След утрешния ден

19 юни 2008 текст Анелия Александрова, снимки Илиян Ружин
Познаваме Момчил Николов като един от авторите от Бързалитература, но при него литературата понякога се случва бавно – новата му книга Кръглата риба е резултат от десет години работа. Малко след премиерата разпитахме писателя каква е тази странна риба и научихме, че ни очаква история за свършека на света – втора част от трилогия, чието начало предстои да узнаем.


Вълнуващо ли е дни след премиерата на голямата ти нова книга?
Малко ми беше притеснено, но вече съм добре. Спокоен съм, защото имам много хубава корица, от моя приятел Свилен Димитров, който е художник и аниматор. Тази година негов филм беше единствената българска анимация на Берлиналето. Той е за една жаба.

Той ли измисли рибата от корицата?
Да. И много други неща. Направи и трейлъра, който е на сайта roundfish.net – има наистина уникални видеокадри.

Самата риба съществува ли като биологичен вид, или е измислица?
Имало е нещо като кръгла риба, но тя е била много по-малка от нашата. Нашата е чудовище, огромна е. Но не размерът й е най-важното, а това, което върши. Всъщност в един момента тя изчезва и започва историята на един човек, който търси един ангел, без да знае, че това е ангел.

Накратко за какво се разказва в Кръглата риба?
Трудно е за обяснение. Не може да се разкаже така лесно, на един малък джин, текст от 500 страници, който ти е отнел десет години от живота. Ако ме питаш например за какво се разказва Hash Oil, ще ти го кажа точно в три изречения. Но вече не ме интересуват градските истории, оставих ги на по-младите. Мисля, че написах и доста добри градски истории, но вече съм на друга вълна. Това тук е друг тип роман, има набъркани много пластове, много сюжетни линии, много хора – Стивън Хокинг, Ленърд Съскинд, създателят на струнната теория, която предполага съществуването на паралелни светове.

И все пак малко детайли за историята.
Става дума за свършека на света. Както е описано в много текстове, на седмия ден Бог създал две чудовища – Левиатан и Бегемот. Левиатан е морското, а Бегемот е сухоземното, което в случая не ни интересува, в книгата не се говори за него. Подробно описание на Левиатан може да се открие в Библията, Книга на Йов. В сирийския текст Левиатан всъщност са две чудовища – мъжко и женско, като женското Бог е запазил за края на дните, а мъжкото, което е кастрирано, е запазено за края на света – да се появи тогава и да си свърши работата. А как ще си свърши работата? Бог ще го убие и ще нахрани с него оцелелите. Това е в общи линии. С това започват първите 40-50 страници, които съм написал преди много време. Те разказват тази история – как това чудовище действително се появява и какви неща се случват на земята в продължение на 48 часа, защото толкова трае цялото действие. Всичко е написано така, че да звучи логично, а не някакви абсолютни измислици. Във всяко нещо има препратка към някаква научна теория. Все едно гледаш Discovery. Има много бележки под линия. Нищо не е самоцелно и извън контекста на човешкото познание до момента.

Значи се интересуваш от наука. Подготви ли се специално за писането на книгата?
Книгите, които ми помогнаха да я напиша, са адски много. Преди никога не се бях интересувал от физика, математика, геометрия. В книгата ми много голямо значение има физиката. Има и география и история. Действието основно се развива във Флорида, в град, който не е въображаем. Място с улици и забележителности. Оказа се също случайно, че 30 процента от населението на този реално съществуващ град – Тартон Спрингс, са православни християни. В града има копие на Света София. Тези хора са наследници на гърци, пристигнали там като гмуркачи за сюнгери. В началото на века това им е било основен поминък.

Ти ходил ли си там?
Не, но най-вероятно ще отида, като паднат визите. Действието се развива в Америка, но не мисля, че се усеща, че книгата е писана от човек, който не познава държавата. Всичко си е на мястото. Беше важно за историята всичко да се случва точно там, а и заради мащабите. Морските крави, които са много важни за този текст, живеят само в един залив, съвсем близо до този град. Наистина е суперважно да си развиваш текста на подходящо място, да го избереш логично.

Има ли хепиенд?
Не, няма. Хепиендът е в предишната ми книга – Горният етаж, която всъщност е краят на трилогията и в която нищо не се разбира. Кръглата риба е втората, най-мащабна част.

А, значи вървиш като Междузвездни войни – отзад напред?
Е, готино е, че предизвиква такива сравнения.

Има ли любов?
Има, но е доста хладна любов, не нещо бурно. От време на време героят среща разни жени.

Наистина ли написа началото на историята преди десет години?
Да, никога не лъжа за такива неща. Написах първите 50 страници преди десет години, може би повлиян от едни текстове на Юнг, които четях тогава. Те бяха за рибата като символ. Но после спрях, защото за такава книга трябва много време, много редакции, за да стане толкова лека за четене, колкото ми се искаше. И наистина стана такава. Всички, които я прочетоха досега, го казаха.

А с какво я сравняват?
Йордан Евтимов каза, че му напомня до някаква степен на Възможност за остров на Мишел Уелбек, защото и тя е антиутопия. Но аз май не се съгласих с него. Да не казвам, че е най-добрата книга в света, но е една от десетте най-добри на годината. Време е българската литература да започне да пише за важните неща.

Колко време ще ти трябва, за да започнеш следващата, всъщност първа част?
А, тя е започната. Знам какво трябва да се случи, написал съм известен брой страници. Имам идеи и за заглавие, но е твърде вероятно да не е нито една от тях. Ще бъде градска история и всичко ще се развива в България. Но си мисля за няколко месеца да спра и да поработя малко за кино, да напиша няколко сценария за филми.

Нещо конкретно като проект?
Има идея да снимаме Hash Oil. Аз имах категорично условие режисьорът да не е българин и се спряхме на Сърджан Драгоевич, който е правил култови сръбски филми като Ние не сме ангели. Но нещата са в проект. Обещал съм и сценарий за игрален филм на Свилен, художника на корицата ми. Понеже сме много скъпи да си плащаме един на друг, си разменяме услуги. И с Драго Шолев, най-добрият български млад режисьор според мен, може би ще направим нещо.

Какво друго ще правиш лятото?
Нямам никаква представа. Ще почивам и ще пътувам. И предстои да излезе антология с поезия на Бързалитература и Литература-диктатура.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.