Плейбой без броня

3 юли 2008 текст Елена Кръстева
39-годишен. Неосъждан. Все още ерген. Той е Георги Неделчев – бивш главен редактор на списание Playboy и настоящ автор на книгата Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор. Разпитахме го за жените и работата, той ни разказа за завистта и двуличието.


В Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор подчертаваш противоречието между имиджа, който непременно трябва да поддържаш като главен редактор, и истинското ти аз. Как балансираше?
Когато си обичаш работата, не е трудно да се справиш. В това противоречие се криеше и тръпката на живота ми през тези близо 4 години.

С какво те промениха те?
Станах по-самоуверен. Научих се да бъда позьор, защото е необходимо. Свикнах с явлението завист. Не можах да свикна с явления като мързел, безхаберие, двуличие.

Имало ли е момент, в който си се чувствал използван?
Всеки човек има такива моменти, каквото и да работи. Стремил съм се да са сведени до минимум. Компромисите в името на работата са нещо неизбежно. Въпросът е да не са прекалено драматични и да не повлияват трайно на самочувствието.

В световен план – сигурно знаеш дали са излизали мемоари на други главни редактори на Playboy. Или твоята книга е първата по рода си?
Излизали са доста биографии на Хю Хефнър – официални и неофициални. Тези дни в Америка издават поредната, за която Хеф твърди, че е най-обективна от всички. Но за подобни книги на бивши главни редактори от други страни не съм чувал.

Обидиха ли ти се някои от героите и героините след излизането на книгата?
Не мисля, че има за какво. Книгата не е написана, за да има обидени от нея. Със сигурност има и неколцина неособено щастливи – те са предимно от мъжки пол, но такъв е животът. Човек не може да ощастливи абсолютно всички, може само по-голямата част.

Майка ти е учителка по литература – как оцени тя художествените достойнства на книгата?
Г-жа Александрина Шаханова от Русе отдавна е наясно, че синът й си има собствен публицистичен стил. Друг е въпросът дали е убедена, че го използва в най-правилната посока. Но майките са за това – винаги да се гордеят със синовете си. В случая за нея по-важното е, че е научила доста подробности от личния ми живот и работата ми, които досега не е имало как да знае.

Как искаш да бъдат запомнени Мемоарите?
Като искрен и самоироничен поглед към живота вътре в една мъжка легенда.

Пишеш, че обожаваш фризьорки, сервитьорки и т.н. обслужващ персонал. Защо? Как пък не си описал една история с интелектуалка в книгата?
Харесвам красиви момичета, научени на труд, които владеят някакъв занаят, пък било то и най-елементарен, и нямат излишни претенции и самочувствие. Бих описвал случки, ако в тях имаше нещо поучително и свързано конкретно с митологията на това списание. Но мисля, че са подходящи по-скоро за следващата ми книга. Тя може да носи примерното заглавие Моят живот с жените: мемоарите на един бивш плейбой. Но до подобни обобщения, надявам се, има още много време...

Не ти ли омръзва да те питат само за жени?
Не. По-добре така, отколкото да ме питат за коли, за футбол, или пък примерно за мъже.

Още от Георги Неделчев тук.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.