Програмата

Розамунд Пайк ни гледа от екрана като злодея Марла Грейсън в I Care a Lot и с нея прави Ейми Елиът-Дън от Не казвай сбогом да изглежда като монахиня. С ръка на сърцето можем да твърдим, че това е едно от най-добрите ѝ актьорски попадения, но това е само част от причините да отделяме тези редове.

Мартин Скорсезе е универсално признат за най-добрия жив режисьор най-вече заради умението си да се разхожда до различни жанрове с краен резултат, при който става трудно да го сгрешим с някой друг.

Преди да потече по стрийминг платформата Netflix, ви брифирахме за тази анатомия на чувствата между четири стени ето тук. Сега замахваме към всичко това от гледната точка на зрители, така че четете внимателно.

Тази седмица в кината влизат:

Семейство Симпсън успешно сатиризира Америка и света вече 32 сезона и 695 епизода. Сериалът взима приза и за най-дългия класически ситком в ефира, по простата причина, че Барт, Лиса и Маги не порастват – това семейство си остава едно и също до безкрай.

Един от най-романтичните градове няма как да не е от любимите декори за кинотворците от цял свят. Париж обаче има много по-специално място във филмовата история – тя започва именно там.

Малките детайли в атмосферата превръщат този нео-ноар трилър в нещо повече от поредната детективска история.

Влизат в кината от 12 февруари.

Джоузеф Франк Пеши, по-известен като Джо, е един от най-уважаваните актьори в Холивуд с редкия талант да разсмива и разплаква еднакво добре в комедии и драматични сцени.

Тя е стихията на българското кино и театър. Тя е високата буря от смях и емоция. Тя е туптящото сърце на сцената.

Всички актьори донякъде могат да пеят, но не всички музиканти играят добре, въпреки че непрекъснато се опитват.

Най-дълбоките филми подхождат към въпроса за смисъла на живота чрез внушение в сюжета, а не през философстване в диалога.

Ето какво гледаме за първи път в кината тази седмица.

Златна Прага е любима локация както на бираджиите, така и на кинаджиите. През годините чешката столица приютява не една и две филмови продукции, които се люлеят между жанрове като шпионски съспенс и вампирска готика.

Хаяо Миядзаки е един от най-важните творци в киното с ролята си на баща на модерната анимация, но стилово му влияние е осезаемо във всички жанрове на съвремието.

Понякога киното е повече позиция, отколкото конкретни герои и история, както е случаят с Promising Young Woman.

Стенли Кубрик е за киното това, което са Pink Floyd за музиката – артист без аналог с абстрактно и дълбоко послание, искрящо през филтъра на перфекционизма.

Напоследък сме свикнали бруталните драми да идват от гетото, пълни с грозни интериори, сред които камерата се клати, а героите са на ръба на човешкото.

Дайте ми кафе и телевизия, меланхолично припяваха Blur преди двайсетина години, събирайки в една строфа всичко, което ни трябва, за да изпаднем в блажено невежество, когато реалността дойде отгоре. Кафето и всякакви други заместващи напитки са ваша грижа – от нас имате няколко актуални заглавия, които си струват месечните абонаменти за стриймване.

Малко режисьори имат толкова характерен стил, че да намерят място в речника, но Дейвид Линч е един от тях.