Програмата

Американският актьор, режисьор и продуцент Джон Малкович се насочва към България през 2024, за да се присъедини към екипа на Народния театър.

Всичко, което разказва, показва, възхвалява, обхожда и разглежда тази наша вечна любов София, се нарежда първо в списъка ни с интереси. Ето защо с нескрито удоволствие ви съобщаваме, че на 10 януари стартират новите епизоди на дългоочакваната поредица 5 минути София, която точно в пет минути ни показва различни квартали, събития, личности, легенди и артефакти от историята и културата на древната ни столица.

През изминалата година телевизията ни беше ценен спътник в моментите, когато светът престана да бъде „навън“ и се ограничи в траекторията между леглото, хладилника и дивана. Пожелаваме си занапред застояването между четири стени да ни се случва все по-рядко, но каквото и да стане, сигурно е, че добавянето на още заглавия в плейлистите никога няма да ни омръзне. Ето какво ново се задава по тв платформите в идните месеци.

Режисьорският дебют на Маги Джиленхол е суров и безпощаден поглед към майчинството, какъвто киното рядко смее да покаже. Той разбива стереотипа за майчинския инстинкт и показва родителската отговорност с цялата ѝ тежест и безвъзвратност. Именно затова този филм е важен за демитологизирането на образа на жената, изобличавайки често осъждани, но твърде реални проблеми.

Премиерата на Петя на моята Петя трябваше да се състои на Sofia Film Fest през март 2020, ала всички знаем какво ни сполетя тогава. Две години по-късно броим дните до 21 януари, когато филмът, посветен на Петя Дубарова, ще се появи на голям екран из киносалоните в България

Един век след зараждането на Съюза на българските артисти честваме юбилея с документален филм по Българската национална телевизия.

Прожекцията на Анет започва с обръщение и молба от режисьора – публиката да не аплодира, да не пее, да не се прозява или смее, дори да не диша. Така и правим, защото от първата нота до финалните надписи този филм ни оставя без дъх.

Разгръщаме лентите, които ще се прожектират в киносалоните от тази седмица насетне.

Този декември екипът на Кинематограф ни е подготвил програма, изпълнена със зимни вълнения, загадъчни трилъри и стоплящи духа сцени. Събитията са тематични и има по нещо за всекиго. Въпреки това напомняме, че повечето от избраните филми не са подходящи за деца. Билетите за всички прожекции, с изключение на тази в Гьоте-институт, са на цена 10 лева.

„Историята не мълчи. Колкото и да я присвояват, разчленяват и изопачават, човешката история просто отказва да остане със запушена уста.“

С този цитат на уругвайския журналист Едуардо Галеано завършва новият филм на Педро Алмодовар Паралелни майки. В известен смисъл тези две изречения наистина запечатват есенцията на лентата – чрез приемствеността на поколенията историята продължава да живее.

Поредицата Jurassic Park всява ужас, възхита и страхопочитание в душите на поколения наред. Навярно много от нас помнят трепкащия образ на велоцирапторите в стария обемист телевизор късно вечер, оживял по-късно през нощта в детските ни сънища. Макар и вече позабравили мечтата да се покатерим на гърба на диплодока и да се повозим, ние все още с копнеж обръщаме поглед 65 милиона години назад във времето, когато на Земята са властвали тези великолепни създания.

В края на лятото поехме на пътешествия из необятния свят на Sofia DocuMental - фестивала на смелото кино с фокус върху човешките права. Току преди същинската зима коледните кино подаръци подраняват с онлайн издание на феста и подбрана селекция от най-добрите му филми, достъпни единствено в България между 9 и 19 декември.

Филмите за пътуване във времето не пропускат да очароват зрителите с комплексния си многопластов сюжет и преобръщането на причинно-следствените връзки. Когато последваме някой герой в пътуването му между миналото, настоящето и бъдещето, сюжетните линии се разклоняват, дублират се и се изменят, залозите се вдигат, а напрежението се покачва.

Щастието е относително понятие, върху чието значение философите размишляват от стотици години. За ценителите на малките удоволствия в живота то се открива в простичките детайли – насладата от хубавата храна, хармонията с природата, гласа на кукумявката в нощта. В този смисъл източникът на радостта е мимолетен, но ехото му резонира в душата ни дълго след това.

Хорърите сграбчват публиката за гърлото още от ерата на нямото кино, уповавайки се единствено на елементи от първичния филмов език, затова сваляме шапка и присъждаме екстра точки за изобретателност на режисьорите им. Навръх Хелоуин предпочетохме да заменим кървавите слашъри с черно-белите класики в жанра – даваме ви три щедро сиропирани със съспенс причини защо.

2021 година, месец октомври. Часът е 11:00 преди обед. Пред мен се простира огромният киноекран. Веднага след началото на прожекцията на Дюн обаче се транспортираме в много далечно бъдеще и вече годината е 10191, , а човечеството е в процес на технологичен подем и душевен упадък. За минути напълно забравям за планетата Земя. Всъщност, тези, които вече са чели научнофантастичния бестселър на Франк Хърбърт отпреди почти 60 години, знаят, че според сюжета човечеството отдавна не се намира на нея.

Преди официално да ни залее масовата Хелоуин истерия, разполагаме с още цели две седмици да поглезим ценителя в себе си с изискани хапки кино от програмата на продължаващия литературно-филмов фестивал CineLibri. Екранизираните заглавия тази година са 49 и до едно си струват билета за прожекция (или онлайн абонамента), но тук се спираме на 10, за които да се оглеждате с повишено внимание.

Вече е ясно българското предложение за Оскар за идната 2022 година. Филмът на Ивайло Христов Страх се състезава за предстоящите номинации за наградите на Академията с филмови продукции от 33 държави. С монохромната си визия и актуална тематика Страх преборва предубежденията и ни призовава да погледнем отвъд различията между хората.

Мрачните октомврийски дни са перфектният декор за зловещо настроение. Улиците вечер стават все по-празни, а миризмата на дъжд и белите ореоли около уличните лампи провокират въображението ни да търси нещо подозрително навсякъде: „Видя ли онази сянка там преди малко? Не върви ли някой след мен? Защо прозорците на тази изоставена къща са зазидани?“

В началото на октомври посрещнахме първото издание на филмовия мини-фестивал CineRoma. Събитието се организира съвместно от Гьоте-институт и Дом на киното като част от проекта Медиен инкубатор. Целта на CineRoma е да представи селекция от филми, създадени от или за ромското общество на Балканския полуостров, както и да инициира диалог за отношението към тази етническа група. Сред подбраните филми е Аферим! на румънския режисьор Раду Жуде. Филмът е избран за финална прожекция на фестивала и е представен от българския продуцент, работил по него - Росица Вълканова.