„Фермата на животните“ - класика в черно и кабаре

24 септември 2021 текст Десислава Желева снимка Иван Дончев
За да поставиш Джордж Оруел на театрална сцена в кабаретен дух, ти трябват смелост, притеснително добра актриса и усет към джазиране на метафорите.Тандемът Десислава Шпатова - Снежина Петрова отново демонстрира оригиналност и изкусност при овладяване на класическо произведение, този път във Фермата на животните. Представлението е част от репертоара на Театър 199, а премиерата му бе през февруари миналата година.


Още с влизането си в залата зрителят е посрещнат от познатата тясна сцена на театъра. Този път ниският таван сякаш играе специална роля в сценографията, тъй като засилва усещането за тъмнина и тягостност. Из въздуха се носи усещане за кадифе, кабаре и пури. Тук е построена алегоричната ферма на Джоунс, която съвсем скоро е превзета чрез бунт на животните в нея. Метежът е предвождан от свинете, които привидно желаят да управляват фермата в равенство и братство заедно с останалите ѝ обитатели. Както обаче е известно, всички животни са равни, но някои са по-равни от останалите и така прасетата малко по малко застават начело на йерархията, като откриват замайващото сладко пиянство на диктатурата и контрола.

Това е история за животни - прасета, коне, патици, овце. Образите им са ярки и силно типизирани – диктаторът, повърхностната хубавелка, страхливецът – и във всички тях се превъплъщава една единствена актриса – Снежина Петрова. Около нея на сцената са нейните студенти, които изпълняват пряката и преносна роля на нейни беквокалисти. Снежина Петрова рязко влиза от образ в образ, спори със себе си, преоблича персонажите си в коренно различен емоционален спектър, тембър, енергия. Фермата на животните безспорно е едно от представленията, в които актьорската ѝ мощ впечатлява най-взривно. Лекотата, с която води диалози със самата себе си, без това да изглежда шизофренично, предразполага зрителя да потъне изцяло в сюжета.

За да бъде всичко още по-причудливо и внушително, постановката е отчасти и мюзикъл. Мрачната кабаретна, но едновременно с това и минималистична стилистика, акомпанират на сюжета по оригинален начин и го показва на публиката от нов ъгъл, извън от клишето, в което творчеството на Оруел често е затваряно.

Новелата Фермата на животните излиза за първи път на 17 август 1945 година. Написана е за няколко месеца по време на съюза на Великобритания и Съветския съюз срещу нацистите. Въпреки ситуационната конкретика, заради която Оруел създава алегорията, основните тематики на текста могат да бъдат пренесени в различен времеви контекст и да са все така устойчиви. Осъществим ли е митът за равенство и братство? Възможен ли е бунт срещу диктатурата? Неизбежен ли е тоталитаризмът?

Смелият подход към прочитането и разчитането на Оруел е правилният подход - онзи, който счупва рамките на демагогията и на класическото възприятие, за да извлече основната идея и да я адаптира на съвременен език. Десислава Шпатова прави не само това. Тя адаптира едно от най-популярните и експлоатирани литературни произведения, култово с посланието си и винаги актуално, и го облича в черните дрехи на класиката. Тези дрехи изглеждат съвсем намясто във всеки исторически период и по време на всяка политическа криза, а изобретателността, с която Шпатова подхожда, и шеметната актьорска игра на Снежина Петрова са напълно достатъчна причина представлението да се посети от всеки, който се интересува от театър.



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.