От корица до корица



5 декември 2008 Петя Златанова
Голямото четене започна в началото на октомври. Търси се Любимият роман на българите. На 21-ви декември ще стане ясно кои са челните 100 претенденти. Финалът е на 15 март 2009-та. Пътуващата библиотека е на колела надлъж и шир в цялата страна. Представяме ви едно от лицата на Голямото четене - известният писател и тв-водещ Георги Тенев.


Досега в пътуващата кампания Голямото четене сте минали през много български градове. От вашите впечатления: ние българите четем ли умно? Какво и как четем?
Обобщенията са нещо коварно, затова по-добре да не говорим общо за българите, а да кажем така: днес у нас срещаме немалко хора, които наистина живеят с книгите, с художествената литература и четенето. Това ми изглежда важно, а количеството на тези хора не е нужно да бъде огромно, за да сме спокойни. В крайна сметка литературата е високоинтелектуално занимание, както за автора, така и за читателя. Смятам, че да си читател изобщо е по-трудно, отколкото да си зрител на филми или слушател на музика. Четенето е единствената интелектуална дейност, която изисква толкова голямо усилие, принос от страна на „пасивния” потребител. Затова не ме тревожи, че количеството на читателите е по-малко от „някога” – нали все се сравняваме с някакво по-добро минало.

Голямото четене като кампаниен формат е създаден в обществената телевизия BBC, а после се пренася и в други европейски страни. Накъде ще върви такъв тип национална кампания? Докъде ще се разгърне?
Всичко зависи от читателите, от участниците. Ако кампанията привлече повече от 150 000 гласа, това ще бъде знак, че нещо уникално се случва. Ако достигнем към 100 000 активни участия, което е съвсем реалистично на фона на сегашните междинни резултати – това също няма да е лошо. Но не по-малко важно е и какво ще се случи извън кампанията – когато няма конкурс и гласуване. Смятам, че същински надали Голямото четене е силата, която ще промени цифрите в книгоиздаването и читатетлската активност. Промяната там ще дойде (позитивна или негативна) от развитието на една или друга културна линия в нашето общество.

Ще стане ли регулярна инициативата Голямото четене?
Имам впечатлението, че след началото на кампанията вече и издателите на книги, и медиите започват да се амбицират за нещо подобно. Поне за Пътуващата библиотека е така – чух разговори в духа на това „А защо тази библиотека да не обикаля всяка година България?” и т.н. Освен това, знам че вече се обсъждаше организирането на едно подобно национално гласуване, което да бъде този път само за български книги и при това не само за романи. Изобщо, какво виждате, след този адаптиран световен формат могат да се направят неограничени и интересни наши версии. Достатъчно е да има амбиция, да има читатели и участници и упорит продуцент.

Борбата между книжката и мишката продължава... Мислите ли, че вече книжката и мишката си подават ръка за мир?
Голямото четене реално показа, че четенето и използването на интернет вървят ръка за ръка, че книгата и компютърът не са врагове. Но борбата за свободното време е наистина безмилостна. А интернет е светът на информацията. И от своя страна потоците скоростна информация ни отнемат времето за „бавната” информация на книгата и на художественото преживяване.

Има ли книги, които ако не прочетем в определен момент от живота си, после става късно за тях?
Да, със сигурност. За добро или лошо, е така.

За четенето говорихме дотук, да се насочим и към писането в България. Как ще коментирате последната литературна 2008-ма година?
Смешно е, но ангажиментът с Голямото четене ми отне много време, което бих отделил за книги. Все пак, мога да следя поне формално потока от книги, и мисля, че се случват отлични неща. За жалост не винаги нашето книгоиздаване има достатъчно средства, пазар, традиции и утвърден стил и вкус за книжно оформление, за да ни даде най-доброто по най-добрия начин – и от българската, и от световната литература. Тук списанията правят нещо важно – дават ни откъси от четива, за които иначе бихме чакали години. Например списание Факел е еталон в това отношение. За мен събитието на 2008-ма в литературата е Голямото четене, но реалното събитие ще бъде, ако на 21-ви декември научим, че в класацията на първите 100 романа има наистина сериозни книги, че няма наивни четива, няма пропагандни книги-клишета и че изборът на българските читатели е бил по-зрял и универсален от избора на британците, германците, унгарците. Наистина смятам, че имаме шанс да покажем тъкмо това.

Вие гласувахте ли за Любим роман?
Разбира се. Надявам се да го направите и вие!

Коя книга четете в момента?
Червенгур на Платонов (но съм спрял от известно време, защото не е лесно с този роман, наистина те завладява, а енергията вътре е драматична).


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.