На есен с песен

4 септември 2008 текст Анелия Александрова, снимки Илиян Ружин
На 09.10.2008 първата българска музикална телевизия ще раздаде не просто годишни награди, а статуетки на десетилетието. Да, часовникът тиктака и явно е дошло време да се вземат някои важни решения на едро. Още тази сряда ще разберем кои са номинираните, но преди това попитахме за прогнози, подробности и обикновени лични страсти иначе съвсем безпристрастния Димитър Коцев-Шошо, режисьор на ММ наградите сякаш от векове.


Издай интересни детайли около самото шоу, което вероятно вече трескаво готвите?
Десет от най-добрите режисьори на музикални клипове в България (или всичките десет) ще направят кратко филмче за всяка категория, за която през тези десет години са давани награди. Те ще се излъчат по време на церемонията. Ще има и лайв изпълнения – само четири, но супер неочаквани и които няма да се повторят повече. Но само това мога да издам.

Къде ще се случи шоуто?
В НДК. Изненадахме ви с това място, знам, ха-ха! Повечето награди на ММ бяха там, в зала 1.

Ти ли си снимал всичките церемонии досега?
Не, първите три ги снима Християн Ночев и после се почна моята ера.

10 години по-късно... ти си част от всичко това, какво обобщение ще направиш като вътрешен човек?
Готиното на българския шоубизнес е, че е толкова аматьорски, че всичките начинания имат едно такова... детско усещане. Все едно някакви деца си правят някаква игра, заедно. Неподправено е. Дори и най-големите т.нар. професионалисти са едни деца, които си играят на шоубизнес. Не са милионери, както е по света. Зад никого от тях не стоят огромни компании, които да ги направляват. Всички неща, които сме гледали в бг шоубизнеса, са поредици от осъществени лични мечтички. Някои носят рокли като на някой, групи свирят като други групи.

Пазарът ни е малък, факт. Това ли е според теб причината всичко да е “като истинско”? Има ли някаква тайна съставка, която винаги си смятал, че ни е пречела или липсвала?
Ама това не е лошо, не е като нещо да липсва. Мисля, че това е супер. Между другото, световните звезди сега всъщност са тръгнали по стъпките на нашите. Има едно нещо, в което ние ги водим. Досега световният шоубизнес печелеше от продажбата на албуми, сега вече с интернет пак трябва да ходят като луди по участия. Това нашите го правят от десет години и знаят, че само така могат да изкарат пари. Така че в този смисъл ние абсолютно сме изпреварили световния шоубизнес.

Най-силният момент или събитие за тези последни десет години?

За ММ и това, които ние правехме, може би най-приятното преживяване бяха наградите във Варна – за първи път извън София, в голяма зала, различна от няма-да-кажа-къде. Хората в София са супер скептични, а там бяха супер отворени.

Аз питах по-скоро за самата музика.

Според мен, преди четири-пет години беше най-силният момент.

Кой беше най-важният артист и въобще поява на сцената?
Бичето. Всичко останало е окей, но ако не се случват дивотии, е скучно. Преди четири-пет години имаше повече, които се справяха – кой по-добре, кой по-зле. Докато сега някак си на пазара са само десет артисти – пет групи и петима солисти. И другите никога нищо не издават. А преди пет години много хора си помислиха, че и те ще станат Руши или че и те ще станат Мария Илиева. Оказа се, че няма място за много Марии Илиеви на пазара, няма място за много Белослави и няма място за много Рушита.

Ако можехме да върнем лентата, кое българско парче или артист би си спестил на мига?
Е, ама той нещо се беше самоубивал...

Ако трябва да помагаме: а. Стратия б. Стратия?
Ха-ха.

Направи прогноза – кой ще си тръгне с най-много статуетки тази есен?
Честно казано, избощо не мога да си представя. Не знам доколко хората ще могат да оценят целите десет години или кратката им памет все пак ще говори за последните няколко. Защото преди десет години Дони и Момчил бяха абсолютни диктатори, единствени и навсякъде. Такъв тип поп дикатура оттогава не е имало. И сега какво оценяваме: че те са били толкова мощни тогава или че сега Графа има пет албума и нито един не е толкова мощен, колкото единия от двата на Дони и Момчил? Не знам кой какъв критерий ще хване. Аз като режисьор на наградите съм свикнал да гледам на тия неща без пристрастия.

Аз те питам като фен, ти самият фен ли си на българската музика?
На много малка част, ха-ха.

Кой още освен Бичето заслужава аплодисменти?
Не са точно в мейнстрийма – Тибетски сърца. Фен съм на това, което правеха преди, ама то беше преди повече от десет години, може би 15. А цялата идея за Бичето беше много приятна – най-после някой да погледне на нашите смешни размери с подходящата самоирония.

А кой ще си отиде с наградата на публиката?
Не знам, сигурно Графа.

Май не се сещам ти самият да си снимал музикално видео или се лъжа?
Имам няколко, но не бяха много хубави. На Стратия нямам клип, за съжаление, ха-ха. Имам един-единствен хубав клип и той беше на една песен на Виктор Калев, кавър на Сребърни ята. Много приятен клип – той беше облечен в костюм на пиле и ходеше из града. Беше едно пиле, което търсеше други пилета.

Кой бг клип би искал да е твой?
Харесвам някои клипове на Сашо Моллов и някои на Валери Милев. На Сашо – Ти. Валери има много хубави – примерно на клипа на Антибиотика ми харесва, имаше някакви хубави епизодчета вътре. Харесвам и клиповете на Стоян Радев – когато някой има тъжна песен, той е човекът да я снима. Той е царят на тъжните клипове, има този тип чувствителност. Жоро Марков също прави добри клипове.

Има ли парче, за което историята ти е в главата?
Единствените, за които съм си представял, че правя клип, са Ъпсурт. И то по-скоро не за последните им два албума, а за предишните. Не че не харесвам новите, а просто преди съм си представял идеи. Но и правенето на клипове в България си е странно занимание. Мога да ти кажа веднага чии текстове харесвам – на КариZма. Знам, че са поп, знам, че са лиготии, но са най-модерни като постройка. Всички други текстове, за съжаление, са разказвателни. Не говоря за Ъпсурт, разбира се. Те са една идея над другите, но те са градски поети, а не текстописци. Ясно е, че те са най-добрите, но като класически текст на песен КариZма са най-напред. Доколкото знам те си ги пишат, харесва ми начина, по който си правят римите, и това, че не разкават една история от до, а от време на време текстът бяга, уж нелогично, а след това си става логично, като ги слушаш много пъти. А те явно са правени, за да ги слушаш много пъти. КариZма... Еех, какво направиха тия хора, ха-ха.

Ако беше министър на музиката, какво щеше да е първото нещо, което ще направиш?
Скоро се напих като маймуна. И на другия ден си викам леле, колко ли трябва да ми е било хубаво вчера, че днес ми е толкова лошо. Мисля, че веднага ще си сложа тази мисъл в рамка в кабинета си на министър.

Иначе как си, какво ново около теб?
Нищо няма да разказвам вече за себе си. Каквото кажа и то не става, няма да говоря за работите си. Иначе ми се ходи на почивка, но имам много работа.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.