На челата със звезди

30 май 2013 текст Никола Шахпазов, снимки Владимир Томашевич
Встрани от епизодичната носталгия по На всеки километър и подхвърлените вицове за шумкарите и обираните от тях мандри, партизаните като герои и партизанството като тема не присъстват нито в новата българска литература, нито в българското кино. Време беше някой да се престраши и да посегне към бунтовното движение, неговата символика, патетика, идеология и абсурдиност. Алек Попов го прави по възможно най-добрия начин – с авантюристичния, ироничен, забавен, но не и лековат роман Сестри Палавееви. След като се запознахме с героите на романа и заедно с тях крачихме из балканските пътеки, гърмяхме по царската войска и премисляхме смисъла и безсмислието на борбата и идеологията, побързахме да се срещнем с Алек за един дълъг разговор за боязливото българско изкуство, новите (не)исторически романи, аудиокнигите и евентуалния филм Сестри Палавееви.


В рецензията си за книгата, Борислав Гърдев изтъква, че Сестри Палавееви е най зрялата ви книга. Така ли я усещате и вие?
Щеше да бъде тъжно, ако нямаше израстване, хаха. Не казвам, че е естествено, защото понякога с възрастта се наблюдават и дегенеративни процеси.

В предишните ви книги липсва този поглед назад, към една отминала епоха, каквото несъмнено е царска България през 40-те. Защо се захванахте сега с нея?
Може би защото не мисля за нещата точно в тази насока. Не съм имал чувството, че пиша исторически роман. Подходих към тази епоха като към една ситуация в комикс, а това ми даде пълна свобода да боравя с историческите реалии по начин, по който в един исторически роман не може. Открих, че да се пише за миналото е почти същото като да се пише за бъдещето – това е благодатна територия за фикция. И тъй като става дума за фикция, много неща са позволени.

Каква беше подготовката ви – четене на Митко Палаузов и Овчарчето Калитко, или по-скоро историческа литература?
Изчетох голямо количество литература, като някои от книгите – по няколко пъти. Нужно беше, за да вникна между редовете. Защото общо взето всичко, издадено между 1944 и 1989, носи отпечатък на пропаганда, но дори и най-пропагандните текстове имат скрит смисъл, който се открива при дълбок прочит. Не търсих специално някаква фактология, а по-скоро духа на епохата – нужно е писателят да се откъсне от своята реалност, напълно да се потопи в онези времена, да възприеме езика им. Затова са важни дори най-дребните детайли, даже битовизмите.

Рекламата на книгата гласи – Първият партизански роман, написан след края на комунизма! И май наистина е така.
Този анонс е ироничен. Тъй като в една рецензия сполучливо бе отбелязано, че това съвсем не е партизански роман. Това е разказ за трудно, противоречиво време, което в съвременните учебници по история е застъпено едва с няколко реда. Към него трудно може да се подходи обективно, защото страстите все още са твърде силни. Това е сложна за художествено пресъздаване епоха, затова и толкова малко хора са се захващали с нея след промените.

Не се ли притеснявате, че тъкмо поради тази поляризация на мнения, доста хора няма да схванат иронията и хумора в Сестри Палавееви?
Най-много ме радват прочитите на младото поколение, което възприема тази епоха по друг начин – без идеологизиране. Единствено през призмата на хумора и абсурда, хората могат да стопят полярните си виждания, да преодолеят онези страсти, които продължават да манипулират настоящето и разрушават мостовете между хората. В този смисъл, тази книга би следвало да има и терапевтичен ефект.

Несъмнено българската книга на 2012 бе Възвишение на Милен Русков, а е лесно да бъдат открити общи черти между неговата книга и Сестри Палавееви. Това отново е книга за отминала историческа епоха, но не историческа книга, отново става дума за бунтовници, техния живот и свят. Отново – има много хумор. Някаква тенденция ли е това?
Може би става дума за процес, за нещо като исторически пробив в начина, по който се мисли миналото ни. Процес, свързан със съзряване, израстване, със способността за дистанция. Много харесвам книгата на Милен Русков точно заради това – Възвишение разчупва рамки, отваря път на едно ново мислене. Бих се радвал и моята книга да работи в тази посока.

Има ли нещо оптимистично и бодро в съвременната българска литература?
Не много. А голямото изкуство винаги съществува на границата на лудостта, на провокацията. Има някаква боязливост, която е наследство от конформизма в мисленето на много поколения, което се е отразило на духа. Нужна е повече смелост, когато се пише. Все пак, това е литература – ако в нея човек не разказва някакви по-щури неща, представете си какво може да си позволи в живота? Скука! Литературата не трябва да копира живота и да не навява скука, защото последната води до депресия.

Романът изглежда и като благодатна основа за един добър филм. Още повече, че след 1989 никой не е правил филм с партизани.
Както казах, има боязън да се правят щури, откачени неща – и в литературата, и в киното. Но пък ако мине, ще бъде голям знак, че нещо се е променило. Мисия Лондон беше такъв филм – много нетипичен за нашия контекст.

Сестри Палавееви може и да не стигне до киновариант, но вече излезе и като аудиокнига.
Да, при това се получи на много високо ниво – и технически, и артистично. Много се радвам, че точно Стоян Алексиев чете текста, добре че намери време да запише всичко. Това е първият роман, представен изцяло и като аудиокнига. Подобни продукти са непознати за нашия пазар – доколкото си спомням, до момента са издавани само дискове със стихотворения, но аудиокнигата е нещо съвсем различно. Има много хора, които обичат да слушат гласа на техен любим артист, но има и други, за които аудиокнигата е единственият достъпен вариант на едно произведение.

Романът се появи на пазара съвсем наскоро, но вече се появиха слухове за продължение на партизанските приключения. Замисляте ли такова?
Когато завърша една книга, искам да се разделя с нея и героите й, да не се занимавам повече. Книгата обаче има своя инерция и понякога авторът няма избор, не може да се откаже от нея. Историята не те пуска – иска да бъде разказана. А и доста хора прочетоха книгата и ме попитаха какво става с нейните герои. Затова, да, определено мисля да направя продължение – биха могли да бъдат разказани още доста истории.

Сестри Палавееви е в книжарниците и онлайн
Романът струва 14лв, аудиокнигата – 10лв

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.