Mediterrani завинаги

31 юли 2008 текст Диана Томова, снимки Илиян Ружин
Като тъмен облак над града се носи мълвата, че ще затварят един от най-милите софийски барове – Mediterrani. Онзи ден го видяхме с очите си – на входа на заведението, върху обикновено бяло А4 пише, че от средата на август на Шишман вече няма да има Mediterrani. Шок и ужас! След 5 години в този бар просто не можем да приемем, че историята свършва тук. Затова в неделя следобед седим в дворчето в компанията на собствениците – едно суперсемейство, съставено от Еми – програмист, Алекс – юрист, и Максим – само на една. Докато Макс щъка между масите и проверява всичко наоколо с малките си пръстчета, си говорим с Еми и Алекс за Mediterrani вчера-днес-и-утре и си тръгваме с две добри новини.


Не мога да си представя да мина по Шишман и да не погледна какво става в градинката. Каква е тази история със затварянето на Mediterrani?
Еми: Собствениците решиха, че е страхотно мястото и искат те да си направят заведение – нещо подобно, но не знаят точно какво. Надявам се да стане така, както ние го правехме. Но изрично се разбрахме да не ползват името Mediterrani, защото в крайна сметка си е наше. Едно време, когато отваряхме бара, тъкмо се бяхме върнали от Германия, учехме там, и някак Средиземноморието ни беше влязло под кожата. Така избрахме името и така остана, като някакъв лайтмотив.

От надписа отвън става ясно, че затваряте, но има и едно „очаквайте новия ни проект”. Как да разбираме този лъч надежда?
Еми: Много ни е болно, че завършва така тук, и не искаме да разочароваме хората. Затова сложихме и надписа отпред – за да се знае, че няма току-така да изчезнем, хлопваме вратите и край. Mediterrani ще го има, но на друг адрес. Всеки момент очакваме да ни се обадят и да потвърдят, че е ок да вземем под наем мястото, което сме харесали. Тук наблизо е, но няма да казваме още къде. Всичко е почти сигурно, но изчакваме последно потвърждение.

Екстра, уплаших се, че може да чакаме до зимата.
Еми: Хе-хе, надявам се зимата да имаме вече място, където да приютяваме хората.
Алекс: Може би някъде септември ще сме готови да отворим.

Градинка ще има ли пак?
Еми: Абсолютно да. Ще има и външни маси. Същата концепция, както беше Mediterrani тези 5 години.

Много важен въпрос – ще си вземете ли персонала? Имате най-милите сервитьорки в София, особено тази с къдравата коса, вълшебна е, но нещо я няма напоследък.
Еми: Ще си дойде, просто е отпуска за лятото, но ще е пак с нас. За персонала много се стараем, грижим се за тях и те се грижат за нас. Може би сте забелязали, че почти няма текучество, има хора, които от години са при нас. И се стараем нещата да не са като в обичайните заведения в България, нали знаете. Така че същите тези хора се местят с нас, няма да се разделяме.

Единственият дефект на Mediterrani за мен е, че няма музика в градината. Каква е тази работа да не дават да има музика, в другите държави е лудница навсякъде.
Еми: А, няма такова нещо да не дават. По-скоро трябва много да се съобразяваш със съседите. Наистина е кофти, ако се поставим на мястото на хората, които живеят наоколо. В цял свят хората си спят отгоре, музиката си върви. Но там самите хора са такива. Тук при нас е друго – все нещо ни е криво.

В Германия как е, имате ли там любими барове? Изобщо оттам ли се запалихте да си направите бар?
Еми: Ехее, на такова хубаво място как да нямаме любими. Но идеята за Mediterrani не идва оттам. Стана случайно.
Алекс: Един приятел, всъщност собственикът на това помещение тук, дойде при нас в Германия и каза “абе тук мъчим от много години да отворим нещо и не става”. И ни предложи да дойдем да го направим. Казахме си що пък не. Примерно есента говорихме с него, пролетта си дойдохме и започнахме. А то беше едно мазе, не ми се говори, страшно беше.
Еми: Идваме си ние, буквално с два куфара, и като го видяхме, седнахме на стълбите и се чудехме дали да не вземем багажа и да се върнем обратно. Но поседяхме 10 минути и си казахме оставаме и го правим.

Сами ли се грижите за всичко?
Еми: Да, сами. Наистина, за да върви едно място, човек трябва да е отдаден на него. Общо взето първите 2-3 години не сме мърдали оттук. А има и заведения, чиито собственици ги правят, назначават управител и спират да се занимават. Ние нямаме такава функция управител. Нонстоп някой от нас е тук, дори и вечер. Постоянно има някакви неща за вършене. И аз както преди гледах лошо майките с деца по заведенията – сега и аз съм навсякъде с Макс, както виждате. И при нотариуса е пак с нас. Няма как иначе.
Всеки втори човек мечтае да има заведение. Колко трудно е наистина?
Алекс: Много е трудно. Според мен от 10 отворени 2 вървят. В най-добрия случай успеваемостта е 20%.
Еми: Но ние поне сме двамата и все единият ще може да откликне на какъвто и да било проблем. Но и затова почти нямаме личен живот, просто нямаме свободен ден. Нито стандартна отпуска – 2 седмици да се печеш, няма такова нещо.
Алекс: Е, не е фатално. Когато решим, тогава почиваме, но за по-малко време. Взимаме си например 4 дни и заминаваме някъде. Така ни е добре, по-свободно. Не си представям да работя в офис, от 9 до 5 – а, не!

Разбрахме за Mediterrani. Ваш е и Комерсиал малко по-надолу на Шишман. Нещо друго?
Еми: Да – отваряме нов ресторант. На Шипка и Васил Априлов, на ъгъла. В къщата на брата на Христо Ботев и тяхната майка. Взимаме първия етаж и там има вече мнооого голяма градина. Ще бъде бистро като Комерсиал.
Алекс: Като Комерсиал, но по-висок клас, поне ниво нагоре. Градината е гигантска, малко такива има в София. Като размери е по-голяма от тази на Мotto. И е много зелена – има много големи дървета на по сто години, даже мислим как да ги разредим и да я оформим, вместо допълнително да озеленяваме.

По план кога ще можем да хапнем там?

Алекс: До месец сигурно ще е готово, но имаме доста работа по документите. Включително и с един сбъркан смъртен акт, заради който тези дни ходихме дори до гробищата, за да се оправим с наследяването на къщата. През ноември трябва да можем да отворим.

Ударно начало на новия сезон – като се върнат хората от почивка, ще имате две нови заведения!
Еми: Ха-ха, така излиза. Като се случи това с Mediterrani, решихме, че няма да се отказваме, и през последните месеци усилено търсихме ново място. Междувременно излезе и това на Шипка и решихме да го вземем и него.
Алекс: Като стана тази история, дори мислехме пак да заминаваме, за Германия или Италия, да се върнем там.
Еми: Но като се появиха тези възможности, решихме да останем. Всяко зло за добро.

Mediterrani е на Шишман 37 до 10-15 август, след това на ново място, очаквайте включванe

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.