Дюн - епично пътешествие през времето и пространството

22 октомври 2021 текст Ража Ел Мадхун
2021 година, месец октомври. Часът е 11:00 преди обед. Пред мен се простира огромният киноекран. Веднага след началото на прожекцията на Дюн обаче се транспортираме в много далечно бъдеще и вече годината е 10191, , а човечеството е в процес на технологичен подем и душевен упадък. За минути напълно забравям за планетата Земя. Всъщност, тези, които вече са чели научнофантастичния бестселър на Франк Хърбърт отпреди почти 60 години, знаят, че според сюжета човечеството отдавна не се намира на нея.


Откриващите сцени ни пренасят на  пустинната планета Аракис, съсипана от династията Харконен. Управляващите източват Подправката – най-ценния ресурс на Вселената – и потискат Свободните хора, които от стотици години наричат планетата свой дом. Препратката към наболелите теми за системата на колонизацията и източването на петрола е очевидна, а тези проблеми са актуални под една или друга форма от времето на създаването на романа до ден днешен.

По необясними императорски разпоредби властта се прехвърля към династията Атреиди, чийто лидер е Дюк Лето Атреиди (изигран от Оскар Айзък). Този обрат в управлението води до изгонването на предишната династия от планентата, слагайки край на нейното царуване. Оттам нататък действието ни завихря в шеметен епос, завръзката ни грабва и не ни пуска и за секунда в следващите няколко часа.

Ролята на Тимъти Шаламе в образа на Пол, потенциален бъдещ „месия“, който върви по тънката линия между юношеството и зрялостта, допринася за усъвършенстването на това изживяване. Младежът започва да получава видения за мистеризоно момиче от планетата Аракис (Зендая), което има малка роля във филма, но засилва любопитството на зрителя. Освен Шаламе и Зендая зрителите срещат и други добре познати от големия екран актьори като Оскар Айзък, Джош Бролин, Стелан Скарсгард, Ребека Фъргюсън и Хавиер Бардем.

Дюн е епична космическа „опера“, режисирана от Дени Вилньов – майсторът, създал множество кинематографични шедьоври като Блейд рънър 2049, Първи контакт и Изпепелени. Филмът е същинско аудиовизуално пътешествие, създадено за големия екран. Ефектите, сценографията, костюмите и най-вече музиката, композирана от Ханц Цимер в неговия типичен стил, разтягат въображението, пренасят зрителя далече от повтарящото се ежедневие и изострят сетивата до такава степен, че след почти тричасов маратон на съзнанието и подсъзнанието, моментално ти се иска да изживееш Дюн: втора част. Иначе казано това е продукция, която прави връщането към реалността трудно.

Цветовата гама във филма е приглушена и на моменти се ограничава до набор от нюанси на сивото, черното, бялото, синьото и жълтото, създавайки хипнотизиращ ефект. Филмът е изпълнен с интимното чувство за опасност и мистерия. Наблюдават се и елементи на архитектурен брутализъм, което на моменти ражда усещане за красива потиснатост.

Дюн представя една грандиозна версия на света със своя собствена култура, общности и ритуали. Ще завърша с цитат на един от героите във филма: „Мистерията на живота не е проблем, който трябва да бъде решен, а реалност, която трябва да бъде изживяна“.



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.