• Анализирай това

    8 март 2012

    текст Дима Чакърова, снимки Илиян Ружин

    Няма по-добър опит от този в първо лице. Желяз Турлаков добре знае това, ето защо на организирания от Горичка Форум Здраве (Модерен театър, 17 март), бившият наркозависим и настоящ философ, баща, терапевт и свободен човек ще ни говори за опита си във и извън зависимостта. Желяз е роден в актьорско семейство, преди 10 години е напълно излекуван от собствените си демони, а през 2005 основава една от двете законни комуни за лечение на наркомани в България. Покрай личната му кауза му се случва да пее в тв формати като Байландо, както и да участва в класации за Достоен българин, но най-важният му приоритет си остава повече хора да погледнат в очите проблемите си със зависимостта.
  • Момчета с добро възпитание

    23 февруари 2012

    текст Анастас Пунев, снимки Иван Жегов

    Момчетата, които правят онлайн списанието за господа с добро възпитание Boyscout Magazine, го раздават елегантно. И то не само защото са обърнали поглед към мъжкия лайфстайл, който е силно подценена ниша, но и защото са обмислили добре своя формат. Той нито залива с текст и снимки, нито е дразнещо субективен. Въпреки това информира и показва лично мнение както малко други сайтове. С половината мъжки състав – Светослав Петров и Николай Ванчев – се увлякохме в сладки приказки, в които задочно се включиха дори и популярни японски дизайнери.
  • Местен герой

    9 февруари 2012

    текст Дима Чакърова, снимки Илиян Ружин

    Художникът и писател Антон Терзиев плува умело в бурните води на съвременното изкуство, търсейки нови техники за хващане на разсеяните ни умове. Възторгът от откриването на очевидни истини, които ни заобикалят, но често не ги забелязваме, са неотменна черта на работата му – намираме ги и в последната му изложба с поетичното заглавие Съвременни сечива на труда. Този път Антон ни предлага да приюти за известен период нашите ангели и/или демони – как, вижте в галерията на ИСИ.
  • Анимирай ме с любов

    27 януари 2012

    текст Дани Николова

    Приятните софийски вечери на барчета и запознанства ни срещнаха с един изключително интересен човек – французин, живеещ вече четвърта година в София. Адриен-Трой Бачи-Маробин е влюбен в манга културата и като повечето хора, за които страстта към хобито прераства в необходимост, е направил всичко по силите си, за да превърне мангата в професия на пълен работен ден. Заедно с приятели основава интернет платформата amilova.com, която не престава да расте и да приютява нови и нови артисти с надеждата някой ден манга културата в България да излезе от сянката на ъндърграунда.
  • Всичко на масата

    19 януари 2012

    текст Тея Дия, снимки Илиян Ружин

    Нинко Кирилов често е карал мъжете да се подсмихват лукаво над някоя негова статия в men.bg, а пък жените – да лудеят по перото му в блога ninkokirilov.wordpress.com. Защото умее да изненадва с рязката и сполучлива смяна на стила, картините и внушенията. Рокенрол лирик и пламенен рицар на словото, Нинко скоро ще издаде първата си книга с разкази и първия си роман, с които се е насочил право към висшия ешелон на младата българска литература. Пожелаваме му го, а докато той свиваше цигара ароматен тютюн, го поразпитахме за писането и нещата от живота.
  • Stilissima

    12 януари 2012

    текст Дани Николова, снимки Илиян Ружин

    Винаги е най-добре да бъдеш себе си. Най-малкото защото всички останали личности са вече заети. С радост установихме, че това наше верую споделя и Сандра Клинчева – стилист, завършил Central Saint Martins College of Art and Design в Лондон. Но това далеч не е единственото, с което Сандра ни впечатли. Харесахме мекото й, спокойно излъчване, естествената красота и изключително милото и непринудено поведение наред с огромния й професионализъм – работила е за киното, за театъра и за редица списания като Егоист, Едно, Playboy, Grazia и Amicа, където беше моден редактор. Казваме “беше”, защото в момента Сандра е в първия си творчески отпуск. Сигурно затова намери време за сладки приказки, свързани с мода, себеизразяване и малки модни революцийки.
  • Знакова среща

    22 декември 2011

    текст Доротея Василева

    Никога не знаеш докъде може да се простре вдъхновението и възхищението ти от някоя личност. Ще кажем, че за Магдалина Станчева те са кулминирали в книгата-албум Анонимният известен, изследваща работата на най-големия ни график от съвсем близкото минало Стефан Кънчев. Чудесното издание излезе наскоро, затова поканихме авторката да ни разкаже за човека, чийто дизайн и типография все още оформя имиджа на десетки български фирми и институции (Петрол, Български пощи, БНБ, Куклен театър, Сълза и смях), макар и повечето хора да не знаят името, което стои зад идеите.
  • За буквите

    15 декември 2011

    текст Никола Шахпазов

    Лаурентин ван Оранйе, принцеса на Кралство Нидерландия, е благородник с кауза, съвсем различна от дворцовото изящество и разточителния живот. Познават я най-вече като еко активист и борец за всеобща грамотност, сътрудник в Европейската фондация по климата, основател на Missing Chapter Foundation и дори като популярен автор на детски книги. Имахме честта да я срещнем при представянето на българското издание на книгата й Мистър Фини и светът надолу с главата, а първоначалната ни несигурност как точно се говори с европейски благородник бързо се стопи. И премина в обсъждането на важни въпроси като този защо трябва от малки да четем на глас и каква е връзката между грамотността и опазването на околната среда.
  • Улица Сезам

    8 декември 2011

    текст Мия Янева снимки Илиян Ружин

    Уличната мода има нова платформа за изява. U-lica.com е млад, но много­обещаващ сайт, зад който стоят идеите, въображението и цялото свободно време на Благовеста и Михаил – ужасно симпатична и свежа двойка, която споделя времето си и в живота, и в преследването на добре облечени софийски жители. Всеки от тях има “сериозна” работа, но двамата нямат почти никакво свободно време, защото го запълват с ходене по улиците в търсене на най-добрия ракурс за снимки. Ако им остане нещо за пилеене, понякога минават през сладкарница Росиче, където Мишо обича просто да чете.
  • Има кой да го обича

    3 ноември 2011

    текст Тея Дия снимки Илиян Ружин

    Срещата ни с Калин Терзийски протече като разговор с гадател, който говори истини. За съвременните пишещи хора Кайо е сила, болезнена откровеност и гениална координация на талант и публичност. В читателите пък предизвиква разнополюсни реакции, което със сигурност значи едно – никой не е способен на безразличие. Над чаша топъл чай той заговори – по лекарски методично и по писателски хипнотично, за литературното отличие, което наскоро му бе присъдено от ЕС, и за писането като осъзнат труд на емоционалната интелигентност.
  • Простота за напреднали

    22 септември 2011

    текст Дани Николова

    Ако не можеш да обясниш ясно и просто на едно 5-годишно хлапе с какво точно се занимаваш, най-вероятно изобщо не те бива или пък си голям шарлатанин, е казал някога Вонегът. Дизайнерът Джайлс Колбърн, лектор на тазгодишния DesignDay (28 септември, Sofia Live Club), очевидно не се вписва в тази категория, защото прекрасно знае колко важно e правилото, че “в сложния свят нещата трябва да бъдат прости”. Джайлс е автор на книгата Simple and Usable Web Mobile and Interaction Design, занимава се с дизайн, фокусиран върху потребителите от 1991 насам, и прелюбезно отговори на един куп наши въпроси.
  • След 20 години

    9 юни 2011

    текст Деница Стефанова, снимки Илиян Ружин

    Манол Пейков е поет, преводач, управител на издателство Жанет 45 и културния гайд Програмата Пловдив Инфо, собственик на звукозаписно студио Пекарната, позитивен и приказлив пловдивчанин, а напоследък пък е с 20 години по-лек. Последното е така, защото сложи финал, корици и българско заглавие на поемата, по която работи от 19-годишен. След премиерата на Балада за Стария моряк от Самюъл Колридж, с мощното визуално присъствие на Гюстав Доре, се срещнахме с него и го оставихме да говори. Защото интервю с Манол Пейков не може да се направи по сценарий, а да го прекъснеш, за да зададеш въпрос, е безсмислено – той си казва всичко и без това.
  • 100 грама наука

    5 май 2011

    Никола Шахпазов

    Уверяваме ви, че всички в Програмата носят внушителни научни степени, а през годините сме се доказали и като ценители на добрите барове, уютните пъбове, малцовото уиски и тъмната ирландска бира. Затова не се учудвайте, че между всички събития в организирания от Британски съвет първи Софийски фестивал на науката, тъкмо Бар Наука ще се проведе под шапката на Програмата. Чудесното “събитие с консумация” на 12 май се очертава да бъде суперзабавна игра, в която ще се включат няколко отбора, както и всеки желаещ от публиката, а задаващият въпросите водещ ще бъде винаги усмихнатият шотландец професор Франк Бърнет. Побързахме да го разпитаме къде е връзката между прочутата бира Guinness, биохимията и научните фестивали, както и какви важни знания можем да придобием между наздравиците.
  • Честна рицарска

    21 април 2011

    текст Дима Чакърова, снимки Ангел Коцев студио

    Гергана Дженкова, психолог по образование и коуч по лидерство, и Апостол Дянков, съветник по устойчив бизнес и сътрудник на Горичка, стоят зад особено интересния проект Зелените рицари – куриерски бизнес, осъществяван в градски условия с помощта на електрически велосипеди. На 14 май двамата, заедно с третия член на екипа – Димитър Димитров, магистър по финансов мениджмънт и активист за човешки права, ще бъдат на организирания от Горичка Форум Бизнес, за да ни разкажат защо зеленият сценарий е възможен и в град като София. Те толкова вярват в идеята си, че и ние им повярвахме!
  • Рециклиране на упадъка

    23 февруари 2011

    текст Гери Турийска, снимки Ангел Коцев студио

    Познаваме Васил Георгиев покрай разказите в Будистки плаж и колекцията разходки и размишления за софийските улици (и историята, и живота), кръстена умилително Уличник. Новият му сборник с разкази се нарича Деград и според самия него е “книга за разпада на човешката личност”. Освен това Васoто е действащ (казват – и добър) адвокат, с който си поръчахме по едно голямо в четири следобед и изпушихме няколко цигари. Ту ни говори като адвокат, ту като писател. Изслушахме го ту като запленени читатели, ту като колеги, а накрая даже си разказвахме вицове.
  • Растяща функция

    17 февруари 2011

    текст Дима Чакърова, снимки Илиян Ружин

    Лора Варийска и Илиан Хаджиин са двойка в живота и работата, част от ядрото на архитектурното студио funkt. За протокола – Илиан е архитект и дърводелец, а Лора – човекът, който “организира, телефонира и пари събира”. В последната година им тръгва късметът да правят заведения, затова и срещата е в кафенето пекарна Take a Cake – последното, над което са се трудили. На 26 февруари двамата ще се включат и във форум Дом, организиран от Горичка, където ще ни говорят за нещата, които не се продават.
  • Внос от Германия

    3 февруари 2011

    Помним Бернд Лихтенберг като сценарист на Сбогом, Ленин – един от забавно‑тъжните киношедьоври, последвали падането на Берлинската стена. Сега отново има защо да говорим със симпатичния немец от Леверкузен – в продължение на месеци той помага на братя Чучкови и екипа на TILT да изгладят всяка грапавина от сценария на филма. Тези дни Бернд се занимава и с промоция на новата си книга, но малко преди да пристигне в София за галапремиерата на TILT, отдели време за няколко кратки наши въпроса.
  • В джаза

    3 февруари 2011

    текст Анелия Александрова, снимки Ангел Коцев Студио

    Чудесен пианист, джазмен и градска легенда, поизмореният от шума Васил Пармаков е събрал чалнати и почти зловещи разкази в дебютната си книга. Според него Аз и Майор Блюхер прилича на истински джем сешън, както всички неща в живота. А според нас книгата има всички шансове да се превърне в моментална градска класика. Представяме ви самия Васил в разговор за музиката, тишината, Кърт Вонегът и facebook.
  • Годишен отчет

    23 декември 2010

    Какво се случи с киното, театъра, музиката и нашия град през тази година. И какво предстои.
  • Срещу стената

    23 декември 2010

    текст Дима Чакърова, снимки Илиян Ружин

    Милена Фучеджиева е българка, която обожава свободата. Определението е на самата нея, но по-добро не се налага да измисляме. В Ел Ей или в София писателката и активна блогърка изповядва тази житейска философия и не се оставя да бъде пренаписвана, за да влиза в нечии чужди рамки. След 20 години живот зад океана, засега е на линия тук, в компанията на своя котарак Панчо. Срещнахме се, за да видим дали и на живо е богиня в своя собствен филм и за да я разпитаме за последната й книга Аз, бLогинята, която е нещо като дневник, събрал парчета от живота на самата Милена – такъв, какъвто е, без нужда от пудра и ретуш.