- Дилън МакДърмът е висок 1.83 м- за кратко е излизал с колежката си Джулия Робъртс- има две дъщери от съпругата си Шива Роуз, с която се развежда през 2009 след 14 години брак- харесва японската кухня- през 1999 печели Златен Глобус за ролята си в Адвокатите
Дилън МакДърмът със сигурност не е сред най-успешните лица във филмовата индустрия и най-вероятно това няма да се промени в близко бъдеще. Зрителите, които го познават от малкия екран обаче, отдавна са го определили за свой любимец най-вече заради мъжкарското и в същото време меко излъчване, с което насища всеки свой персонаж. И макар че пробивът му се дължи по-скоро на късмет, отколкото на непосилен труд, той не приема славата за даденост и продължава да се оглежда за нови предизвикателства.
Синеокият актьор с грубовато изражение започва земния си път под името Марк Антъни МакДърмът на 26 октомври 1961 в американското градче Уотърбъри, Кънектикът. Когато бъдещата телевизионна звезда се ражда, неговата майка от италианско потекло – Даян, е едва 15-годишна, а баща му Ричард – само две години по-възрастен. През 1967 двойката се разделя, като децата остават при жената и всички заживяват при бабата по майчина линия. На 9 февруари същата година бившата госпожа МакДърмът загива при инцидент с огнестрелно оръжие, което е притежание на настоящия й приятел. В показанията си пред полицията мъжът се кълне, че пистолетът е гръмнал случайно, докато го е почиствал. Така или иначе злото е сторено – малкият Марк и сестра му Робин остават сираци и са поверени официално на грижите на своята прародителка Айвис.
Като тийнейджър МакДърмът започва често да отскача до Ню Йорк, където баща му държи заведение за алкохол. Неведнъж младежът се включва в работата, сервирайки питиета или за да разтърве някои от по-темпераментните посетители на бара. Междувременно не пропуска да се разходи до популярните нощни клубове, включително до култовото Студио 54. Днес актьорът признава, че по онова време се е чувствал доста некомфортно в собствената си кожа и поради тази причина е започнал да подражава на маниера на своите киноидоли Марлон Брандо и Хъмфри Богарт.
Докато той довършва обучението си в гимназия Holy Cross, баща му се жени за трети път, като булката е небезизвестният драматург Ева Енслър. Тогава тя е едва 23-годишна, а доведеният й син е само 8 години по-млад. След като официално го приема за свое дете, писателката взима Марк под крилото си и усилено започва да насърчава желанието му да овладее актьорската професия. Дори пише специални роли за него в пиесите си. Не след дълго се развежда с татко му, но дълбоката привързаност между нея и младия мъж се запазва. Когато след време Ева преживява спонтанен аборт, той взима името на нероденото й дете – Дилън – за свое и така изразява почит към загубата й. В същия период усилено посещава театрални курсове в университета Fordham и едновременно с това учи драма при Санфорд Мейснър в The Neighborhood Playhouse.
ПЪТ КЪМ ПРОБИВА
Дебютира на театралната сцена в постановките Golden Boy, Believe It, See It, Survival (1978) и Билокси Блус (1985). Филмовата му кариера стартира скромно с малка роля във военната драма Hamburger Hill (1987) и екшън-комедията The Blue Iguana (1988). През 1989 се снима в Туистър, разказващ историята на човек, който отчаяно се опитва да спаси приятелката и дъщеря си от наближаваща буря. Същата година по екраните излиза телевизионната драма Неонова империя, описваща възхода и падението на един мъж в измамно бляскавия Лас Вегас.
Следващите няколко години носят сравнително слаби участия в номинираната за Оскар драма Стоманени магнолии (1989), футуристичния хорър Hardware (1990) и уестърна Into the Badlands (1991). Почти без прекъсване следват трилърът Където кучетата спят (1991), романтичната комедия Момиче от Джърси (1992) и поява в страховитата поредица Разкази от криптата (1992). Само още едно заглавие дели Дилън от славата и това е напрегнатата драма The Fear Inside (1992).
Настъпва заветната 1993, а с нея и големият пробив на младия талант. Той получава шанса да се снима редом до великия Клинт Истууд в екшъна на Волфганг Петерсен Под прицел. По стечение на обстоятелствата г-н МакДърмът се запознава с бъдещата си съпруга Шива Роуз в деня, в който разбира, че е включен в каста на хитовата лента. Следващата година се присъединява към Уди Харелсън в забавния родео-екшън По каубойски (1994) и се включва в състава на затрогващата приказна история Чудото на 34-та улица (1994). Знаменателната кримка от 1995 – Дестини включва радиото, го поставя в компанията на всепризнатите зевзеци Джеймс Белуши и Куентин Тарантино. Пак тогава го откриваме на снимачната площадка на тъжно-смешния У дома за празниците (1995), където Джоди Фостър е в ролята на режисьор. Припомня си тръпката на живата игра в постановката Floating Rhoda and the Glue Man (1995), а впоследствие преустановява снимки за около две години.
ЗВЕЗДА ОТ ЕКРАНА
Точно в този период се случва поредният щастлив обрат в кариерата на Дилън. Близкото познанство с Истууд му осигурява среща с една от най-влиятелните фигури в телевизионния бранш. Става въпрос за продуцента Дейвид Кели, който тъкмо подготвя излъчването на адвокатска поредица, озаглавена Адвокатите (1997). Останалото, както казват, е история. Образът на младия идеалист Боби Донъл донася на талантливия представител на актьорската професия огромна популярност, която достига своя пик в деня, в който списание People го обявява за най-харесвания мъж в телевизионния ефир. Поредицата е свалена от екран през 2004, а ABC излиза с оправданието, че е принудена да съкрати бюджета на продукциите си. МакДърмът, който междувременно е напуснал шоуто, се завръща като гост-звезда във финалните два епизода.
Докато е зает в Адвокатите, успява да гостува в друга тв „рожба” на Кели – Али Макбийл (1998), и в епизод от комедийния Sin City Spectacular (1998). Не изоставя и пълнометражните ангажименти – през 1999 се забърква в любовен триъгълник с Нив Кембъл и Матю Пери в Танго за трима. Дванайсет месеца по-късно застава начело на група безразсъдни Тексаски рейнджъри (2001), а не след дълго става част от изпълнената с драматични обрати история на един Купонджия (2003). Пак тогава снима с Вал Килмър в създадения по действителен случай Убийства на Уондърленд Авеню (2003), партнира на Джон Кюсак и Джийн Хекман в съдебния трилър Присъда за продан (2003) и дори намира време да гастролира в ситкома Уил и Грейс (2003). В този отрязък от време получава предложение да се присъедини към екипа на секретна антитерористична организация в образа на специален агент Макс Кенъри. Минисериалът излиза под заглавието The Grid, а кастът му включва Джулиана Маргулис и Том Скерит.
2005 го среща с колоритния рап-изпълнител Снууп Дог и двамата завързват странно приятелство в драмата The Tenants (2005). Пленителната индийка Айшвария Рай го омайва с екзотични рецепти в романтичната комедия Повелителката на подправките (2005), а Морган Фриймън, Кевин Спейси и Джъстин Тибърлейк му правят компания в трилъра Едисън (2005).
ОБРАЗ В РАЗВИТИЕ
Отново отскача до театралната сцена, за да влезе под кожата на войник, страдащ от пост-травматичен стрес в пиесата на мащехата му The Treatment (2006). По-късно го виждаме за кратко в лекарската поредица 3 lbs. (2006) и в драмата A House Divided (2006). Забавният Unbeatable Harold (2006) е глътка свеж въздух преди поредната сериозна, а в случая и ужасяваща лента – Пратениците. Затрогващият West Texas Lullaby (2007) е последната спирка във филмографията на Дилън, преди да се отдаде на поредния хитов сериал – Баровци (2007). Той тръгва ударно с амбицията да се превърне в нещо като мъжкия еквивалент на Сексът и градът, но рейтингът му се оказва прекалено нисък и е свален от екран с актив от едва 11 излъчени епизода.
На 30 октомври 2008 списание TV Guide оповестява, че МакДърмът е потвърдил участие в сатиричния Горящи палми, осмиващ стереотипите, наложени в съвременното общество. През 2010 филмът е факт, а актьорът вече поглежда към следващото значимо телевизионно предизвикателство – шпионския екшън Мръсно синьо (2010). След 20 епизода като агент Картър Шоу, сменя жанра и амплоато, влизайки в мрачния и мистериозен свят на поредицата с елементи на хорър Зловеща семейна история (2011). Започна настоящата година с драмата Nobody Walks (2012), а до края й предстои да го видим на голям екран още два пъти – в романтичната притча на Стивън Чбоски The Perks of Being a Wallflower и политическата комедия Dog Fight.



