Световна резиденция


22 февруари 2018 текст Наталия Иванова снимки Анелия Тодорова
През 1884 Лидия Шакълтън отсяда в Кралските градини в Дъблин, за да изследва, рисува и документира живота на растенията. Престоят ѝ е дълъг и не пасва на нито едно определение, затова историята го дава сама: artist-in-residence. Ясно е, че век и половина по-късно почвата е друга, но пък днес вече можем да видим как артисти от цял свят пускат корени за кратко (от един до шест месеца) край Канала в София, за да порасне от впечатленията им изкуство. На прага на студиото на Евлоги и Христо Георгиеви 167 обаче се запознаваме първо с домакина на резиденцията – привет, World of Co.


"Колаборация, кооперация, но и контрасти – във всичко, което виждат, изживяват и провокира артистите", обясняват името си основателите Стела Каменова, Лидия Маджаров (и Даниел Маджаров, който в момента отсъства). Създаването на техния цял нов свят започва от гола идея – да направят резиденция в София, в каквато Лидия е работила в Берлин, но без да допускат някои грешки, видени там. Като това да не се обръща достатъчно внимание на гостуващите артисти. За целта трябва да наемат две наистина големи помещения – споделен апартамент, но с отделни стаи за 4-5 души, и студио за работа, където за всеки да има пространство. "Беше доста сложно да се обясни на собствениците какво е това "резиденция". Щом чуеха артисти, те първо мислеха, че говорим за актьори, които ще репетират шумно, а после се притесниха, че ще нарисуват стените или ще бъдат неконтролируеми – нали са хора на изкуството."


Хазяи авантюристи все пак се намират, пък и артистите (от фотографи до писатели, визуални майстори и художници в различни дисциплини) всъщност не създават грижи. Апартаментът, който World of Co наемат, е на паметника Левски, а студиото – стара кооперация на ъгъла на Евлоги Георгиев и Анджело Ронкали. Така през май 2017 пристига и първата им група. "В началото бяхме най-стресирани и почти не спяхме – искахме постоянно да сме на разположение и всичко да е перфектно. В един момент обаче осъзнахме, че ги обгрижваме прекалено много и сме като бавачки на артистите, което не е редно. Сега се събираме и разговаряме как се чувстват и дали имат нужда от нещо по веднъж в седмицата", разказват Стела и Лидия, които чуват от резидентите си най-вече, че им е хубаво. Не само във временния им дом и ателие, но и навън в града, макар че двете момичета често се смеят как в България "още имаме едно детско неверие в очите, с което питаме: "ама наистина ли ви харесва?"


Твърдо "да" идва от стаята, в която сега си говорим, но иначе е мястото на София Диас. Визуален артист от Бразилия, тя решава да се установи в София и вече има работа, но е част и от резиденцията, а нещата ѝ ще видим в общата изложба на 24 февруари – традиционно събитие в края на всеки месец, на което хората отвън могат да разгледат работите на артистите и да поговорят с тях. Ние обаче сме тук малко по-рано и ги хващаме как довършват проектите си. Оказва се, че някои от тях са избистрили концепцията си едва преди няколко дни и чак тогава са седнали пред листа. Или пред плата, какъвто е случаят с Кевин Брофи от САЩ, която сварваме на пода. На метър от нея има ножица, легнала върху платно от кръпки с неравен размер и в различни нюанси червено, купени за стотинки от магазини втора ръка. В ъгъла контрастира син надпис "Texas!", който свети под тънко и грапаво стъкло – точно каквито са впечатленията, които човек може да събере за месец в чужда страна.


"Тук разбирам само езика на графитите, затова реших да го изследвам. Обикалях улиците и записвах всички думи, които бяха на английски. Е, оказа се, че по фасадите ви най-често пише "Texas" – един от червените, републикански щати в Америка. За човек, който идва от друга култура, това е много интересно. Така реших да работя с идеята за границите – политически, социални, но и тези на тялото. Червеният цвят се свързва с насилието, кръвта, но и с комунизма и в инсталацията си искам да се заиграя и с това. Ще покрия прозореца с червения плат, така че той да се превърне в пречка за слънцето, а синият надпис да изпъкне повече", изяснява ни Кевин, която обича да се самоиронизира. Разказва ни как дошла тук и не знаела езика като "пълен американец", губела се непрекъснато, а накрая Google Maps дори помогнал за метафората в работата ѝ, като я изпратил в мола, вместо в Музея за социалистическо изкуство.


Тъкмо излизаме от стаята ѝ, когато отсреща виждаме как нечии ръце държат шапка с козирка и бродират върху нея надпис "София". На Мая Бьорк от Швеция са и не е чудно, че дърпат конец, защото в портфолиото ѝ има най-вече проекти с текстил и бродерия. Преди да хване иглата обаче, тя наблюдава средата и я запечатва в рисунки, в които улавяме много познати софийски детайли – от враните край кофите за боклук до старите телефонни кабини, бурканчета лютеница и традиционни шевици. "Ще направя колекция от шапки, вдъхновени от моите впечатления, а целта ми най-общо е да създам алтернативни сувенири на България", обяснява ни Мая. Докато хвърляме око към работите на Рури Ватанабе от Япония, която през цялото време рисува до нас, и разменяме поздрави с визуалния артист Алекс Даби Зеви (когото вече разпитахме за Нещата от живота) знаем, че ни се иска да останем по-дълго тук и да разговаряме още. Точно заради това тази резиденция е важна и за нас: защото ни свързва чрез език, който всички разбираме.

World of Co e на worldof.co и facebook.com/worldofco
Изложбата на резиденцията този месец е на 24 февруари от 14:00 до 22:00 в студиото на Евлоги и Христо Георгиеви 167


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.