза нисък облак, който те привлича в атмосферата си, без да разкрива всеки детайл веднага. Първо звучи като минимализъм, после забелязваш отпечатъка на експерименталния джаз, накрая улавяш и нещо езотерично. Чуйте още – ако не пътувате сега към Гарбарек, поне може да го поканите вкъщи през колонките си.

МОМЧЕТО
Когато е тийнейджър, за него музиката няма специално значение – освен че му е приятно да танцува с момичетата на Елвис или каквато друга плоча има подръка. Един ден обаче чува по радиото саксофониста Джон Колтрейн. Спира омагьосан и слуша до финала, когато радиоводещият обявява края на седмичния час за джаз – така Ян за пръв път разбира какво означава тази дума. Намира албум на Колтрейн и две години го върти всяка сутрин. Скоро започва да тормози родителите си да му купят саксофон, но когато най-сетне инструментът ляга под коледната елха, само маркира още две седмици чакане: оказва се, че е стар и има нужда от ремонт. Докато го поправят, Гарбарек започва да чете книжката с инструкции и да упражнява позициите на пръстите като плувец на сухо. После хваща саксофона и просто започва да вади мелодии от него.

ИМПРОВИЗАЦИЯТА
Веднъж Гарбарек свири с пианиста Джон Ръсел, който му дава две ноти и му казва: "Свири само тези двете в продължение на пет минути". Така Гарбарек намира значението на свободата: да не си фантазираш за всичко, което може да се случи, а да направиш максималното с това, което имаш. Джазът през 60-те често е описван като свободен, но според Гарбарек тогава всички звучат сходно, докато любимата му джаз импровизация дава възможност да извадиш най-интересното от ограничен ресурс. Този принцип за него важи при всякакви ограничения. Когато един критик му казва, че джазът му звучи "прекалено норвежки, по дяволите", той го приема като комплимент: "Да, аз съм един проклет норвежец! Колко хубаво, че мога и така да звуча."

ДИСЦИПЛИНАТА
Докато го слушаш, джазът звучи сякаш изисква единствено свобода и импровизация. Като с всяка професионална лекота обаче, и неговата е градена с години упражнения в търсене на съвършенството. В малкото моменти, когато не е на турне, най-важното за Гарбарек е улавянето на ритъм, който му е станал любопитен в света навън. Вкъщи предпочита да свири в стая със сурова акустика. Изгражда я по такъв начин, че всеки грешен звук да пружинира наоколо и да се чува напълно ясно. Звучи като болезнена работа и е: "Накрая в една нормална стая сякаш можех да летя. Все едно имах криле и всичко звучеше прекрасно. Тази скована дисциплина ми даде много добри резултати".

ГАРБАРЕК & ГАРБАРЕК
Щяхме да ви кажем направо, ако славата на дъщеря му Аня Гарбарек, също музикант и композитор, се държеше не на собствени крака, а от патерицата на фамилията й. Тя обаче прави електронна музика със свой почерк – минава от трип-хоп до експериментален джаз, от спокойствие с разлят глас до тревожни истории за духове. Албумът й Balloon Mood полита до списъка с най-важните в музикалната история на Норвегия. Сигурно си мислите, че да отраснеш с такъв баща задължително те прави музикант, но всъщност това за малко да не стане. Като дете Аня често е по турнета с Ян и по-късно признава, че дори не харесвала музиката му, която й звучала някак физически неудобно. Днес вече казва, че баща й, който се появява и в някои от песните й, е основно влияние, а той от своя страна също говори за нея като вид влияние.

На Пловдив джаз фест от 31 октомври до 3 ноември има и други концерти, вижте програмата на @Plovdiv Jazz Fest


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.