Лица назаем

14 май 2009 текст Дима Чакърова снимки Валентин Даневски за Ангел Коцев студио
Белгийката Изолде Принджърс, която през последните 11 години бе част от софийския артистичен живот, слага край на "българския" си период с представянето на книгата The Book of Faces и изложбата на майка си Саския Пинтелон. Намерихме Изолде между два полета и я помолихме да поразрови детските си спомени, преди да ни издаде част от бъдещите си проекти.


Знаем, че си белгийка и се занимаваш с изкуство, кажи ни още за себе си?
Може би е важно да се знае, че последните 11 години от живота ми са свързани със София. Преди да дойда да живея тук, работех в една галерия за съвременно и авангардно изкуство в Белгия. Там представяхме много интересни художници, чиято работа беше концептуална и за мен бе много вълнуващо да гледам това изкуство. В България пък се движих по-скоро в средите на медиите, архитектурата и вътрешния дизайн, отколкото на художниците.

Работиш върху много различни неща, как избираш проектите си?
Не знам. Всичко зависи от хората, от това дали ми е интересно. В момента съм копродуцент на един филм, който се снима в Африка. Преди две години сценарият му спечели награда за най-добър сценарий на фестивала в Берлин. Искам да пробвам да се занимавам и с фотография. Изобщо мисля, че в областта на изкуството съм доста универсална.

От майка си ли си наследила усета към красивото?
Разбира се, това е даденост, то се предава чрез гените. Нейният баща, въпреки че беше голям банкер, рисуваше страхотно. Правеше скулптура с най-различни материали. Баба ми беше шивачка и измисляше страхотни рокли. Шиейки, започна да прави кукли. Тя конструираше тялото и дрехите, а дядо ми – главата, ръцете и краката. Цялата им къща беше пълна с неща, които те двамата бяха изработили. Аз например нямам нужда да рисувам, предпочитам да пиша, да правя други неща. Докато при майка ми Саския това е абсолютно наложително – като дишането и храненето.

Разкажи ни малко за майка си Саския Пинтелон, която представяш в тази изложба?
При нея всичко е голяма смесица – личен живот и изкуство са едно и също. Тя е артист, който не може да работи, ако не усеща нещата много дълбоко. Веднъж я помолих да ми нарисува картина върху един огромен бял тишърт и тя отказа. Каза – нямам вдъхновение, не ги усещам нещата. Майка ми живее в Шри Ланка и всичко, което прави, е много дълбоко свързано с тази страна и хората там. Другото любопитно е, че има навика да рисува всеки ден в едни малки книжки – независимо дали е в кафене или в ресторант, тя постоянно пише или рисува в тези книжки. Чете примерно някаква статия, която й се струва интересна, откъсва я от вестника и я добавя към писанията си и се получава суперинтересно. Основното, което я определя, е чувството й за хумор – тя се смее непрекъснато, иронизира себе си и всичко около нея.

Защо реши да направиш представяне на книгата The Book of Faces и в София?
Направихме вече в Белгия и в Шри Ланка – това са най-логичните места. Планирам също в Париж, Лондон и Ню Йорк, но това отнема малко повече време. Реших да направя представянето и в София, защото след няколко месеца напускам България и това ми се струва добър начин за сбогуване. А и да покажа на познатите си, които скоро не са ме виждали, че не съм стояла без работа, ха-ха.

Какво да очакваме на откриването?
Основният акцент ще бъде представянето на книгата. Ще има и изложба от няколко картини – една от тях ще отпечатаме върху плат в черно-бяло, в размер, по-голям от самата картина, и 4 бройки ще отделим за продажба, ще представим и доста интересни плакати, а на самото откриване планирам да има и джемсешън с млади български музиканти.

Външният вид на книгата е доста необичаен.
Отпечатана е на рециклирана хартия, което отново говори за стила на Саския. Творчеството й има дух, картините остаряват и показват, че нещата носят история. Тъй като климатът в Шри Ланка е много влажен и топъл, каквото и да оставиш навън, започва да мухлясва, става отново част от природата. Исках това да личи и в книгата. Формата й също е много интересна – разтяга се като акордеон, а като я затвориш, се прибира в кутия. Всеки може да я разглежда така както иска. Или просто да я сложи върху някой шкаф вкъщи и тя да бъде част от интериора. Изобщо всичко зависи от въображението. Замислена е с идеята да бъде тейбъл бук, но ако на някого му се струва, че стои хубаво на стената, може да си я сложи и там.

Какви са лицата, които ще открием вътре?
Идеята с лицата възникна много отдавна, още когато започнаха първите клонирания на овцата Доли. Тогава майка ми толкова се стресна, че ще клонират и хора един ден, че изрази тези емоции в картина. После започна да чете обявите за уредени бракове в шриланкските вестници, защото там двойките много често се събират по този начин, и оттам възникна идеята за серията с лицата.

Колко време работи върху The Book of Faces?
Около 9 месеца. Толкова, колкото е нужно, за да дойде на бял свят едно бебе, ха-ха. В общи линии проблемите бяха в логистиката, защото аз бях между България и Белгия, майка ми в Шри Ланка, издателската агенция в Париж, а печатахме в Хонконг и трябваше време, за да нагласим нещата. Имаше много ръчна работа, която правихме в Китай.

Къде ще може да се купи книгата?
Планирам да се продава само в Склада през този първоначален етап, защото ми се струва, че така ще попадне в ръцете на подходящите хора. Иначе всички средства от нея, както и от продажбата на картините и принтовете, ще отидат за благотворителност във фондацията BAFLK.

Какво ти предстои оттук насетне?
В момента водя преговори с една белгийска фирма – DNALab, и най-вероятно ще стана съдружник в нея. Тя се занимава с дизайн, който се прави от художници. Така че нещата в България приключват, за да започнат на друго място.

Открила ли си вече кое е твоето място?
Ами, май още не съм. В Брюксел правя ремонт на един апартамент и се надявам да живея за постоянно там и това да стане моето място. Малко съм изморена, защото това е не знам кое поред местене и ремонтиране на жилище в живота ми и вече просто искам да си намеря база, където да се връщам от пътуванията и броденията напред-назад.

Тази изложба не е окончателно сбогуване със София, нали?
Не. Убедена съм, че ще се връщам тук и че ще има още много интересни проекти за показване.

Изложбата Book of Faces е в Склада
(ул. Георги Бенковски 11, ет. 4) от 20 до 26 май
Книгата The Book of Faces ще се продава ексклузивно в Склада, 54 eвро

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.