Тежка фрактура

26 юни 2008 текст Анелия Александрова, снимки Илиян Ружин
Единственото предаване за тежка музика в България става на 10 години. Неизменна част от Фрактура по ММ е Васил Катинчаров – създател, автор и водещ. Първо мислехме да му издигнем паметник, но после решихме само да го препитаме по някои въпроси. Не му трябваше аутокю, вижте сами.


Пак си на работа. След 10 години не се ли измори?
Днес не съм на работа. Отивам на концерта на Onyx. Не съм тук, за да го отразявам, ако това си мислиш, а само да се забавлявам.

Как ще празнувате годишнината?
На 29 юни, пада се неделя, от 10 вечерта до 6 сутринта в ефира на ММ ще има best of от Фрактура – най-яките интервюта, или да кажем най-сполучливите, защото за всеки е различно кое е най-добро.

А за теб? Кое беше най-якото ти интервю за всичките тези години?
Ами, много са. С Type O Negative имаше много интересна случка. Трябваше да говорим само с китариста, а Питър Стийл беше казал, че няма да дава интервюта. На мен ми казаха да се кача в един от автобусите, с които те пътуваха, и по едно време се вдига някакво перде и гледам Питър Стийл. Попаднал съм на неговия автобус.

Налетял си му?
Да! Смутих се, стана ми супернеудобно, че ще го притесним. А той дойде при мен, извади един дебел тефтер, в който имаше написани букви на кирилица, и поиска да му кажа как се произнасят Ю и Ь. Усетих, че това е моят момент. Попитах го дали има проблем да се включи и той в интервюто. Той беше усмихнат и много приятелски настроен и каза “разбира се”. Беше едно от най-емоционалните интервюта, на които аз съм присъствал. Не знам иначе какви интервюта дават, но моето беше много весело и приятно. Изключително открито отговаряха на въпросите. Десетте минути изтекоха, мениджърката им влезе, за да ни прекъсне, но той я погледна свирепо и каза, че докато не си задам всичките въпроси, интервюто не е приключило. Аз имах още само 2-3. Те говореха много, но аз винаги си подготвям повече въпроси.

Още някоя запомняща се среща?
Всеки път, когато съм се виждал с Макс Кавалера. Досега три пъти, когато е идвал в България. Вижда се, че той е тръгнал от най-ниското стъпало, от бедността и се държи с респект към хората. Няма го обикновеното тежкарство на звездите.

Кои са най-големите надувки, с които е трябвало да работиш?
Не мога да кажа, че е имало чак крайни, но Кери Кинг от Slayer ми направи впечатление. Бяха заедно с Том Арая. Двамата бяха тотални противоположности. Том Арая през цялото време се смееше, докато Кери Кинг си беше свалил леко очилата, като учителките, сещаш се. И ме гледаше отгоре, над тях. Беше много студен и дистанциран, такъв един “къде попаднах по дяволите, в какво се забърках?!”.

Знаеш ли общо колко интервюта си направил?
Дотук са малко над 100. И това са интервюта с банди като Megadeth, Machine Head, Sodom, Agnostic Front

Разбрахме, че за рождения ден освен в ефира нещо ще се случва и в клуб Строежа?
Да, на 1 юли, вторник, първо ще има парти за журналисти и приятели на предаването. И след това от 22:30 е отворено за фенове, няма да има вход. Но ще има изненади.

Някой ще свири на живо?
Да, една банда, но е изненада.

Кажи де, българска ли е, известна ли е?
Да, българска банда. Какво значи известна? Да, известна е, хората им се кефят, аз ги харесвам.

Да не е твоята банда, Suffer H?
Е, не. Не мога им причиня на хората такова нещо. (смях)

Като ги споменахме, какво се случва със Suffer H в момента?
Ами нищо, всеки си гледа живота. На китариста ни му се родиха две деца, достроява си къщата; аз се занимавам с хиляди неща; басистът ни си свири с Пропаганда; барабанистът ни свири в друга банда, той се занимава с прогресив рок, джаз. Не сме се разпадали официално, просто пътищата ни се раздалечиха, но нищо не се знае. Някакъв период е.

Това, че си известен фронтмен, помага ли ти да бъдеш популярно медийно лице?
Какво значи известен?! Нещата във времето се припокриха. Когато правя интервюта, знам какво се случва и от двете страни. Имаме пет издадени албума, видял съм какво е да търсиш пари, студио, проблемите по концертите, озвучаване, всичко. И когато говоря с дадени музиканти, те усещат, че сме от една кръв. Оф, този израз адски го мразя. Говорим на един език и се разбираме суперлесно. Да, това много ми помага. От друга страна, дълги години имаше приказки “абе, той си пробутва бандата”. Което, от една страна, беше така, защото който и да беше на моето място и да имаше тази възможност, щеше да го прави. Но аз не съм пускал по два мои клипа на предаване, а просто когато е имало нещо актуално, съм го казвал. И така.

Как така успя да се задържиш в ефир толкова време?
Вече работех година и половина в телевизията, когато започнах да уча журналистика. И успях да видя разликата между теорията и практиката. Учиш някакви неща, които невинаги са ти полезни. Технологиите сега толкова са се развили, че много отживелици не влизат в употреба. Вече трябва да се учи интернет журналистика например, но такова нещо тук не се преподава.

Преди години беше казал в едно интервю, че в България “шоу” и “бизнес” са две изключващи се понятия. И днес ли картинката е същата?
Същото е. Аз съм и оптимист, и песимист. За всяко ново нещо давам реверанс от пет години – време, за което нещото да се развие и да си стъпи на краката. И какво се случва? – на всяка нова година си казвам “Ето, започват новите пет години”. И тази нова година си казах същото.

Значи пак не си доволен?
Всичко е суперепизодично и плоско. Няма ги истинските хора, които да дадат пари и нещото да се случи. Нещо качествено, което да е толкова добро, че да накара и хората да си го купят. Не само да четат по вестниците за някого или да изпращат sms-и. Румънците например правят хитове. Когато ние успеем да направим нещо такова, въпреки че смятаме, че това са еднодневки и скапани песни, но успеем да го продадем и на съседните ни държави, тогава ще говорим.

Къде е проблемът – няма автори, няма идеи, публиката е претенциозна?
Съвкупност от много неща. Българинът е много придирчив и с голямо его. Искате да чуете нещо мръсно? – когато български музикант говори за български музикант.

О, кажи нещо мръсно за някого?
Не мога, не мога. Мога за себе си да кажа. Ето: аз не съм музикант. Аз съм човек, който се е занимавал с музика. В България музикантите са сигурно 50 човека. Едно е да свириш на нещо, друго е да си музикант. Забелязал съм, че след големи концерти, на които идват и големите български музиканти като зрители, после са тъжни, сдухано им е.

Ти ако не беше част от всичко това, какво друго щеше да правиш?
Ами едно лято съм продавал праскови, бил съм общ работник на строеж. На едно мое бивше гадже майка й ми беше казала: „Не се притеснявай, ако закъсаш, имаме голяма фирма за поставяне на паркет.”

Въпросът е какво друго ще те кефи да правиш?
Другата ми голяма страст е киното. Ще ми се, но това е от кръга на детските мечти, да съм толкова голям кинокритик, че от мен да зависи един филм дали ще е успешен или не. Отиваш на премиерата и след това всички чакат да кажеш става ли филмът или не, хаха.

Фрактура е всяка неделя по ММ от 22:00
Партито на Фрактура е в Строежа, 1 юли, 22:30, вход свободен

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.