Европейски приказки

13 март 2008 текст Анелия Александрова, снимки Илиян Ружин
През април QM Media стартираха българска версия на италианското L’Europeo – колекцинерско издание за ценителите на сериозните теми и интересните истории. Вторият брой на списанието се очаква съвсем скоро, а за повече подробности около съдържанието и концепцията на L'Europeo попитахме главния редактор Калина Андролова, добре позната ни от Max и Amica.


Разкажи ни накратко какво представлява списание L’Europeo?
Зад него стои 63-годишна история и е малко тежко да оглавиш такова списание. Все едно да седнеш на стола на Хенри Лус от Time – значението на L’Europeo е подобно, особено за Италия. В него има много публицистика, интервюта, всякакви жанрове на журналистиката, както и художествени текстове. Списанието има документален привкус, такова ще бъде и тук.

Кога излиза за първи път въобще?
През 1945, във вид на ежедневник. По-късно се превръща в списание, в момента излиза веднъж на два месеца. За него са писали много известни хора като кинорежисьора Марио Солдати, Алберто Моравия, публикувани са текстове на Труман Капоти, Рей Бредбъри, Ърскин Колдуел.

Списанието има специфична структура и всеки брой е посветен на една тема. За какво ще говори първият български брой?
Решихме да е посветен на предприемачеството и бизнеса. На начина, по който един човек израства и за това какво се случва на върха – има ли приятели, какво носят парите и какво взимат. Имаме множество такива истории, специално от Европа, а също и на хора, които не са европейци, но са силно свързани с европейската култура. Като Ал Файед, който от 40 години живее във Великобритания и е собственик на хотел Ritz в Париж и магазините Harrods.

Нещо впечатляващо, но малко познато от тези истории?
Много малко хора знаят например, че Луи Вюитон, човек зад такава суперизвестна марка, сам е пренасял куфари, докато му хрумне да започне да прави такива. Или пък, че Фреди Хайнeкен отива в една банка, тотално изтупан, с Rolls-Royce, и прави инсценировка, само и само да си върне компанията, която неговият баща и основател е разпродал. Ще разкажем тези истории като приказки за забогатяването. В крайна сметка двете основни неща са любовта и парите. Всеки се пита кое да избере и какъвто и избор да направи, винаги греши. Но в историята на парите всъщност има и страшно много любов и драма, борба между характери – истинска приказка.

Ще прочетем ли българска история на успеха?
За съжаление не. Тук по-скоро има забогатяване сутрин на закуска, изведнъж, без борба. Докато например Коко Шанел е била напълно изоставена, захвърлена от баща си в сиропиталище и благодарение на силата на характера си е изплувала от дъното. Ние търсехме точно това – борбата да станеш звезда в бизнеса. Няма такава емблема в съвременното българско предприемачество. Но сме включили един руснак – при тях бизнесът е много по-мащабен и по-специален.

Какви автори сте събрали в екипа?
Всеки път ще каним различни специалисти и хора, които са много навътре в материята. Този, който разбира от футбол, няма как да коментира политика и обратно.

Открихте ли добри художествени текстове, които да публикувате още за старта?
Може би по-нататък. Идеята е да публикуваме художествени текстове само когато сме решили да представим авторите им в списанието. То е широкоспектърно, а не литературно.

Каква публика очаквате да намерите или да си отгледате?
Хората, които са по-любознателни, по-одухотворени, искат да научават и имат енциклопедичен глад.

Ще синхронизирате ли темите си с италианското издание?
Не, аудиториите ни са много различни, вълнуват ги различни теми. Колкото по-висок е стандартът на живот, толкова по-малко те вълнува кой министър-председател те управлява. В България би трябвало все още хората да са по-социално ангажирани.

Не мислиш ли, че, парадоксално, е точно обратното?
Има разочарование, вероятно затова. Ако там се случва заради потребителско пресищане, тук е от мизерия – който и да дойде на власт, аз пак ще съм си беден. Но пък целта на една медия е да разговаря с хората и да разбуни поне мъничко духа. А като цяло медиите в България малко го приспиват и това наистина е проблем. Навремето имаше една държавна телевизия и едно държавно радио, а сега сякаш има множество държавни медии, които поддържат официалната линия.

Само когато провокира разговор ли една медия има реално влияние?
На първо място трябва да има мащаб, да достига до голяма аудитория. Ако си опозиционна медия и имаш 12 читатели, дори и да казваш най-големите истини, пак нямаш влияние. Трябва да достигаш да някого, а за да се случва това, трябва да има и комерсиалност. За да те прочетат не 12 души, а 5 милиона, трябва да си интересен на 5 милиона, не може да си прекалено интелектуален.

Теб лично какви събития те впечатляват най-силно?
Напоследък постоянно забелязвам обединеното невежество и обединената посредственост, които унищожават всичко наоколо. Много е тъжно и често това ме разплаква. Хората, които могат нещо, не са достатъчно нахални да се справят с живота, а тяхното място се заема от посредствените.

Какво те спасява от всичко това?
Обичам да рисувам, чета. Много ми е интересна експерименталната любов. Винаги съм мислела, че любовта е изкуство. И обичам хората, които я разбират по този начин и просто я създават.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.